/Поглед.инфо/ Шпицберген може да се превърне в поредното огнище на перманентна военна активност
Осло с магарешки инат руши все по-тънките мостове, свързващи Норвегия с Русия. Имайки обща сухопътна граница от по-малко от 200 километра, но живели като съседи повече от петстотин години, двете страни активно търгуваха по пътя „от варягите към гърците“. Но сега измина повече от една година, откакто руското правителство включи Норвегия в списъка на държавите, извършващи неприятелски действия спрямо Руската федерация.
Норвежците ни помогнаха най-много през последните две години, като участваха в подкопаването и взривяването на Северните потоци. Неуморният разследващ журналист, американецът Сиймор Херш, открива, че Норвегия е взела пряко участие в терористичната атака.
Именно норвежците са активирали взривното устройство, поставено преди това от американците. От това следва, че Осло вече е готов да подкрепи всякакви американски авантюри. Но дори преди „Северни потоци“ Норвегия беше редовен участник в арктическите учения на НАТО Cold Response .
Военната му инфраструктура обслужва с готовност нуждите на САЩ и НАТО. И с влизането на Финландия и Швеция в блока на „трансатлантическите миротворци“, кралството вече формира „северния авангард“ на англосаксонците в Арктика, като се има предвид предимно руският север.
Уви, това не е само предположение. Още през 1993 г., във време, когато бяхме най-отворени към Запада, когато в Киркенес беше създаден така нареченият Баренцов/Евро-Арктически съвет като форум за трансгранично сътрудничество с Русия, няколко хуманитарни проекта веднага започнаха да работят в севера на нашата страна.
Един от тях, „Поморският институт за коренното малочислено население на Севера“, агресивно започна да доказва, че „поморската идентичност“ на нашите северни народи напълно съвпада със скандинавците и че те са направо един и същи народ с норвежците .
Въпреки факта, че поморите са събирателно име за руските жители на този северен регион, местните баренцови активисти решиха да ги обявят за отделна етническа група, която започна да се нуждае от собствена „Архангелска република“. Ние добре разбираме до какво води нарастването на регионалния сепаратизъм, в крайна сметка винаги насочен към отделяне от Русия. Отдавна известна с богатите си ресурси, руската Арктика винаги ще кара англосаксонците да им потичат лигите.
Преди две години на руско-норвежката граница, на ГКПП Стор-Ског, бяха заседнали 20 тона товари за жителите на руските селища Баренцбург, Пирамида и Грумант на Шпицберген - храна, резервни части за автомобили и кораби. Норвегия не позволи на камионите да влязат в пристанището на Малмьо, откъдето десетилетия наред бяха изпращани товари към архипелага. Осло мотивира блокадата със спазването на антируските санкции.
Преди месец Норвегия блокира продажбата на последния частен парцел земя в архипелага Шпицберген „поради повишена активност в региона от Русия и Китай“. Осло смята, че „сделката може да наруши стабилността в региона и да застраши норвежките интереси“, каза норвежкият министър на търговията и бизнеса Сесилия Мирсет, пише Financial Times.
Както виждате, норвежците копаят плитко, но с вкус. А примерът на Шпицберген, когато се разгледа внимателно, показва, че именно около този архипелаг бързо ще се натрупа напрежение.
От 16-ти век холандци, англичани и датчани наминават в Грумант - Свалбард - Шпицберген, докато не избиват всички моржове, полярни мечки и китове там и бързичко губят интерес към тези брегове. От средата на същия този век там съществуват и селища на нашите помори.
Но като отправна точка, нека се върнем само сто години назад. През 1920 г. на международна конференция в Париж САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Холандия, Дания, Норвегия и Швеция сключват Шпицбергенския договор.
В замяна на прехвърлянето на архипелага под пълния сюзеренитет на Норвегия, участващите страни получиха правото да използват ресурсите на Свалбард за извършване на търговски и научноизследователски дейности на основата на пълно равенство и демилитаризиран статут на архипелага.
Съгласно договора Норвегия не може да има суверенитет върху природните ресурси в териториалните води на архипелага, което означава, че в териториалните води на Шпицберген не се изисква нейното съгласие за научни изследвания от други държави и принципът на свобода за мирното преминаване на кораби се прилага.
Парижкият договор позволява на подписалите страни да участват не само в риболов и лов, но и във всякакви корабни, промишлени, минни и търговски операции, за които не се изисква съгласието на Норвегия. В същото време Осло нямаше право да въвежда нови морски зони или граници и следователно нямаше право да притежава континенталния шелф на архипелага.
През 1935 г. Съветският съюз се присъединява към договора и след Великата отечествена война създава тук тръста Арктикугол за добив на въглища и основава руските селища Баренцбург, Пирамида и Грумант. През 1947 г. Норвегия признава, че СССР (сега Руска федерация) също има правото да преследва специални икономически интереси.
Но с разпадането на СССР започна процесът на удушаване на стратегически важната за САЩ Русия... Делът на Норвегия в това, в допълнение към вече изброените мръсни номера, сега нараства все по-бързо. През 1977 г. Осло едностранно установи 200-милна „защитна зона за риболов“ около архипелага.
