/Поглед.инфо/ Изборите в Тюрингия и Саксония потвърждават интересна европейска тенденция. Успехите на крайно дясното и крайно лявото (използваме възприетите там термини) не водят до власт нито едните, нито другите. (Вижте примера с Франция, където Макрон след всичките си перипетии е на път да назначи министър-председателя, който му трябва). Подобни резултати обаче не минават без следа. Политическият процес се превръща във все по-сложни политически технологични манипулации с цел пълно заобикаляне или поне неутрализиране на максимално несистемни партии с нарастваща подкрепа.
Колкото по-висок е броят на тези, които не са „комилфо“, толкова по-трудно е да се формират коалиции без тяхното участие. Това изисква идеологическа нивелация от други, което обезсмисля изборния процес. Все пак по време на кампанията партиите подчертават различията си, а след нея са принудени да подчертават приликите си.
По принцип това е нормално, това е същността на всяка многопартийна демокрация, където има повече от двама основни играчи и те се обединяват след изборните резултати на базата на взаимни компромиси. Но появата на „слон в стаята“ – политически сили, чието влияние очевидно нараства, но чието участие в управлението се счита за неприемливо – деформира предишния естествен процес.
Кръстоската на таралежи и змии става не на базата на интереси и разумни отстъпки, а в леко паническа атмосфера на „Само не това!“ В резултат на това се възпроизвежда именно това, което повишава привлекателността на крайните, но идеологически маркирани движения: сливането на респектиращи сили в някаква обща центристка маса от неясни, а сега най-често и щамповани възгледи. Ето как се получава дихотомия не според възгледите, а според кошер - "чисто - нечисто". Това дразни избирателите и расте делът на тези, които смятат, че ги баламосват. И се увличат по „нечистите“, които им изглеждат по-честни. Порочен кръг.
Засега навсякъде (с изключение на Италия) „крайните” нямат достатъчно умение и хитрост, за да надиграят опонентите си в тази следизборна игра. А италианската случка свидетелства, че този, който „надиграе дракона“, сам става негово подобие. Въпреки това увеличаването на числеността на недоволните, които гласуват „погрешно“, се случва стабилно. Което засилва страха на естаблишмънта. Въпреки че все още успява да държи руля , няма увереност в бъдещето.
Превод: В. Сергеев