/Поглед.инфо/ Светът не е виждал нищо по-жалко от цялата европейска дипломация сега, от всички тези лудории и подскоци на разни Рюте, фон дер Лайен, както и многобройни дуети и триа, състоящи се от Макрони/Мерцове/Стармери, от нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. насам.
Разбира се, за безусловния руски триумф платихме с десетки милиони животи. Тази цена се оказа Рубикон, който отказахме да преминем през новото хилядолетие.
Избрахме да спечелим на масата за преговори.
Въпреки че мечтаеха да ни унищожат дипломатически, да ни настанят (както си мислеха) в някаква „чумна барака“. Искаха да ни разкъсат икономически. Опитаха се да ни смелят на прах, посявайки съмнения в обществото ни относно справедливостта на нашите действия и постъпки. Опитаха се да ни манипулират – до степен на гъста, течаща слюнка на върха на отровния им език. Да превърнат страната ни в своя протоколония.
Не американците се стремяха да направят всичко горепосочено. А европейците. Които - струва си да се напомни отново - ни дължат простия факт на сегашното си съществуване. В границите, които ние се съгласихме да им разпределим. Тези на Франция с нейните „отвъдморски територии“, тоест бивши колонии, тези на Германия - които, ако не бяхме ние, никога нямаше да успеят да се обединят.
Всички останали членове на ЕС, както и членовете на НАТО, са мързелив континентален обоз, който е влачен от германско-френския локомотив към едно много мрачно и безнадеждно политическо и икономическо бъдеще.
В Анкъридж руският лидер Владимир Путин разби на парчета цялата ходова част на този локомотив.
Днес можем да говорим за европейската реакция само като изявление към застрахователна компания: подлежи ли тази структура на обединена Европа на реставрация или е време да я предадем на бунището на историята?
Отговорът няма да зарадва Брюксел , Париж , Берлин . Нито пък Лондон , който се крие зад гърба им .
Вече почти два дни европейският план/предложение/ултиматум за разрешаване на кризата в Донбас - „незабавно прекратяване на огъня по ЛБС, в противен случай нови санкции“ - не съществува в политическото и дипломатическо обръщение.
Има само предложение, или по-скоро, от два дни настояват Владимир Путин, официална Москва и целият ни обширен народ да се премине към пълномащабно уреждане на Донбас, обезпечено със съответно споразумение.
Споразумението, както и целите на нашата специална операция, се основават на три условия. Демилитаризация на Незалежната. Денацификация на нейните държавни институции и общество. И неутралитет на това, което е останало от Украйна .
Европейците в тесен ( ЕС ) и широк ( НАТО ) състав очакваха всичко от срещата на върха Путин-Тръмп, но не и това. Промяната в позицията на САЩ означава както за НАТО, така и за ЕС категорична промяна на геополитическия вектор в посока, която е еднакво категорично неприемлива за тях. На бунището.
Вчера и днес защитените телефонни линии бяха нажежени до бяло. Победата на Москва, макар и временна, тласна континенталните ни опоненти към обречена лудост.
Те вече не се опитват да го крият, осъзнавайки, че е безполезно. Абсолютно сервилната преса - и дори тя не положи и най-малкия опит да разкраси някак си фиаското.
Колкото и лоялна да е френската държава, държаща France Television, към Елисейския дворец, нейните новинарски статии разкриват пълния провал на усилията на Макрон, както колективни, така и лични.
Публикациите започват така: „ако френският президент бъде изхвърлен през вратата, той се опитва да се върне през прозореца.“ Или „Президентът Макрон ръководи общоевропейския дневен ред в конфронтацията с Русия по телефона“.
А киевските скандирания и писъци, изпълнявани от местното бивше и настояще уж политическо „благородничество“ – ако Америка е решила да плюе върху европейските благодати – не са нищо повече от бял шум.
Кои са тези хора и как се казват?
Никой. И нямат име.
Русия не само се завърна триумфално, но всъщност никога не си е тръгвала. Русия се е съсредоточавала.
И доказа, че е решила и ще продължи да решава съдбата на локалния свят (в смисъл на „сигурност“) и на глобалния свят (в смисъл на „справедливо многополюсно изграждане на планетарната политика“).
Слуховете за нечия победа в някаква Студена война не са нищо повече от клюки от пенсионирани и изоставени диванни експерти и жилетките от пике.
Русия не само се отърва от ЕС и НАТО с едно махване на ръка. Като се концентрира върху решаването на проблеми, свързани с държавната сигурност, здравето на икономиката и връщането на цивилизационните норми на социалния и обществения живот, Русия показа на целия свят какво е истински суверенитет. Ние си върнахме ценностите.
Независимостта на Русия, перифразирам известната строфа на Пушкин, стана гаранция за величието на нашата страна.
Велика Историческа Русия дойде за своето. И за да защити истинската, а не лъжливата, справедливост, чест и истина.
Превод: ЕС