/Поглед.инфо/ В навечерието на зимната офанзива на Русия, която постепенно се разгръща (засега на второстепенни направления), въпросът за Западна Украйна се засили в Полша. Болезнената за Варшава тема беше умело подгрята от Владимир Путин във Валдай, където руският президент за пореден път небрежно отбеляза, че Сталин е включил „изконните полски земи“ в Украйна.

Като се има предвид, че Путин многократно е наричал Лвов полски град, границите на „изконните полски земи“ са приблизително ясни. Това е Галиция - бедни покрайнини, полско-руската граница, постоянен източник на сепаратизъм (в каквото и състояние да е), родното място на бандеровщината - украинския нацизъм.

Полша също би искала да има Волиния и като цяло границата по Рижкия договор от 1921 г., но никой не нарича Луцк, Ровно и Переяслав-Хмелницки полски градове. Ето защо сега властите във Варшава са в състояние на раздвоено съзнание.

От една страна, би било необходимо, изпълнявайки волята на американския по-голям брат, да се влезе във войната с Русия, да се спечели и в резултат на кампанията да получат границата от 1939 г. (и може би 1772 г.) както в Украйна и в Беларус.

От друга страна, това е страшно - в крайна сметка можете да загубите и в резултат на това вместо границата от 1772 г. да получите руско-германската граница от 1815 г. (като се вземе предвид преминаването на Източна Прусия към Русия).

Путин не изглеждаше да прави никаква оферта на поляците, но в същото време даде да се разбере, че ако Полша претендира за Западна Украйна, Кремъл няма да възрази. Това е разбираемо, Русия не се нуждае от Украйна. Никаква не ни е необходима, нито "приятелска", нито още по-враждебна.

Като се има предвид, че по своята същност Украйна не може да бъде приятелска („единният народ“ не се нуждае от две държави, а отделянето на украинците от руснаците, като отделен народ, може да стане само на русофобска основа - трябва да мразите руснаците твърде много, за да спрете да искате да бъдете руснак) елиминирането на киевската анти-Русия е външнополитически приоритет за Московска Русия.

Но именно този проблем – обективният интерес на Русия от ликвидирането на Украйна като държава – пречи на Полша да приеме еднозначно неформалното предложение на Кремъл за разделяне на Украйна.

Варшава вече изпрати войските си в Галичина, облечени в украински униформи и е готова да проведе там референдум за „обединение с Полша“, а Румъния и Унгария се съгласяват да стимулират завземането на Северна Буковина и Закарпатието, но „няма каменно цвете”.

Полша, за разлика от Русия, е заинтересована поне някаква Украйна да остане буфер между нея и Русия. Поляците се страхуват твърде много от Москва, споменът за петте разделение е твърде свеж у тях. Те направиха твърде много гадости, както на Русия, така и на Германия, за да живеем мирно помежду си и да не се страхуваме за съдбата си.

Още повече, че САЩ отслабват и няма кой да защити Полша от обидените й съседи. За надигащата се суперсила - Китай - Варшава струва скъпо, а няма нищо: Полша е твърде далеч от нея и не обещава на Пекин никакви придобивки, освен проблеми с Русия. Китайците предпочитат да са приятели с Москва, отколкото Полша, която не може да се мери с нея.

Да кажат публично, че са готови да разделят Украйна, но искат да запазят парче от нея, поляците не могат. Те се провъзгласиха за главния "адвокат" на Киев, а не за неговия патолог. Адвокатът, разбира се, може да бъде изпълнител, но не и официално разчленител на полумъртвия си клиент.

Затова във Варшава са начертани множество карти, на които в зависимост от нивото на наглостта на клиента е изобразена разделена Украйна, в която или галичина принадлежи на Полша, или всичките седем региона, които са били полски до септември 1939 г.

Най-новата карта, начертана във Варшава през есента на 2022 г., е апогеят на дързостта. Там поляците взимат всичко, включително Житомирска област, и "дават" на румънците Виницката област, която не се нуждае от Букурещ, вместо желаната (блокираща достъпа на Русия до Дунава) Южна Бесарабия.

„Независима Украйна“ остава само в рамките на Киевска област. Така необходимият на Полша буфер между Варшава и Москва се свива до „независима“ Киевска област и румънската Виницка област.

Питате се: защо такива искания? От къде тази арогантност?

Да, всичко е много просто. Не са деца, тези които седят във Варшава и те отлично изчислиха ситуацията с ядрената провокация в Украйна, която се подготвяше от Вашингтон и Лондон. Поляците, не по-зле от Кремъл, осъзнаха, че ако провокацията се случи, искат или не, ще трябва да се бият с Русия.

Фактът, че Москва не се нуждае от нова война, те също отлично разбраха. Само едно нещо не им достигна: Русия не се нуждае от украински земи заради самите земи. Русия има нужда от сигурност, която при наличието на официално запазена Украйна (дори територията й да е един квадратен метър) е непостижима. Не защото самата Украйна ще нападне (поне рано или късно ще нападне, дори населението й да се сведе до един човек), а единствено поради готовността на Украйна да бъде използвана от всеки за предявяване на претенции към Русия.

Всеки враг, който желае да легализира антируските си планове, ще започне със стимулиране на Киев да издигне искане за връщане на „изконните украински земи“, а след това ще се появи целият в бяло, „за да защити слабите, ограбените, унижените и обидените“.

Русия се съгласява да раздели Украйна с източноевропейците (поне с една Полша, поне с Унгария и Румъния освен това) само защото наличието на заинтересовани участници от НАТО и ЕС дава възможност лесно да се легализира ликвидирането на член-основател на ООН в рамките на съществуващото (макар и недействащо, но не официално отменено) международно право.

Съединените щати, Великобритания и Франция едва ли ще се осмелят да наложат вето на решението на Съвета за сигурност на ООН, констатиращо смъртта на Украйна, от което ще се интересуват източноевропейските скандалджии.

Поляците са надути и ще блокират цялата работа на западните структури (които изискват единодушието на всички членове), докато претенциите им за „връщане на изконните полски земи” не бъдат удовлетворени. Румънците ще застанат на мушка. А Орбан е решителен човек, той може да реализира дългогодишната си заплаха и да извади Унгария от ЕС и НАТО. За щастие в Будапеща отдавна са разбрали, че е време да избягат от западния Титаник.

Ако поляците не са готови да разделят Украйна без следа, тогава въпросът за „изконните полски земи“ може да бъде преразгледан. Нашите историци и политици ще докажат, че галисийците са „един народ“ с нас дори по-лесно, отколкото да назначат Нова Ладога или Стара Руса за първа столица на руската държава.

В навечерието на Валдай и на Валдай Путин открито даде да се разбере на Запада, че украинският въпрос е толкова фундаментален за Кремъл, че дори ядреното изнудване не работи. Ако трябва, ще се опитаме да спечелим ядрена война.

За нас е сравнително все едно къде да начертаем полско-руската граница (сравнително до границите от 1939 г. може да се обсъжда въпросът, а всичко повече от това е зле), но проблемът с ликвидирането на Украйна за Русия е толкова фундаментална, че запазването на "независимостта" е възможно само за известно време и само при условие на пълен контрол на Москва върху външната, вътрешната, икономическата политика на Киев и неговите финанси.

Но ако получим Украйна във формата на ДНР и ЛНР, тогава няма нужда да я делим с Полша. Така че Варшава трябва да избира между удоволствието и невинността. И да избира бързо - събитията се развиват с ускорение. Това, което е възможно днес, може да не е възможно утре.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com