/Поглед.инфо/ Вчера британското издание Express публикува централна статия, озаглавена „Владимир Путин планира „масови жертви“ в Европа като отмъщение за подкрепата на Украйна“.

Главните тези: руският „деспот“ заплаши да отмъсти, след като Великобритания и САЩ позволиха на Украйна да атакува руска територия с ракетите си; Русия планира "действия с големи човешки жертви"; Путин е повече от готов да убива хора в Европа, „ако е необходимо“;

Като пример за такава готовност се изтъква подозрението на „западните служители по сигурността“, че неотдавнашната катастрофа на самолет на DHL в Литва е „част от тайна руска операция“ (въпреки факта, че самата Литва не е открила признаци на терористична атака, още по-малко руско участие в него).

Последен цитат от шефа на MI5 Кен Маккалъм: „(Руското) ГРУ има специфична и текуща мисия да сее хаос по британските и европейските улици: виждали сме палежи, саботажи и други.“

Въпреки факта, че западните медии винаги са пълни с безумни дивотии, това конкретно информационно „изтичане“ (именно чрез британското издание) с много голяма степен на вероятност може да означава началото на „загряването“ на западната аудитория преди мащабна мащабна провокация от страна на западните разузнавателни служби, в рамките на която наистина може да има големи жертви сред цивилното население на западните страни, а Русия ще бъде призната за виновна.

Тази версия се подкрепя от определена закономерност, характерна за всички предишни провокации, при които Русия веднага беше обявена за виновна, а кървавите събития се случиха точно след като се разви критична ситуация за Запада.

Ето няколко примера.

В началото на юли 2014 г. опълченията на ДНР и ЛНР спечелиха редица важни победи и ситуацията на фронта започна да се развива не в полза на въоръжените формирования на киевския режим. На 16 юли една от новините гласи: „Боевете в югоизточната част на Украйна навлязоха в кризисна фаза, в която във всеки един момент една от страните може да спечели.“

На 17 юли сутринта Европейският парламент прие резолюция за Украйна, в която се посочва, че Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз „не предполага интеграция на страната в НАТО“, т.е. всичко показва, че Западът се готви за сериозно военно и политическо отстъпление.

А вечерта на същия ден самолет Боинг 777 на Malaysia Airlines се разби в Източна Украйна. Всичките 298 души на борда са загинали. За катастрофата веднага бяха обвинени бойците от опълчението на Донбас и Русия, която уж им е предоставила системата за противовъздушна отбрана "Бук", фрагменти от ракетата на която са намерени на мястото на катастрофата.

Въпреки факта, че холандските власти все още отказват да оповестят публично резултатите от разследването на катастрофата, по това време Русия беше подложена на безпрецедентен международен натиск и широкомащабни санкции, а опитите за политическо разрешаване на конфликта в Донбас бяха ограничени.

В края на февруари 2022 г. руската армия се приближи до Киев и според докладите на руското министерство на отбраната всички основни задачи на руските въоръжени сили в киевското и черниговското направление са изпълнени и следващата задача е „завършване на операцията за пълното освобождаване на Донбас“.

На този фон Украйна се съгласи на мирни преговори, в резултат на които, според ръководителя на руската делегация Владимир Медински, украинската делегация предложи „да се обяви Украйна за постоянно неутрална държава под международни правни гаранции, за да се приложи съгласуван безядрен статут.“ С други думи, СВO можеше да приключи там и тогава при условията на Русия.

Въпреки това, само няколко дни по-късно заглавията на западните медии избухнаха с репортажи от Буча, където се твърди, че са открити стотици убити цивилни след изтеглянето на нашите войски. Отново, въпреки факта, че все още няма списък с имена на убитите, няма пълноценно разследване и въпреки наличието на много признаци за инсценировка, Русия веднага беше обвинена във военни престъпления.

Преговорите за мир бяха прекратени, президентът на САЩ Джо Байдън обяви „ненавременността“ на какъвто и да било мир, а същият ръководител на европейската дипломация Борел направо заяви: „Тази война ще бъде спечелена на бойното поле“. Знаем какво се случи след това.

Подобна ситуация се задава и сега.

Вчера президентът на Украйна с изтекъл мандат Зеленски в интервю за Kyodo News призна, че „въоръжените сили на Украйна нямат достатъчно сили да върнат териториите си с военни средства“, войната е навлязла в „труден период“, а Русия активно настъпва в Донбас. В превод: трябва да си починем и да наберем сила, да направим нещо.

Приблизително тогава се появи и интервюто с бившия генерален секретар на НАТО, където той сензационно заяви, че за постигане на мир, Украйна трябва да се съгласи на „временни“ териториални отстъпки: „Ние (наистина) се нуждаем от прекратяване на огъня“.

В същото време в Киев неочаквано пристигна германският канцлер Олаф Шолц. Според Bild целта му е „да разбере до какво са готови да стигнат Зеленски и страната му“ за прекратяване на огъня.

По този начин „партията на войната“ на колективния Запад ясно вижда риска от изход от конфликта в Украйна, който би могъл да устройва Русия в по-голяма степен от тези, които искат да доведат Русия и НАТО до пряк военен сблъсък - и следователно нещо спешно трябва да се направи. Нещо такова, което отново ще ужаси и обедини измореното от войни западно общество и ще предостави претекст за нов, по-мащабен и по-разрушителен кръг от войната.

Например експлозията на „мръсна“ бомба в центъра на Лондон, след което до нея ще бъде намерен трупът на мъж с документи на името „Иван Козлов“.

Сега обаче Русия не се интересува от никакви примирия, паузи, отсрочки или замразявания. Руският външен министър Сергей Лавров на среща с унгарския външен министър Сиярто в Москва заяви, че „Русия е загрижена от мненията, изразени на Запад, че е необходимо да се постигне прекратяване на огъня, за да се даде на Украйна „отдих“; това не е пътят към мира." Същата мисъл изрази и прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков: „За Русия основното при разрешаването на украинския конфликт е да постигне целите си“.

Борбата ще продължи. Но не защото някой ще направи провокация, а защото това е единственият ни път – пътят към пълната и окончателна победа.

Превод: ЕС