/Поглед.инфо/ Днес, когато глобалистите успяват технически да спрат всички опити за настъпление на десните сили, унгарският премиер Орбан остава не само най-успешният сред европейските десничари, но и човек, който продължава уверено и активно да набира скорост.
Вече втора седмица личността на унгарския премиер не изчезва от актуалните новини. Активността на Орбан днес е отчасти резултат от унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз тази година. Постът председател на Съвета, макар и чисто номинален, има статут и дава известна свобода на действие, която Орбан използва за свои цели.
А целта е амбициозна - създаване на дясна коалиция в Източна и Централна Европа и консервативния евролагер като цяло. Все още е рано да се говори за това днес, разбира се, но в много близко бъдеще - кой знае?
„Нека направим Европа велика отново!“ – мотото, под което Орбан говори днес, не е просто копие на „Make America Great Again“ на Тръмп, а цяла програма. Да, програмата е изцяло тръмпистка по дух, но за Европа. Орбан е европейският Тръмп, той има истинско силно приятелство с Тръмп и съвсем целенасочено подготвя европейски трамплин за бъдещото президентство на Тръмп.
А това вече е сериозно.
Така че напразно Киев – Москва – Пекин – САЩ се отнасят скептично към днешните движения на унгарския премиер. Да, той, разбира се, няма да постигне мир в Украйна, но е напълно способен да изгради нова конфигурация от значения и дневен ред.
И е ясно, че цялата тази световна обиколка отново ще се върти около Тръмп, ключовият камък на цялото начинание. Очевидно е също, че в кулоарите на срещите на Орбан с Путин, Си Дзинпин и Тръмп разговорите са много по-интересни от оскъдните съобщения за тях в новините...
И дейностите на Орбан все повече са заобиколени от привкус на говорене за „формирането на нова Австро-Унгария“, за което Орбан уж е загрижен.
Преди година вече писахме за „новата Австро-Унгария“ на Орбан. Тогава глобалистката преса изпадна в истерия, предупреждавайки за опасностите, които крие унгарското имперско чудовище. И за това имаше и има причини, разбира се.
Всъщност целта на Орбан очевидно е именно тази – формирането на своеобразен алтернативен Европейски съюз в Източна Европа, обединяващ всички европейски консервативни сили.
Тоест истинският Европейски съюз. Не онази мултикултурна диктатура на наднационалния глобализъм, която представлява Борел, а истинска Европа от национални държави, за която Дьо Гол и Аденауер са мечтали навремето.
През 1963 г., малко след Кубинската ракетна криза, Аденауер и Де Гол дори подписаха споразумение за сътрудничество като първа стъпка към обединението на Европа въз основа на държавния суверенитет на нациите. Но, разбира се, този демарш срещу мондиализма завърши с поражение: Аденауер беше отстранен от власт, Де Гол първо беше преследван в пресата, след това бяха организирани няколко опита за убийство и накрая той беше пометен от така наречената младежка революция от 1968 г. , след което Франция рязко тръгна наляво. Но нека поговорим малко повече за амбициозния проект на Орбан.
Първоначално Орбан планира „Нова Австро-Унгария“ със съюзническите сили на Австрия и Словакия и преди всичко с Австрийската партия на свободата на Херберт Кикъл. Скоро чешката партия на Андрей Бабиш се присъедини към съюза. Първоначално съюзниците бяха обединени от противопоставянето им на европейската бюрокрация, отношението им към миграцията и украинския дневен ред. Победата на Роберт Фицо в Словакия заздрави алианса, а участието на „Алтернатива за Германия“ (тоест главно територията на бившата ГДР) го направи напълно заплашително: почти цялата бивша съветска Европа попадна в полето на дейност на Орбан.
Последното, между другото, косвено показва, че късният СССР изобщо не е бил лява страна, както се опитват да ни убедят днешните необолшевики, а уверено се е движел към традиционна консервативна държава. Но необолшевизмът днес идва именно от европейската бюрокрация. И симпатиите на източноевропейските страни показват всичко това отлично.
Между другото, Орбан активно се опитва да спечели на своя страна полските консерватори от партията "Право и справедливост". Традиционната антируска позиция на полските консерватори остава пречка за съюза.
Но работата на Орбан не се ограничава до Източна Европа. Вероятно целта му е да обедини всички консервативни сили в Европа. Днес към унгарците (Орбан), австрийците (Партията на свободата), чехите (движението на Андрей Бабиш), словаците (Фицо), германците (“АзГ”), се присъединяват испанският “Вокс”, италианската “Лига” на Матео Салвини, и множество малки партии в цяла Европа.
Така глобалисткото издание “Блумбърг” пише с тревога за формирането на „Алианса на Орбан“: Виктор Орбан обяви създаването на политическа група с националистическите сили на Австрия и Чехия. Три партии, които обединяват сили, ще имат минимум 23 места, необходими за официалното създаване на отделна фракция в Европейския парламент. За да бъде призната, една група трябва да включва депутати от поне седем държави членки.
Орбан вече реши последния проблем. Неговата фракция „Патриоти на Европа“, която стана третата по големина в Европейския парламент, сега включва не само консерватори от Унгария, Австрия и Чехия, но и от Белгия, Италия, Испания, Холандия, Дания, Гърция и дори Латвия. Лидерът на френския Национален сбор” Жордан Бардела, протеже на Марин льо Пен, беше поверен да ръководи фракцията. А Филип Клейс (бивш ръководител на групата „Идентичност и демокрация“) стана негов генерален секретар.
„Ние създаваме политическа формация, която ще върви напред и скоро ще стане най-голямата дясна група в Европа“, каза Орбан веднага след формирането на фракцията.
Дневният ред на новата политическа група е ясен: повече правомощия за страните членки (европейска идентичност), борба с миграцията, съпротива срещу глобалистките проекти на Европейския парламент. В същото време, след като получиха гласовете на 10 милиона избиратели, десните получиха и правото да използват доста значителна част от бюджета на Европейския парламент.
На какво може да разчита такава прохождаща патриотична сила? Това не е много, разбира се, но не е и малко. Евробюрокрацията трябва да се съобразява с мнението на огромен брой европейци, които не искат да загубят своята идентичност, и следвайки Жан-Люк Меланшон, лидерът на френската левица, която спечели изборите, прокламира нещо като: „Нашата възможност е кръстосването ... Франция няма бъдеще без арабите и берберите от Магреб. Ние не сме нация на Запада, ние сме универсална нация”.
Именно този ляв „мултикултурен смесител“, който смесва всички нации в един луд коктейл, на който „Патриотите на Европа“ възнамеряват да устоят. Освен това има нови отношения с Русия, нов дневен ред за Украйна...
И, разбира се, основната цел на Орбан остава - формирането на нова Европа не като мултикултурен бульон на Борел под управлението на необолшевишки глобалисти, а като съюз на свободни европейски нации.
Преследвайки целта си, Орбан не само води „сепаративни“ преговори с Русия, Тръмп и Китай, но и уверено привлича китайския бизнес и инвестиции за реализиране на идеите си. Разбира се, глобалистите днес са много по-силни от европейската десница. Те възнамеряват да продължат да държат пръста си на пулса, спирайки всичките опити. Но това им е много лесно, докато в САЩ царуват демократи. Но как ще се развият нещата при Тръмп, когато европейската десница получи мощен тласък на подкрепа от Вашингтон?
Превод: В. Сергеев