/Поглед.инфо/ Рязкото задълбочаване на сътрудничеството между Полша и Украйна може да има големи политически последици не само за тези две страни. Това, което се случва, засяга пряко техните съседи, включително Беларус. Особено в случай, че прогнозите за възможното поглъщане на западните територии на Украйна от Полша се сбъднат. Тогава какво ще трябва да прави Лукашенко?

Сериозни промени назряват в белоруската армия. Президентът Александър Лукашенко създава ново Южно оперативно командване. „Толкова динамичното време тласка към това незабавно да създадем това оперативно направление – наред със Западното, Северозападното ще има и Южно крило“, обясни държавният глава.

Официално белоруските власти и експертите приписват това на ситуацията в Украйна, или по-скоро на враждебното поведение на киевския „режим на наркомани и нацисти“ спрямо Минск. Припомняме, че дълги години Лукашенко се дистанцираше максимално от руско-украинските противоречия. В Минск обясняваха това с факта, че Беларус има 1084 километра обща граница с Украйна и белорусите не се нуждаят от враждебна държава от другата ѝ страна.

Умерената позиция обаче не помогна. Украинската "Анти-Русия" по подразбиране беше враждебна както към Русия, така и към Беларус (във вида, в който съществува сега - тоест държава с руско мислене, съюзена с Москва). А от втората половина на 2020 г., когато започна белоруско-европейският конфликт, Киев зае твърда антибелоруска позиция. Сега, по време на руската специална операция в Украйна, киевските власти изпращат групи диверсанти (някои от които вече са заловени от белоруската КГБ) на територията на Беларус, набирайки местни активисти за саботаж на железопътните линии, а също и концентрира голяма военна група близо до държавната граница с Беларус.

Има обаче предположения, че на Южното командване може да бъдат възложени малко по-различни задачи. Минск се готви да се бие не срещу украинските, а срещу полските нашественици. И то на територията не на Беларус, а на Украйна.

Очевидно полските власти се подготвят усилено за окупацията на западноукраинските територии. „Всички теоретични приказки, че Полша е готова да погълне част от територията на Украйна, преминават към практика“, казва Адалби Шхагошев, член на комисията на Държавната дума по сигурността и борбата с корупцията.

По-специално поляците събират военна групировка. „Предполага се, че Полша може да изпрати две от четирите дивизии в своята армия в Украйна. Най-вероятно 16-а и 18-а механизирани, както и активното използване на ВВС и сили за специални операции. Общо, с частите за прикритие и поддръжка, това може да достигне до 50 хиляди души “, каза Михаил Барабанов, заместник-директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии.

Постилат си и от правна гледна точка. Наскоро полският президент Анджей Дуда отлетя за Украйна и по време на това посещение Владимир Зеленски обяви безпрецедентен пакет от преференции за граждани на чужда (в случая Полската) държава. Техните права не само бяха издигнати до нивото на гражданите на Украйна - Киев официално разреши на полската полиция да изпълнява правоохранителни функции на територията на Украйна, а на поляците - да управлява цели региони на страната. „Казус за суверенитет, не можете да кажете друго. Не сепаратисти, а самият президент на страната прехвърля права на граждани на друга държава на територията на своята държава, без да ги въвежда в гражданство на Украйна“, казва Мария Захарова, прессекретар на руското МВнР.

Има оценки, че самото полско нахлуване ще започне в случай на пълен колапс на украинската държава и/или ако САЩ дадат зелена светлина на това нахлуване. Освен това, не говорим непременно за физическо присъединяване - част от Украйна може да стане подмандатна територия.

Беларус е категорично недоволен от перспективата за завземането на Западна Украйна от Полша. Отчасти поради финансови причини Минск има свои собствени планове за икономическото развитие на украинските територии.

„Александър Лукашенко знае как да чака и да брои пари. Сега специалната военна операция за Беларус е чиста загуба и икономическа катастрофа - износът се срина, а Беларус винаги е търгувал с Украйна в плюс за себе си. Но след завършването на операцията, Минск ще може да увеличи присъствието си на украинския пазар и да компенсира загубите, като участва в следвоенното възстановяване на пост-Украйна”, смята Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро СОНАР-2050. Ясно е, че белоруските фирми няма да бъдат допуснати на територията, контролирана от поляците.

Основните заплахи обаче все пак се крият във военно-политическата плоскост. Факт е, че Полша не е просто враг, а екзистенциален враг на днешен Беларус.

„Техните разногласия са от фундаментален характер и, както каза Никита Сергеевич Хрушчов, спорът се върти около въпроса за земята - кой кого ще зарови в нея. В крайна сметка, ако погледнете конфликта с Полша през очите на белоруската бюрокрация, тогава конфликтът е фундаментален. Отношенията между страните бяха изключително трудни преди август 2020 г., а след това 2020 г. станаха много лоши. Беларуските власти, представлявани от Александър Лукашенко, няма да простят на Варшава намесата във вътрешните работи и подкрепата на опозицията. За белоруските власти Полша е заклет враг“, казва Иван Лизан. “Подобен поглед към Полша има и белоруския бизнес, който е тясно свързана с държавата. За него конкуренцията от Полша е заплаха. И ако почти винаги е възможно да се преговаря с Русия, то не е възможно с Полша”, допълва той.

„Ако обаче слезете до нивото на обикновения белорусин, тогава не всичко е толкова ясно. Една част от белорусите са в опозиция на властта и смятат Полша за модел на държава“, продължава Иван Лизан. И това е друга причина за безпокойство на белоруския елит – в края на краищата поляците не се колебаят да използват симпатизиращите им белоруси както за антируска и антибелоруска пропаганда, така и за различни видове антидържавни действия.

Включително, най-вероятно, насочени към разпадането на страната - в края на краищата не трябва да се забравя, че така наречените Източни Креси (полските земи, над които Варшава губи контрол през 1939 г.) включват не само Западна Украйна, но и Западен Беларус. „Загрижени сме, че те, поляците, членове на НАТО, са готови да излязат и да превземат, както беше преди 1939 г., Западна Украйна. Това ни тревожи не само от гледна точка на днешната сигурност. Това е тяхната стратегия и за Западен Беларус. Затова си държим ушите отворени“, каза Лукашенко.

Естествено, Минск разбира, че в случай на окупация на Западна Украйна апетитите и възможностите на поляците ще се увеличат драстично.

„Дължината на границата между Украйна и Беларус е 1084 км. Дори да приемем, че Полша успее да анексира само Западна Украйна, границата с Полша ще стане още по-дълга. И там от миналата година има достатъчно сблъсъци както около мигрантите (последният случай беше на 26 май), така и по други поводи, казва Иван Лизан. „Следователно анексирането на Западна Украйна от Полша може да промени хода на поведението на Минск и да го принуди да прибегне до военна сила, за да защити своята сигурност”, допълва той.

Самият Лукашенко вече каза, че няма да позволи Украйна да бъде разделена. Въпросът е готов ли е да използва сила за това и официално да се присъедини към руската специална операция? Ясен отговор на този въпрос, вярвам, е известен само на Александър Лукашенко - и е възможно той да подчертава този отговор със създаването на Южното командване. И на белорусите, и на украинците, и разбира се, на поляците.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?