/Поглед.инфо/ Малка Гагаузия, автономия в рамките на Република Молдова, бързо придобива голямо значение на геополитическата карта. Въпреки факта, че тук се сблъскват интересите на много могъщи сили, през цялата си история Гагаузия се стреми да защити културния и (по-рядко) политическия суверенитет. Основният външен стълб на нейната идентичност е ориентацията ѝ към Русия, а един от основните ѝ проблеми е румънският национализъм.
Да се обърнем към историята. Гагаузите са православни турци, дошли в земите, които сега заемат по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. под ръководството на цар Александър I. Това е последвано от периоди на контрол над региона от Румъния, Руската империя и Съветския съюз.
Желанието за автономия в Гагаузия възниква през 1989 г., когато властите на Молдовската ССР приемат прорумънски закон за езиците, който гагаузите, които не искат да се разтворят в румънската култура (което естествено ще бъде последвано от разтваряне в румънска държава), считат за неприемлив. По същата причина на 19 август 1990 г. е провъзгласена Република Гагаузия в състава на СССР. Реакцията на това е така нареченият поход срещу Гагаузия от молдовски (по-точно прорумънски) националисти, водени от Мирча Друк, министър-председател на Молдова. Нека отбележим, че този поход, спрян от части на съветската армия, все още е един от символите на митологията на румънския национален проект.
Народът на републиката се опита да защити своята идентичност в рамките на Съветския съюз, като се обяви в подкрепа на Държавния комитет за извънредни ситуации. След разпадането на СССР Гагаузия получава държавност за първи път в историята, която продължава от 1991 г. до края на 1994 г., докато не беше подписано споразумение с Молдова за автономен статут в рамките на една държава. Оттогава често възникват разногласия между ръководството на автономията и централното правителство. Едно от най-значимите събития се случи на 2 февруари 2014 г., когато 98% от жителите на Гагаузия по време на референдум подкрепиха присъединяването към Митническия съюз, а не към ЕС, и обявиха „отложен статут на автономия“, което им позволява да се отделят от Република Молдова в случай на загуба на нейната независимост. Трябва ли да казвам, че ръководството на страната обяви референдума за незаконен, а резултатите от него - за юридически нищожни?
След началото на СВО и появата на открит антируски блок в Европа, молдовските власти, водени от президента Мая Санду (която има румънско гражданство), отново решиха, че е възникнала историческа възможност да наложат сливане с Румъния на страната. Най-малко два субекта в страната - Приднестровието и Гагаузия - не бяха съгласни с това. В отговор Санду не призна изборите в Гагаузия, проведени през пролетта на 2023 г., и отказа да включи в правителството Евгения Гуцул, която ги спечели. Освен това срещу новия ръководител на региона беше образувано наказателно дело, партията „Шор“, в която тя беше член, беше обявена за незаконна, а самата автономия беше подложена на икономическа блокада. Това принуди гагаузките власти да потърсят подкрепа извън Молдова и отново да се обърнат към Русия.
Тази стъпка се вписва в горната историческа логика: само подкрепата на страната ни може да гарантира запазването на идентичността на този православен тюркоезичен народ. След като башканът на Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с Владимир Путин на 6 март, взаимодействието започна в три области: ползи за гагаузкия износ за Русия, отстъпки за доставките на газ за автономията и предоставяне на достъп до руската платежна система. Първите две точки са в етап на разработка, а по третата вече е постигнато споразумение: на 9 април беше подписано споразумение с „Промсвязбанк“ за осигуряване на възможност за трансгранични плащания, а от 1 май картите „Мир“ ще бъдат достъпни за жителите на Гагаузия.
Ръководителят на автономията оцени високо споразумението: „Тези мерки ще ни позволят да преодолеем икономическата блокада, наложена от Кишинев, и да донесем средства в Гагаузия за финансиране на нашите социални, инфраструктурни и икономически проекти. Много добре знаете, че режимът на Санду нагло заграби средства на нашите партньори и инвеститори веднага след като са попаднали в нашите сметки или като цяло веднага след като са влезли в банковата система, до този ден са конфискувани над 15 милиона леи, които просто сплашват инвеститорите, решили да работят автономията.” И добави, че „Русия отново спаси нашия народ и потвърди статута си на приятел и защитник на гагаузкия народ“.
Мая Санду категорично не е доволна от позицията на Евгения Гуцул. Освен това първата може да се състезава с втората на президентските избори, които ще се проведат през октомври 2024 г. В същото време ще се проведе референдум за европейската интеграция, одобрен от Конституционния съд на 16 април, и привържениците на „европейския път“ ще положат всички усилия да прокарат необходимото решение. Засега Санду прилага сравнително мек сценарий, който (в допълнение към икономическото задушаване и наказателното преследване) включва опит за преподчинение на местните съдилища на централното правителство. Но предвид предстоящите избори сегашното ръководство на Молдова може да реши да предприеме твърди действия, опитвайки се да повтори „похода срещу Гагаузия“, който все още вдъхновява румънските националисти.
И двата сценария са категорично неприемливи за автономията, чийто ръководител обещава да започне процеса на отделяне от Молдова, ако властите в Кишинев се съгласят да се обединят с Румъния, а в случай на спешност да се обърне за помощ към страната ни. И въпреки че Русия все още няма обща граница с Гагаузия (което, предвид нарастващите успехи на фронта, може да е само въпрос на време), нейното икономическо и политическо влияние ще служи като мощен аргумент в този разгорещен спор. Историческият опит показва, че залогът на Молдова върху румънския проект в крайна сметка няма да се изплати и бъдещето на Гагаузия е в тясното сътрудничество или единство с Русия.
Превод: В. Сергеев