Полският уебсайт wPolityce.pl коментира отсъствието на Анджей Дуда от събитието в Израел: „Според източник, близък до дипломатическите кръгове, „събитието е пригодено за Путин и точно така трябва да се тълкува“. Организаторите на форума не се съгласиха да дадат думата на полския президент Анджей Дуда наравно с лидерите на Голямата четворка... Анджей Дуда беше поканен да изнесе реч на по-малко престижна сесия, но Полша отхвърли предложението, вярвайки, че това ще означава признаване на по-ниския статус на страната ни и одобрение на руската версия на историята. Решила да не участва във форума, Варшава отказа да играе по правилата на другите... "
***
До края на Втората световна война 53 държави станаха членове на антифашистката коалиция - всички те могат да се считат за „държави победители“. Въпреки това, терминът "Голямата четворка на държавите-победили” е в употреба, той е записан дори в Устава на ООН, където "Четворката" държави има право на вето.
Основен факт: съвременният свят е създаден от победата на тези държави. Да се счита този ред за „съобразен с Путин“, означава да се обърне последователността на историческите събития отвътре навън.
WPolityce.pl продължава: „Целта на мероприятието е да пресъздаде Голямата четворка, тоест групата държави, които се считат за победители във Втората световна война (САЩ, СССР, Великобритания, Франция). Избирането на подобна концепция означава съответстващ на интересите на Москва опит за възстановяване на „концерта на силите“, в който държави като Полша не могат да играят активна роля”.
Е, официална Варшава няма разбиране за реалната роля и реалното място на Полша в световната политика. Варшава е в състояние да се представи дори като център на света.
Ръководителят на кабинета на президента на Полша Кшиштоф Щерски се изразява по витиеват начин: „Очевидно събитията по случай 75-годишнината от Победата ще се превърнат във важен елемент на политическата стратегия и процеса на връщане към руското самосъзнание, основаващо се на Великата отечествена война.“ Във всеки случай „борбата срещу руската версия на историята“ се превърна във важен елемент на полската държавна политика. Варшава отприщи войната на историческите интерпретации.
Порталът Onet (най-популярният полски интернет ресурс) счита първата голяма юбилейна „битка“ на тази война като поражение: „Анджей Дуда имаше две възможности. Първо, той можеше да отиде в Йерусалим за Световния форум за Холокоста. Тъй като обаче организаторите не дадоха право на изказване на полския президент, максимумът, който той би могъл да направи там, е да се изправи и да напусне по време на речта на Владимир Путин. Второ, той можеше да откаже пътуване. В този случай Полша рискува Путин за пореден път да я удари и напълно свободно пред телевизионните камери на целия свят в присъствието на лидери на много държави да популяризира кремълските теории по темата кой е започнал Втората световна война и защо, доказвайки невинността на Съветския съюз ... Варшава позволи на руската дипломация да я бие. Тези събития трябваше да се проведат в Полша, но Путин не иска да дойде при нас, той ще замине за Израел ...”
В интервю Кшиштоф Щецки припомни събитията във Варшава по случай 80-годишнината от избухването на Втората световна война, на които президентът на Русия не присъства. „... гостите бяха избрани според съвременния, а не исторически принцип. Руската страна изрази недоволството си, но ... събитието се проведе с голям мащаб и никой от чуждестранните лидери не отказа да дойде във Варшава”.
Колко надалеч може да достигне русофобията, съчетана с полската горделивост! Кшиштоф Щерски забрави благоразумно шамара от „чуждестранния лидер” Тръмп. Американският президент просто отхвърли поканата за Полша, като отбеляза, че „може би ураган ще връхлети Флорида“ ...
На опитите на Полша да се включи в Голямата четворка се подиграват дори в Чехия (участието на Полша в Мюнхенското споразумение и коварното поделяне на Чехословакия не са забравени там). Авторитетното чешко списание Reflex (в статия на Лукаш Лготиан от 10 януари) пише: „Възходът на полския национализъм е много опасен“. И това е вярно.
Като цяло Полша няма повече причини да присъства в лагера на победителите на фашизма от Румъния, чиято армия нахлу в СССР заедно с войските на нацисткия Вермахт. Полша е първата, която подписва споразумение с фашистка Германия (Пактът Пилсудски-Хитлер от 1934 г.), а забраната на Полша за преминаването на съветските войски в помощ на Чехословакия (и заплахата от сваляне на съветските самолети) става един от решаващите фактори в Мюнхенското споразумение и катастрофата, предизвикана от него. Да не говорим за полския антисемитизъм, който обаче не се смята сред политиците от онова време за нещо укоримо.
Сегашното полско ръководство се опитва да избяга от историческата истина по същия начин, както полското правителство бяга от Варшава през Румъния в Англия на 16 септември 1939 г., а след това Червената армия навлиза в териториите, останали без управление.
С такъв исторически багаж, с трудно чистещите се петна от антисемитизма, Полша не може да спечели в борбата за историческите интерпретации. Може би не призрачният “ураган във Флорида” е попречил на Доналд Тръмп да пристигне в Полша.
Превод: В. Сергеев.
