/Поглед.инфо/ Очакваното въвеждане от Европейския съюз на мито върху зърното от Русия и Беларус в размер на 95 евро за тон, както наскоро съобщи “Файненшъл Таймс”, ще бъде поредният жест към сегментирането на някогашните общи стокови пазари за света.

Митото се въвежда на фона на бързо засилващите се протести на европейските фермери, които насилствено блокираха вноса на украинско зърно в Европа. Сега ЕС, използвайки икономически методи, но чисто по политически причини, блокира вноса на зърно от Руската федерация. Размерът на митото ще предизвика 50% увеличение на цените на доставяните продукти, тоест всъщност е защитно. В краткосрочен план това вероятно ще зарадва европейските фермери, но в дългосрочен план ще разстрои европейските потребители, за които зърното и зърнените продукти ще се превърнат в лукс.

Въпреки санкциите и административните бариери, Русия продължава да увеличава дела си на световния пазар на зърно. Според оценки на Института за изследване на селскостопанските пазари през текущата пазарна година (юли 2023 г. – юни 2024 г.) делът на Руската федерация в световната търговия с пшеница може да нарасне от 22% на 25%. Общият експортен потенциал може да достигне 67 милиона тона, като се вземат предвид брутната реколта и зърнените остатъци в складовете. В края на 2023 г. Федералната митническа служба обяви, че приходите на федералния бюджет от износ на храни са на второ място след приходите от износ на петрол и газ.

Храната уверено се превръща в новия петрол на Русия и в същото време във фактор за геополитическото значение на страната. За разлика от износа на въглеводороди, износът на зърно не само не намаля поради санкциите, но расте бързо. Основните купувачи на руското зърно не са в Европа - това са Китай, Близкият изток, Египет и Казахстан. Руският износ на храни почти не беше засегнат от оттеглянето от страната на най-големите западни търговци на зърно, като “Каргил” и “Витера” - местните активи на тези компании станаха собственост и управление на руски структури и продължиха дейност в основния си профил.

Москва не само не се страхува от европейските мита върху своите продукти, но е готова да въведе допълнителни мита за неприятелски държави и, обратно, свободен износ от тежести за приятелски страни. През декември 2023 г. бяха направени промени в митническото законодателство, които позволяват на правителството да намали и дори да премахне митата върху износа на продукти в приятелски страни, което се отнася изцяло за износа на храни.

Тази мярка в краткосрочен план може да доведе до известно ограничаване на бюджетните приходи от износ на храни, но дългосрочната ѝ цел е да завземе пазари, лоялни към руските стоки, за които ще бъде изградена нова логистика за доставки.

Същата логика важи и за създаването на хранителната борса на БРИКС, която ще ни позволи да изградим собствена ценова система, независима от американските и европейски борсови платформи. Идеята беше основно съгласувана на ниво страни основателки на организацията. Прилагането ѝ ще отнеме време, като основен принос за ускоряване на процесите ще има увеличаването на дела на търговията в националните валути на страните от БРИКС.

По принцип идеята беше призната за жизнеспособна и полезна. Факт е, че в рамките на БРИКС има почти перфектен баланс на търсене и предлагане. Според Съюза на износителите на зърно общата реколта от страните от БРИКС (включително новите членове Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Иран и Етиопия) ще достигне 1,24 милиарда тона (44% от световната) зърно, докато потреблението ще бъде възможно най-близо до тази стойност – 1 ,23 млрд. тона. Така именно общият хранителен пазар на БРИКС може да се превърне в локомотив за икономическата интеграция на страните членки.

Отделна история е свързана със СВО и подвижността на руските граници. Украйна напусна клуба на най-големите износители на зърно. Делът ѝ на традиционните пазари рязко намаля, украинската ниша е заета от руски и казахстански доставчици. Това се дължи както на намаляването на събирането на зърно в териториите, анексирани от Русия, така и на териториите на фронтовата линия, и на оттеглянето на Руската федерация от т.нар “Зърнена сделка” и рязкото намаляване на трансбордирането на зърно в пристанищата на Одеса и Николаев.

Тези съображения обуславят изявлението на френското външно министерство в началото на годината, че в случай на поражение на Украйна Русия ще заеме 30% от световния пазар на зърно. Трудно е да се каже колко точни са френските изчисления: през 2021 г., сравнително спокойна година, делът на Украйна в световния износ на зърно е около 14%. В същото време най-интересните райони в селскостопански смисъл са разположени в централните (Полтава, Днепропетровск, Кировоград, Виница) и югозападните (Одеса, Николаев) части на страната, които не са пряко засегнати от боевете. Така основният принос за намаляването на значението на Украйна като доставчик на зърно се крие не толкова в производствената зона, колкото в затруднената логистика.

Евентуалното присъединяване дори на някои от изброените региони към Русия, съчетано с черноморските пристанища, може да увеличи теглото на страната в световната търговия със зърно до 30–35%, което би превърнало Москва в абсолютна доминираща сила на хранителния пазар на планетарен мащаб. И това вече ще бъде лост за влияние върху света, по-голям от петрола и газа. Енергийните кризи рано или късно ще бъдат заменени от кризи с храната и чистата вода. И дотогава Русия ще има изобилие както от първото, така и от второто.

Превод: В. Сергеев