/Поглед.инфо/ Полша изтегли група от над десет хиляди души сили за сигурност към източната граница. От белоруска страна има приблизително същия брой бежанци от Иракски Кюрдистан и Сирия, които се стремят на всяка цена да пробият към Европейския съюз. Поляците вече са използвали специални средства за овладяване на тълпата. До какво може да доведе граничната конфронтация?
В понеделник сутринта в социалните мрежи се появиха съобщения, че конвой от няколко хиляди души, приличащи на бежанци от Близкия изток, се движат на юг от белоруския град Гродно на запад. Досега светът е виждал подобни картини само през лятото на 2015 г., когато тълпи от сирийски бежанци маршируваха през Балканите, опитвайки се да влязат в Европейския съюз от юг. Тяхната цел, както и сега, беше Германия.
Съдейки по снимките, колоната не е вървяла по самия път или дори по банкета, а по земята покрай магистралата. По-късно белоруският граничен комитет обеща да осигури "всички мерки за осигуряване на престоя на мигрантите в Беларус и осигуряване на свободното им движение на територията на съседната държава". В отговор Варшава обяви, че засилва граничната сигурност в тази област.
Тълпата е достигнала границата в средата на деня. Тя е преминала с лекота белоруския контролно-пропускателен пункт "Брузги" и се е озова в неутралната зона - срещу полския пункт "Кузница". Полската гранична охрана разпространи видео, на което се вижда как голяма група мигранти използват дълги трупи и резачки за тел, като се опитват да пробият оградата с бодлива тел. На другата граница им се противопоставят полицаи с щитове в защитни каски и жилетки, граничари и военни. На кадрите се вижда, че полските сили за сигурност са използвали газ.
Както каза представител на граничната охрана, белоруските военни не са изпратили конвоя директно до пункта, а през гората. Във Варшава случващото се бе наречено „най-големият опит досега за масирано проникване със сила на територията“ на страната. Полският президент Анджей Дуда отмени посещението си в Словакия в понеделник и свика спешна среща с представители на сигурността относно кризата. „Сега в непосредствена близост до полската граница има три до четири хиляди души“, каза след срещата говорителят на полското правителство Пьотр Мюлер. По негови оценки в Беларус са се натрупали повече от 10 хиляди мигранти, „готови да преминат границата“. Нови полети от арабски страни систематично пристигат в Беларус, така че броят на потенциалните нелегални имигранти расте, добави той.
До вечерта стана ясно, че тълпата не е успяла да пробие към Полша. „Сега мигрантите са разположили лагер в местността Кузница. Те се наблюдават постоянно от белоруските служби “, казаха от полското министерство на отбраната. От своя страна Държавният граничен комитет на Беларус съобщи, че вечерта се чуват звуци от стрелба от полска страна. В този отдел броят на бежанците е оценен по-нисък - едва две хиляди души.
Според белоруските публикации и каналите на “Телеграм” повечето от бежанците, които са се събрали в понеделник сутринта край Гродно, са кюрди, имигранти от Сирия и Ирак. Няколко дни преди пробива те са се събрали в Минск. В събота вечерта в мрежата се появи видео, призоваващо хората да се съберат близо до полската граница. На следващата сутрин в “Телеграм” се появи „Сборът на белоруските бежанци 10/11“, пишат медиите. По предварителни данни в чата са публикували точка на картата в близост до ГКПП “Брузги”. Според някои сведения бежанците са вървели пеша от Минск - общо 17 часа.
От началото на годината повече от 30 хиляди нелегални имигранти са се опитали да преминат полската граница от Беларус. Смята се, че пътят на бежанците започва в Иракски Кюрдистан, в градовете Ербил, Шиладзе и Сюлеймания. През август под натиска на ЕС Ирак спря директните полети от Багдад до Минск, поради което, според местните туроператори, сега иракчани летят до Беларус с прекачвания в ОАЕ, Турция, Ливан и Украйна. Миналата седмица говорител на германското външно министерство обяви увеличение на директните полети до Минск от Бейрут, Дамаск и Аман.
Прави впечатление, че в съседна Литва в понеделник също избухна бунт в няколко лагера на нелегални имигранти, които също са влезли в републиката от Беларус. Бунтове с участието на няколко десетки души бяха отбелязани в центровете при Медининкай, в приемните центрове за чужденци в Рукла, Пабрад и Кибартай. Шефът на граничната служба генерал Рустамас Любаевас не изключи, че тези действия са съгласувани с нелегални имигранти, опитващи се да пробият границата с Полша.
Кризата изисква стартирането на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда свикване на Съвета на НАТО за консултации, ако една от страните от Алианса смята, че съществува заплаха за нейната сигурност. Това заяви бившият председател на Европейския съвет, бивш премиер на Полша и лидер на най-голямата полска опозиционна "Гражданска коалиция" Доналд Туск.
„Може би е време да помислим дали не трябва да стартираме 4-ти член на НАТО, ако границата ни е под непосредствена заплаха от физически натиск с участието на белорусите“, каза той, обяснявайки, че има предвид участието на „белоруските служби“ . „Според мен това определено е причина да започнем консултации в рамките на Северноатлантическия договор, тъй като въпросът вече засяга цялата източна граница на Европейския съюз и страни от НАТО като Полша и Литва“, каза Туск.
