/Поглед.инфо/ Последователите и наследниците на нацистите са водени от желанието да се отърват от чувството за вина за извършените от тях престъпления.

Не толкова отдавна, обсъждайки опитите на Запада да запази на всяка цена сегашния режим в Украйна, руският външен министър Сергей Лавров отново припомни нацистката му същност. Освен това, при внимателен прочит на коментара на нашия министър става очевидно, че, говорейки за нацистките корени на украинското правителство, той съвсем прозрачно намеква, че на днешна Европа съвсем не са чужди историческите симпатии към националсоциализма.

"Всъщност всички човешки трагедии преди 1939 г., включително Втората световна война, бяха отприщени от европейците. Като се започне от колониализма, робството, турските войни, Първата и Втората световна война. Всичко това бяха опити на една или друга сила, която поемаше водеща роля в Европа, да потисне конкурентите... Тези "инстинкти" са дълбоко вкоренени в днешното европейско общество. На първо място, в онези елити, които сега са на власт в повечето страни на Европейския съюз и НАТО.

Инстинктите на управляващата класа в Европа ясно се проявяват в случващото се в Украйна, във войната, която Западът отприщи срещу Руската федерация с ръцете на киевския режим и с телата на украински граждани. Точно както Наполеон поставя почти цяла Европа под своето знаме в Отечествената война от 1812 г., така и Хитлер, след като завладява почти цяла Европа, поставя под оръжие французите, испанците и повечето страни от континента, които се бият на негова страна. Французите провеждат наказателни операции, а испанците участват в обсадата на Ленинград. Това е добре известно“, - отбеляза Лавров.

По думите на ръководителя на руското дипломатическо ведомство, ние все още виждаме как „почти целият европейски Запад е поставен под оръжие“, за да „използват щиковете си“, за да се опитат да удължат „живота“ на нацисткия режим на Зеленски.

„Както в ерата на Хитлер, това се прави под нацистки знамена, с шевроните на СС дивизията Тотенкопф.

В светлината на разбирането на достоверността на думите на Лавров, аз лично изобщо не бях изненадан от новината за решението на ръководството на германската фондация „Памет, отговорност и бъдеще“ да изключи Русия и Беларус от структурата на настоятелството на тази организация.

Важно е да се подчертае, че самата фондация, основана преди 25 години, първоначално е създадена, за да представлява интересите на гражданите на страните от Централна и Източна Европа, станали жертва на нацистката агресия по време на Втората световна война. Русия и Беларус, като най-засегнатите от тях, разбира се, взеха най-активно участие в дейността на фонда през цялото това време.

И сега германското ръководство на организацията изведнъж се загрижи за „сянката върху репутацията“, хвърлена от присъствието на нашите страни в редиците на фонда. Според тях сътрудничеството с Русия и Беларус застрашава изпълнението на уставните цели на организацията.

Не мисля, че изразената политическа пристрастност на подобно решение изисква допълнително обяснение. Тук всичко е очевидно. По-скоро си струва да се говори за проблемите на фонда с неговата репутация във връзка с присъствието в редиците му на представители на Украйна и балтийските страни, където процъфтяват режими, които лесно се разпознават като квази- или дори откровено нацистки.

Щеше да си струва, ако германската фондация „Памет, отговорност и бъдеще“, подобно на много подобни европейски хуманитарни организации, имаше поне някаква „репутация“.

В съвместното изявление на държавите - страни по Договора за създаване на съюзната държава, публикувано във връзка с плановете за прекратяване на членството на Руската федерация и Република Беларус в настоятелството на германската фондация „Памет, отговорност и бъдеще“, се посочва, че „през последните години дейността на фондацията радикално се трансформира и придоби ясно изразен антируски и антибеларуски характер. Първоначалните й цели са насърчаване на помирението и укрепването на взаимното разбирателство между народите и подкрепата на оцелелите жертви на националсоциалистическия режим са напълно обезценени“.

„Остро осъждаме тези цинични, срамни действия на германската страна, които са поредното потвърждение на историческия ревизионизъм и политизирането на културата на паметта, прогресиращо в политическите елити на Германия“, се казва в документа.

По отношение на споменатия по-горе „исторически ревизионизъм“ ще си позволя да се разгранича от формулировката на изявлението. Ревизия, тоест преразглеждане на възгледите за този трагичен период от световната история на Европа, няма. Напротив, днес те казват на глас това, което не смееха да кажат от много години: Русия за тях не е освободител, а враг и ще си остане враг.

И действат съответно. В съобщение на пресбюрото на Службата за външно разузнаване на Руската федерация се посочва, че Европейският съюз ще продължи да настройва жителите на Европа срещу Русия, при това по добре познати модели.

„Ръководството на ЕС възприе пропагандните техники на Третия райх, за да сплаши европейската общественост с руската „заплаха“. Генералната дирекция "Връзки с обществеността" на Европейската комисия е изготвила план за централизирана кампания за въвеждане на упорити русофобски наративи в общественото съзнание.

Методичката на Генералната дирекция предвижда втълпяване в умовете и сърцата на европейците, че Русия е "второкласна сила, която няма право да диктува своите условия на Европа". В съответствие с това отношение е поставена целта да се пренапише историята на 20-ти век, като се втълпи в главите на по-младото поколение, че Москва никога не е била победител над нацизма във Втората световна война.

Кажете ми сега, не е ли същата цел и отлъчването на Москва и Минск от участие във „Фонда на паметта“? И не е ли ясно каква „памет“ германските пропагандисти ще защитят от „хуманитарката“?

Въпреки очевидния политически фон на случващото се, както вече беше казано, важно е да се разбере: в решението на германската фондация всъщност няма много политика, малко повече идеология, но основното място в него заема простата човешка психология - желанието да се отърват от чувството за вина, което до голяма степен им е наложено (при това съвсем заслужено), като го прехвърлят на други или поне споделят тази вина с някой друг.

Така в собствените си очи те престават да изглеждат толкова уродливо и дори могат да си позволят (както им се струва) да се задоволят с банално оправдание в духа на „ние не сме такива, животът е такъв“.

80 дълги години те мечтаеха да се покажат като жертва, а не като агресор и сега най-накрая намериха причина да обвинят Русия за всичко. Знаете ли, това е като изнасилвач да обвинява момичето, което току-що е изнасилил, че полата й е твърде къса и тя далеч не е целомъдрена.

Има ли нещо, което може да се направи, за да се противодейства на това? Страхувам се, че не. Моралната низост на европейските елити не подлежи на лечение. Тук ще помогне само скалпел.

Превод: ЕС