/Поглед.инфо/ Една приказка е популярна в либералните събирания. Твърди се, че в разгара на Парижката комуна нейните идеологически лидери се появили в централния офис на барон Ротшилд и поискали връщането на нечестно придобитото богатство на френския народ. На което, според легендата, Алфонс Джеймс де Ротшилд, който не е избягал в продължение на много месеци на пруската обсада и въстанието на бедните (да!), отговорил, че ако имуществото му бъде разделено поравно между всички французи, тогава всеки ще получи шест франка и половина, които представителите могат да получат веднага в касата му. И въпреки че в действителност комунарите изтръгват от барона и Френската банка, чийто основен акционер беше той, много по-големи суми (около милион и половина франка, което по онова време са много пари), в тази приказка , освен лъжи, има не само намек, но и доста здравословно зърно. Това, което е богатство за един, когато е разделено между много, се оказва нищо повече от една хапка.
Как да не си спомним капитан Лемке от класиката „Свой сред чужди, чужд сред свои“: „Това е нужно на един, не на всеки. Разбираш ли? На един!“ И от това вече е една стъпка до това, което героят на Богатирев казва на героя на Константин Райкин в същия филм“: „О, ти си тъмен човек. Наричаш стопанина куче, но сам искаш да станеш стопанин. Ще набираш работници, ще ги биеш с камшик. Това, братко, е марксизмът, от него не можеш да се измъкнеш – наука.” И тази наука не може да бъде отменена дори от тези, които са я разбрали. Те могат да разберат къде и защо ги ограбват, но не могат да надскочат тази система, в която един ограбва друг.
Веднъж на едно събитие изложих концепцията за „ново средновековие“. Опитах се да обясня чрез аналогии с късната Римска империя какво се случваше тогава (преди четири години) с глобалисткия „Пакс Американа“. Как технологичните и военни способности на различните части на ойкумената са изравнявани и след това връзките, които поддържат целостта на системата, се разпадат. Тогава обясних, че този процес е естествен и периодично повтарящ се, че след интеграцията винаги настъпва разпад и че най-важното е да бъдем най-малко включени в нейните основни потоци до момента на рухването на световната търговска система. Изслушаха ме с интерес, но накрая зададоха въпроса: „Ако доларът престане да бъде световната валута и САЩ престанат да бъдат основният финансов център, това означава ли, че рублата и Русия ще заемат тяхното място?" След това оставаше само да се питам – защо ми беше да се хабя.
Изобщо не съм склонен да смятам участниците в такива събития за глупави - напротив, не е толкова лесно да се стигне до там. Но повечето от тези хора мислят от гледна точка на настоящата политическа борба. Те възприемат настоящия политически и финансов световен ред като вид система на експлоатация, която трябва да бъде разбита, а не като резултат от естественото развитие на човечеството на определен етап.
Някой смята, че е необходимо да сменим необезпечената световна валута с обезпечена - като рублата, юана или златния петролен динар. Забравяйки, че в началото същите долар, лира и още повече еврото бяха свръхобезпечени и не само с производство, но и във военна мощ. Но веднага след като стана възможно да се решат всички проблеми с допълнителна емисия и натрупване на дълг, тази сигурност стана част от миналото - няма по-рентабилен процес от печатането на пари. Освен това, ако тези пари дори не трябва да се превръщат в истински хартийки със сериозна защита, а могат да бъдат произведени чрез просто натискане на бутон на компютър.
Някой вярва, че ако лошият хегемон (Вашингтон) бъде заменен с добър (Москва или Пекин), всички веднага ще се почувстват добре. И ако спрете да плащате на Запада дан на всички нива, от плащането на филми и компютърни програми до комисионна за всяка валутна сделка, всички ще живеят щастливо. Но нито САЩ, нито Великобритания бяха "лоши" в началото. Те просто оцеляваха в условията, в които се намираха, а след това получиха възможност да живеят за сметка на другите.
И дори най-честните и благородни техни граждани, като Марк Твен или Джек Лондон, въпреки цялото им възмущение, губят вътрешната конкуренция от онези, които предложиха модел с по-ниски разходи и по-голямо потребление. Така че, който заеме празната ниша, той много бързо ще плъзне в паразитизма, защото, както казва циганската поговорка, крадената кобила винаги е по-евтина от купената.
Някой смята, че многополюсният свят е връщане към времето на СССР, когато в света имаше две конкуриращи се системи, към които човек можеше да се присъедини или да маневрира между тях. Но най-важното е, че през последните 200+ години сме живели в еднополюсен свят. В който англосаксонците контролират международната търговия и поради това ограбват не само своите колонии, но и колониите на други страни и самите тези страни. И двете световни войни, както и кампаниите на Наполеон, социалистическата революция в Русия и деколонизацията в Африка, Азия и Южна Америка, бяха само бунтове в рамките на една и съща система. И дори след освобождаването на колониите малко нещо се е променило. Тъй като международната търговия все още се извършва в лири и долари чрез западни банки, застраховани от „Лойдс“ и извършвани от западни превозвачи.
Но тази реалност е стигнала до своя логичен завършек, както някога е стигнал до него римският свят. Потенциалната разлика се изравни - днес на много места по света могат да произвеждат всичко, което прави Западът, но много по-евтино, защото жителите са готови да работят за по-малко пари. И вече са разбрали, че е възможно да обменят директно, заобикаляйки западните посредници.
И вече няма да може да им се отнемат тези блага, както досега - самите те са сядрени оръжия, а някои и със самолетоносачи и хиперзвукови ракети. А в рамките на Хартленда, тоест Евразия и Африка, комуникациите са толкова развити, че е възможно не само да се транспортират стоки по суша или по реки и канали, но и бързо да се прехвърлят противокорабни ракетни системи, системи за ПВО и ПРО , както и самолети до всяка точка на брега, които очевидно са с по-голям обсег и по-добре въоръжени от тези, базирани на самолетоносачи.
Това е много подобно на начина, по който в късната Римска империя в провинциите са разбрали, че ако не плащаш данъци на Рим, тогава сестерциите, с които Рим плаща за всичко, всъщност не са необходими. Особено ако тези сестерции стават все по-малко, тъй като в Рим има все повече паразити и все по-малко такива, които произвеждат истински блага. И войските трябва да бъдат формирани от местни варвари и да им се отплатят със земя.
Но когато римският свят се срива, средновековният упадък започва с натуралното земеделие и упадъка на градовете като търговски центрове. И едва след като Европа намира нови източници на евтини ресурси за себе си, започна Ренесансът. Нещо подобно, но на ново ниво, ни очаква сега. В крайна сметка, ако Западът намали потреблението си с дела, който днес не е осигурен с нищо, световното търсене ще спадне пропорционално.
Когато Путин говори за многополюсен свят, това не е обещание за златен век или залог за по-добро бъдеще. Това е твърдение за неизбежността на прехода на човечеството към следващия етап на развитие. Ще бъде трудно, светът около нас ще се промени много. Ние, израсналите на следващия пик в развитието на цивилизацията, ще бъдем шокирани от упадъка, който, сериозно, за нашите баби и дядовци е бил нормално ниво на съществуване. Може би дори ще доживеем до следващия етап, когато човечеството ще намери нов източник на ресурси.
Превод: В. Сергеев
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com