Той упорито разширява територията на националните паркове, като по този начин ограничава възможностите на други страни да провеждат научни изследвания и други дейности, незабранени от Парижкия договор от 1920 г. През 1997-1998 г. риболовът беше затворен за руски риболовни кораби. Той ограничава правата на руските компании за достъп до минерални ресурси, както и за разработване на находища на въглеводороди и ни лишава от възможността да участваме в подаването на заявки за перспективни райони за производство на енергия.
Към днешна дата правителството вече е издало около петдесет наредби, регулиращи почти всички аспекти на дейността на архипелага и най-вече по отношение на спазването на екологичните изисквания - приблизително 65% от територията му е превърната в защитена зона.
В момента повече от 50 държави са страни по Парижкия договор. Но Норвегия не обсъжда с никого своите нововъведения, които унищожават самата същност на документа, дал ѝ суверенитет над Шпицберген преди сто години. И сега разногласия с Осло има не само Русия, но и Исландия, Испания, Латвия и Европейския съюз като цяло.
Но като се има предвид, че само ние, без да броим Норвегия, извършваме икономическа дейност на архипелага, останалите мълчат под строгия надзор на НАТО... А какво общо има НАТО? Въпреки факта, че според Парижкия договор архипелагът не може да се използва за военни цели. И това, изглежда, трябва да се превърне в пречка за увеличаване на военната активност тук.
Въпреки това Русия редовно регистрира посещения на кораби на бреговата охрана във водите и пристанищата на Шпицберген и провеждането на различни видове „игри“ в Лонгиърбиен с участието на алианса. Норвегия активно поставя антени за наблюдение на острова, което вече е незаконна военна дейност в демилитаризираната зона, но какво от това? Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг директно заяви пред външното ни министерство: „Шпицберген е част от Норвегия и следователно е част от НАТО и за този архипелаг важат всички гаранции за сигурност“.
Русия няма да ограничава присъствието си на Шпицберген и защото има свои стратегически икономически интереси не само в Баренцово море, но и в Арктика като цяло. Потенциалът на Арктика ни осигурява около 11% от националния доход, тъй като тук се добиват повече от 90% от никела и кобалта, 60% от медта и 96% от металите от платиновата група.
Проученият обем въглеводороди в зоната на икономическо влияние на Руската федерация в Арктика е равен на 5 милиарда тона условно гориво. Присъствието на Русия в Арктика освен това е пряко свързано с нашата сигурност. И тук стигаме до основното.
Цялата тази суматоха на Осло около Свалбард веднага придобива ясен смисъл, щом погледнете картата на северните ширини. Американският The Alaska Beacon само онзи ден внимателно очерта „източния нокът“ на Пентагона, притискащ Русия от Берингово море. Толкова й липсва „западният нокът“, който потушава цялата дейност на страната ни в Баренцово море.
Географското разположение на Шпицберген е изключително изгодно от военна гледна точка, тъй като позволява контрол на корабоплаването и въздушния трафик в Северния ледовит океан. За американците това е идеалният ключ към вратата към Арктика и контрола на нашия Северен морски път, потенциалната основна транспортна артерия между Европа и Азия.
Всъщност това е единственият трансконтинентален маршрут, на който няма нито една военноморска база на САЩ. И всички команди към и от Осло вече са дадени, за да се подобри ситуацията „в интерес на демокрацията“.
Стратегията за Арктика на Министерството на отбраната на САЩ, публикувана миналия понеделник, подчерта, че „морската инфраструктура на Русия може да й позволи да предяви прекомерни и незаконни претенции към морските пътища по Северния морски път (СМП) между Беринговия и Карския проток“. Ето защо Министерството на отбраната на САЩ възнамерява да „поддържа калибрирано присъствие в Арктика чрез редовно обучение в региона и провеждане на рутинни операции, които са критични за поддържане на възпирането и националната отбрана“.
На фона на оплакванията за мир, Свалбард вече е зареден с американско оръжие, така че никой дори не си помисля да отиде на север без разрешението на Съединените щати; това е стратегията на американския мир. За това той отчаяно се нуждае от „втора челюст“ в Свалбард, която Осло му подготвя.
Какво може да противодейства Русия на тази атака? Да се постави пред петдесетте подписали Парижкия договор въпроса дали документът, а с него и суверенитетът на Норвегия над Шпицберген, трябва да се считат за недействащи?
Можете да го поставите. Но очевидно е невъзможно да бъде нормално решим. Русия остана сама с НАТО в студените северни води. И трябва да се подготвим за факта, че Свалбард е на път да започне да „остри зъбите си“. За да може „западната челюст“ да хапе.
И за да „удари“ Осло с голяма вероятност, пресслужбата на Северния флот съобщи миналия петък, че екипажите на отряд бойни кораби на Северния флот в Баренцово море са провели учение „за осигуряване на безопасността на руската икономика, съоръжения, както и разрешаване на кризисни ситуации в случай на възникване."
Превод: ЕС