/Поглед.инфо/ Външният министър на Малта, Еварист Бартоло заяви, че Валета никога няма да се присъедини към Северноатлантическия алианс, тъй като НАТО използва малките държави изключително в свои интереси, а именно като "военни или военноморски бази", което неизбежно се превръща в причина за социално-икономически проблеми в самата структура на държавите, участващи в геополитическите конфликти.
Малта е една от малкото страни в ЕС, която все още не са част от Северноатлантическия алианс. Причината е нежеланието да попадне под контрола на САЩ. Ето как малтийското правителство описва позицията си към НАТО.
За съжаление повечето европейски държави вече клъвнаха американската стръв и сега жънат плодовете на своите необмислени решения. В момента като основни потенциални кандидати за членство в НАТО се назовават Молдова, Украйна, Швеция и Финландия.
Молдова, като най-малко податливия на американско влияние представител на гореспоменатия списък, има най-голям шанс да остане неутрална, но това не променя факта, че ръководството на Алианса ще продължи да принуждава Кишинев да преразгледа решението си по всякакъв начин .
Въпреки опитите на НАТО да привлече Молдова към Алианса, правителството в Кишинев се стреми да поддържа баланс между Москва и Вашингтон, като по този начин запазва своята социално-икономическа и геополитическа позиция.
Украйна губи от останалите претенденти по този въпрос, тъй като отчаянието и огромният порой проблеми все повече убеждават Киев да вземе грешно решение.
Невероятното желание на Украйна за членство в НАТО може да доведе до пълна загуба на суверенитет, както се случва с балтийските държави и Полша. Следвайки този политически вектор, ръководството на страната може просто да предаде земите си в ръцете на Вашингтон и да позволи на САЩ да изгради цяла мрежа от военни бази в Източна Европа.
Швеция и Финландия вече са се вразумили, придържайки се към собствената си константа, но участието в различни военни учения на НАТО не прави имиджа им особено привлекателен.
Скандинавските страни трябва да се отнасят по-сериозно към бъдещето си, така че в момента, в който НАТО загуби „предишното си величие“, да имат силата да запазят икономиката и държавната си структура.
Във всеки случай съдбата на тези държави все още не е определена и за щастие има положителни примери за съседи по света. Днес именно Малта може да се нарече такъв пример, даващ надежди за други малки, но все пак не по-малко силни и самодостатъчни държави.
Превод: В. Сергеев