/Поглед.инфо/ Британският вестник „Таймс“ проведе поредица от социологически проучвания, които показаха, че Великобритания "е изправена пред конституционна криза и чувството за британска идентичност, което някога е обединявало страната, се разпада".

Шотландия и Северна Ирландия искат нов референдум за независимостта на Шотландия и обединението на Ирландия. Всъщност те искат Великобритания да се разпадне. Шотландската национална партия (ШНП) обяви, че е готова да проведе собствен референдум, ако Борис Джонсън откаже да го проведе сам.

Основните причини за промяната в настроението на шотландците, както писахме вече, бяха Брекзит и „желанието на Единбург да остане в Европейския съюз, в чиято икономика Шотландия е по-интегрирана от останалата част на Обединеното кралство“.

Общественото мнение в Шотландия и Северна Ирландия със сигурност беше повлияно от безпрецедентното икономическо забавяне, причинено от ограниченията за коронавирус. Британският финансов министър Риши Сунак, по време на представянето на бюджета за 2021 г., обяви спад на БВП с 11,3 процента, което е "най-големият спад в производството от повече от 300 години".

Излизането на Великобритания от ЕС също изигра роля. След референдума за напускане на Европейския съюз британската икономика загуби почти 700 милиона евро седмично и започва да се забавя много преди въвеждането на заключването. Търговската дейност се забави във всички области: засегнати са строителството, промишленото производство, секторът на услугите. Този спад се наблюдава за първи път от септември 2012 г.

През 2021 г. загубите за британските износители от Брекзит могат да достигнат 25 милиарда лири поради спадащото търсене, сложните бюрократични процедури и отслабването на британската валута.

Най-голямата компания за застраховане на износни кредити в света, „Ойлер Хермес“, вярва, че британската икономика ще може да се върне на нивата отпреди кризата едва през 2023 година.

Друга заплаха, може би най-критичната, е изчерпването на енергийните ресурси на Великобритания. Производството на природен газ във Великобритания непрекъснато намалява от 2003 г. насам. Доказаните запаси на британски газови находища също непрекъснато намаляват. Ако през 1995 г. Великобритания имаше 0,7 трилиона кубически метра доказани запаси, а през 2005 г. - 0,5 трилиона кубически метра, след това през 2019 г. - само 0,2 трилиона кубически метра. В близко бъдеще страната ще трябва да внася газ. Делът на ВПГ в общия обем на вноса на газ ще се увеличи, според проучването на „Глобален газов анализ“. Изчерпани са находищата и на британския шелф в Северно море.

Великобритания няма да може да компенсира тези загуби чрез производството на шистов газ, тъй като след трусовете, регистрирани в северната част на Англия, правителството на Борис Джонсън отново наложи мораториум върху използването на фракинг.

Разширяването на британските петролни и газови корпорации в чужбина се превръща в един от основните, ако не и най-важните приоритети за националната сигурност на Обединеното кралство.

През януари 2019 г. Египет, Кипър, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестина сключиха споразумение за създаване на Източен средиземноморски газов форум; „Тотал“, „Ени“, „Ексон“ и руският „Новатек“ са подписали споразумения за проучване и производство на газ с тези правителства. В края на миналата година обаче стратегическият партньор на Великобритания Турция „влоши ситуацията, като подписа меморандум за демаркацията на морските зони с Либия (с Правителството на национално съгласие.)“. През януари 2020 г. турският парламент одобри решението за изпращане на ограничен военен контингент в Либия.

Анкара не признава изключителните икономически зони на Кипър, където работят енергийни компании от САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Турските власти заявиха, че няма да позволят на тези страни да извършват изследвания, работа и производство.

Назначаването на новия ръководител на британското разузнаване MИ6, Ричард Мур, личен приятел на турския президент Ердоган, се дължи, както писахме, на факта, че Великобритания не вярва във възможността за изпълнение на проекта „ИйстМед“ без съгласието на Турция и не иска да залага на куц кон. Шефът на британското разузнаване, който има голямо влияние върху турския и азербайджанския елит, лобира за алтернатива на проекта „ИйстМед“ Трансанатолийски газопровод от Азербайджан през Грузия и Турция до гръцката граница. Проектът е продължение на Трансадриатическия газопровод от Гърция до Италия през Албания.

В началото на януари 2021 г. Трансадриатическият газопровод , където „Бритиш Петролеум“ има 20% дял, започна да доставя азербайджански газ пряко в Европа - в Гърция и след това по море в Италия.

