Събитията от 3 октомври 1990 г., когато се състоя обединението на Германия, се развиха с бързи темпове, припомня бившият ръководител на Министерството на вътрешните работи на Федерална република Германия и член на партията на ХДС Рудолф Зайтерс.
В интервюто си за Deutschlandfunk, Зайтерс отбелязва, че евентуалното обединение на ФРГ и ГДР предизвикваше недоверие и дори отхвърляне и то не само в Москва, но и в Лондон, Париж и Рим. В същото време Зайтерс подчертава, че въпреки всички трудности и доста дългата пауза между падането на Берлинската стена и директното обединение на Германия, самият процес на обединение не е бил под заплаха, тъй като е бил придружен от масирано бягство на граждани от ГДР, демонстрации в Лайпциг, Дрезден и Източен Берлин.
„Знаехме също, че Хонекер никога не би се осмелил да изпрати войници срещу собствения си народ без съгласието на Горбачов“, цитира Зайтерс Deutschlandfunk. Политикът отбелязва обаче, че все още е имало загриженост: никой не е могъл да гарантира, че фанатичните полицаи от ГДР или граничните служители няма да вземат оръжие по време на масовите демонстрации или по време на шествието до граничните пунктове на 9 ноември. За щастие това не се случи, си спомня Зайтерс: „Имахме голям късмет, че всичко мина толкова спокойно“.
Зайтерс също спомена антиимигрантските погроми, които се случиха малко след обединението на Германия в редица източногермански градове. Според Зайтерс борбата с екстремизма все още е спешна задача за ФРГ. В същото време Зайтерс подчерта, че екстремистите са малцинство, но опасно малцинство.
Превод: М.Желязкова