Варшава няма причина да безпокои съюзниците от НАТО, от своя страна отбелязва бившият депутат на Сейма, политологът Матеуш Пискорски, тъй като в компетенциите на Северноатлантическия алианс са въоръжените конфликти, а на границата нищо подобно не се случва. „Тук имаме работа с миграционна криза, първо, и второ, с полско-белоруска дипломатическа криза“, обясни той. Според Пискорски единственото решение на този проблем е конструктивният диалог между Варшава и Минск. „Тук няма друг вариант. И призивите за намеса на военно-политическия блок на НАТО звучат доста абсурдно “, смята той.
Броят на жителите на палатковия град, разположен в "сивата зона", ще расте в следващите дни, предполага Пискорски. Освен това, отбеляза той, белоруските власти очевидно ще доставят на бежанците медицинска и хуманитарна помощ.
Експертът се надява, че при необходимост мигрантите ще могат да се върнат от "сивата" зона в Беларус. Но те имат друга цел – по всякакъв начин да стигнат до Полша, Европейския съюз. „И подобни опити могат да завършат трагично. Известно е за „решителните указания“, които полското ръководство дава на военните и граничарите. Ако някоя група мигранти премине границата, тогава, опасявам се, те ще бъдат принудени да напуснат ничията земя обратно в Беларус. А това вече е опасно. Как могат полските граничари да направят това, без да пресичат незаконно границата на Беларус?" - пита ексдепутатът от Сейма. Възможно е и в тълпата да има добре организирани групи, водени от хора с боен опит. Например бивши бойци от кюрдските формации “Пешмерга”, предполага Пискорски. „Не е изключено това да е тяхната категорична тактика – да преодолеят границата с голяма маса от хиляди“, добави той.
Ако бежанците не могат да си проправят път, тогава те могат да останат в палатковия град поне до декември и тогава само сланите могат да прогонят мигрантите от границите, смята Пискорски. „Ако не се постигне споразумение с Минск, всичко ще започне наново през пролетта“, прогнозира полският експерт.
За разлика от Пискорски, политологът от Минск Пьотр Петровски смята, че не трябва да се изпитва страх от бежанците. Според него тълпата е била в мирно настроение и само поведението на полските граничари, които са използвали гумени куршуми, сълзотворен газ и лютив спрей, е предизвикало ропот. „Това кара мигрантите да се събират в по-големи групи и да се противопоставят на граничарите“, обясни експертът.
„Те прекараха няколко дни в центъра на столицата на републиката и никога не са предизвиквали конфликти. Аз лично мога да свидетелствам, защото се разхождах в центъра на Минск през почивните дни. Повечето от бежанците са настанени в хостели и хотели в централната част на града. Никой не се е оплаквал от гостите “, каза Петровски.
Събеседникът потвърждава, че повечето от бежанците са от Иракски Кюрдистан, Сирия и Иран. „Любопитно е, че някои от мигрантите говорят не само английски, но и руски. Много родом от Сирия и Ирак са учили в СССР, припомня експертът. „Затова не е изненадващо, че, ако се съди по видеоклиповете в “Ютюб” някои от тях знаят руски”, допълва той.
В Минск бежанците се оплакват на жителите на града, че са напуснали родните си места заради бедността и корупцията, превърнали се в бедствие за Ирак и заради войната, която не спира в Сирия, казва Петровски. „Самите мигранти казват, че основната им цел е да се измъкнат от войната. Те се опитват да проникнат в западните страни, преди всичко в Германия, както и във Франция и Великобритания”, казва политологът. “В същото време част от бежанците директно казват, че същият Запад ги е бомбардирал, отприщвайки войни. Затова, казват те, трябва да отидем там - нека европейците да компенсират щетите”, заключва той.
Москва коментира граничната криза не без сарказъм. „Сега полските политици, които кълнат Лукашенко и обвиняват Минск в проблеми с иракските мигранти, трябва да си спомнят как Ирак беше унищожен с най-активното участие на Варшава“, каза прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя припомни, че повече от две хиляди полски войници са нахлули в тази страна „за да установят демокрация“. „Защо днес да не приемем поне толкова „благодарни иракчани”, чиито предци не са мечтали за такъв живот, изграждайки свой в собствената си страна, докато безсрамните демократизатори не нахлуят там“, подчерта тя.
Брюксел също отговори на граничната криза вечерта - доста сериозно. Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще пътува до страните, от които мигрантите отиват в Беларус през следващите дни, за да убеди властите си да забавят този поток, съобщи Европейската комисия. Освен това Европейският съюз проучва възможността за налагане на санкции срещу авиокомпании от трети страни във връзка с транспорта на мигранти до Беларус, закани се председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Това не е първият път, когато подобни идеи се чуват в Брюксел. Междувременно Беларус може да изостави “Бойнг” и да закупи самолети от Русия. Минск ще вземе такова решение, ако лизингът на лайнерите попадне под санкциите на ЕС.
Превод: В. Сергеев