След края на войната в Нагорни Карабах Великобритания, както отбелязва руският военен анализатор Александър Собянин, получи директен достъп до каспийските петролни и газови находища с възможност за по-нататъшно проникване в Централна Азия.

Плановете за постигане на енергийна независимост чрез разширяване на въглеводородната база, контролирана от британските корпорации, на пръв поглед противоречат на насоките, изложени в доклада „Глобална Великобритания“, публикуван на 11 януари. Това е докладът на Кралския институт за международни отношения, който приканва Великобритания „да се възползва максимално от ангажиментите си за намаляване на въглерода, заедно със своите съпредседатели на Конференцията на ООН за изменението на климата, за да осигури по-строги национални ангажименти за изменението на климата от Съединените щати и Китай, двете най-големи емитиращи въглеводороди страни на света " Същият доклад обаче обяснява, че ако ЕС намери някакъв механизъм, „който да позволи на компаниите от ЕС да се конкурират при равни условия с вносителите от страни с по-ниски ограничения или изобщо без ограничения върху въглеродния отпечатък на техните продукти“, и „в зависимост за това как реагират САЩ, Китай и други страни с високи въглеродни емисии, Великобритания може да се наложи да последва ръководството на ЕС с тази нова търговска мярка. "

С други думи, Великобритания от трибуната на ООН ще поиска от други страни да намалят въглеродните емисии, тоест да откаже да разчита на нефт и газ и ще се държи „според ситуацията“. Спомням си забележката на Жак Атали, че „англосаксонците, наред с други недостатъци, наследиха от старите времена, когато бяха всемогъщи, заблудата на вярата в тяхната безнаказаност“.

Наскоро Борис Джонсън възложи на своя съветник, професорът по история и външна политика в Лондонския кралски колеж, Джон Бю, да разработи нова външнополитическа стратегия за Великобритания. Докладът, по който Бю и неговият екип работят, трябва концептуално да съвпада с основните точки на доклада на Кралския институт, в който авторът на доклада, директорът на Робин Ниблет вижда Великобритания не като миниатюрна велика сила, а като посредник при решаване на глобални проблеми.

Докладът на Ниблет очертава шест цели на британската външна политика: „защита на либералната демокрация, насърчаване на международния мир и сигурност, борба с изменението на климата, укрепване на глобалното здраве, застъпване за глобална данъчна прозрачност и справедлив икономически растеж, защита на киберпространството “.

Великобритания има потенциал за глобално влияние и ще успее да популяризира идеите за либерална демокрация по целия свят, казва Робин Ниблет. Той нарича Америка на Байдън най-важният си съюзник, като се позовава на предишното правителство на САЩ като на „разрушителна администрация на САЩ“, която „поставя под съмнение международните институционални структури“.

„Съединените щати ще останат най-важният съюзник на Великобритания в пълния смисъл на думата: страната, на която Великобритания по същество се опира за своята сигурност и с която има най-близките и най-широки двустранни отношения в областта на сигурността, вариращи от ядрено сътрудничество до сътрудничество в разузнаването.“ , - се казва в доклада на Кралския институт.

Вторият най-важен съюзник на Великобритания като глобален посредник е Европейският съюз, който Ниблет с презрение описва като „бавна и недемократична институция със строги регулаторни задължения“; Великобритания трябваше да напусне ЕС, за да „възстанови суверенитета над своето бъдеще“.

Ниблет допуска възможността за разпадането на Великобритания като „голямо събитие“. Но това няма да подкопае, смята той, "основната способност на Великобритания да постигне консенсус между страните с единомислие", водена от принципите на либералната демокрация.

Готовността на ръководителя на Кралския институт за международни отношения да жертва целостта на Великобритания в името на триумфа на глобализма не може да не изумява.

"Глобалният посредник" възнамерява да използва най-модерните технологии за решаване на глобални проблеми. "Меката мощност вече е нещо от вчера, сега се използва следващото, по-сложно ниво на управление - интелигентна сила“, отбелязва руският анализатор Константин Черемних

И все пак обемната работа на водещия британски „мозъчен тръст“, тясно свързан с кралското семейство, оставя неясно усещане. Между редовете на доклада на Кралския институт има горчиво съжаление за изгубената британска мощ, неприкрит страх от краха на страната и отчаян опит тя да остане оръженосец на задокеанската държава.

Превод: В. Сергеев