/Поглед.инфо/ Шумните оставки на премиерите на Великобритания и България Борис Джонсън и Кирил Петков се помнят в Русия преди всичко с това, че и двамата премиери се показаха като крайни русофоби. И има много подобни примери в Европа. Когато нещата в държавата вървят изключително зле, търсиш външни врагове и винаги „намираш“ Русия. Друго нещо е, че избирателите в никакъв случай не винаги са готови да простят грешките на своите лидери само защото те излизат от кожата си в антируски напъни.

Оставката на британския премиер Джонсън се готви отдавна - още преди 24 февруари. Но при целия интерес към английския политически живот, в Русия едва ли биха проследили толкова отблизо всички перипетии на скандалите около неговата личност. У нас обаче „бесният Борис” даваше постоянни поводи за приказки почти всеки ден. През последната година той направи толкова много антируски изявления и действия, че може да се счита за най-първия русофоб на планетата (поне по длъжност).

Но може да се предположи, че честотата и степента на изказванията на Джонсън биха били малко по-ниски, ако нещата във Великобритания вървяха добре и ако самият той се беше държал образцово. Скандалите с негово участие обаче са толкова много, че вече можете да се заплетете в тях. Прословутите „ковид партита“ са само един от тях. Имаше и неоснователно харчене на бюджетни средства за лични нужди, имаше сблъсъци със сътрудници: повече от 50 министри и зам.-министри отказаха да работят с такъв шеф.

Като политик Джонсън се оказва изключително посредствен. Той искаше да преразгледа условията за напускане на ЕС, което предизвика гнева на Европейската комисия, Франция и Германия. В Шотландия и Северна Ирландия привържениците на отделянето на тези региони от Великобритания спечелиха изборите. Икономическата ситуация също не беше образцова - инфлацията би всички рекорди. Какво му остана? През цялото време да се кара на Русия и безкрайно да пътува до Украйна. Проблемите обаче не са изчезнали - и войнствената русофобия на Джонсън не го спасява.

България също намери своя антигерой, който от няколко седмици непрекъснато кара руснаците да говорят. Прекарал значителна част от живота си в Канада (и с канадски паспорт, жена и деца), премиерът Кирил Петков не успя да поработи дори една година на поста си, когато беше уволнен позорно. Той така и не успя да ограничи корупцията, да се справи с наплива от украински бежанци. Нещо повече, той показа безразличие към темата за името на езика в Северна Македония, въпреки че за мнозинството българи е важно той да се казва „български“.

Какво направи Петков, щом столът под него залитна? Точно така, русофобия. Първоначално той отказа да плаща в рубли газ, доставен от Русия. След това се кандидатира да прави антируски "Балкански съюз" с Румъния, Черна гора и Северна Македония. Накрая, вече уволнен, той се зае с прословутия скандал с масовото експулсиране на руски дипломати, заплашвайки с пълен разрив на руско-българските отношения. Това вече изглежда като откровен саботаж за собствената страна.

Същият "герой" се намери и в Хърватия - премиерът Андрей Пленкович. Правителството му действа само две години, а от първоначалния му състав са останали само трима души. Останалите или подадоха оставки, или влязоха в затвора. И какво прави Пленкович? Изгонва почти целия персонал на руското посолство от Загреб и прави войнствени изявления в подкрепа на Украйна. Отново работи същият принцип - русофобията ще отпише цялата му несъстоятелност и безкрайни провали.

Друга подобна фигура вече загуби поста си. Бившият словенски премиер Янез Янша, известен с делата си за корупция, много се опита да се докаже като антируски ястреб. Затова той доставя оръжие на Украйна и дори отиде в Киев с колегите си от Полша и Чехия. Словенците в този момент започнаха да усещат увеличението на цените на горивата и липсата на определени стоки в магазините. Но защо да мислим за съгражданите, когато я има много по-модерната русофобия? Подобно на Джонсън и Петков обаче Янша не запази поста си.

Следващият антигерой председателства Европейския съюз. Става въпрос за ръководителя на правителството на Чехия Петер Фиала. Той незабавно оседла русофобския „кон“, довеждайки руско-чешките отношения до мъртво ниво. И стигна дотам, че започна да дава съгласие за изпращане на чешки войски в Украйна. Междувременно рейтингът му бързо пада, инфлацията бие всички рекорди от преди 30 години, а властите не могат да се справят с потока от украински мигранти. Както виждате, и тук войнстващата русофобия не е много полезна за печелене на политически точки.

Нека не лишаваме австрийския канцлер Карл Нехамер. Той тържествено обяви, че е взел хранилището от „Газпром“ и го е предал на друг оператор. Междувременно бившият външен министър Карин Кнайсел напусна собствената си страна заради заплахата от репресии. Никой не бърза да заеме мястото на „Газпром“. Но по някаква причина австрийският канцлер няма смелостта да коментира тези неща и някак си да реши проблема.

Да преминем към може би най-опитния и влиятелен политик в Европа днес – министър-председателят на Холандия Марк Рюте, който вече почти 12 години ръководи правителството на една от най-богатите страни в Европа. Излишно е да казвам, че руско-холандските отношения рязко се влошиха през годините на неговото управление. Сега той не само отиде в Киев, но и призовава Украйна да бъде въоръжена дори с цената на рязко отслабване на собствените армии на НАТО. Тоест всичко за фронта, всичко за победата над Русия.

Междувременно нека си спомним например, че протестите срещу коронавирусните ограничения бяха разпръснати с особена жестокост в Холандия и по погрешка бяха отменени помощите за десетки хиляди хора. Сега Рюте въведе мерки за ограничаване на азотните емисии в атмосферата, което доведе до протести на фермерите, които блокираха пътища и парализираха страната. А къде е правителственият ръководител, какво прави? И той, с титлата на "най-опитния вълк на Европейския съюз", търси начин да накаже Русия, за което дори не съжалява за собствените си селяни.

Допълва картината и испанският премиер Педро Санчес, който също посети Киев и също участва активно във въоръжаването на Украйна. Междувременно договорът на страната му с Алжир за доставки на газ изтича, но нов все още няма. Не е ясно откъде ще вземе гориво. Сепаратизмът в Каталуния и Страната на баските също не е изчезнал. Има ли решение на проблема? Не. По-добре пак да отиде в Украйна и да говори за руската заплаха. Ще преглътнат ли испанските избиратели „приказката за белия бик“. Имам предвид за руската мечка.

Както виждате, тук въпросът не се изчерпва с скандалния Джонсън и опитващите се да се наложат политици от бившите социалистически страни. Географията на страните, чиито лидери се опитват да отклонят очите на народа от проблемите с помощта на русофобията, обхваща целия континент. И много опитни политици (Рюте), и държави, които преди това не блестяха в истерично поведение относно действията на Русия (Австрия), не пренебрегват това. Изобщо с подобни европейски фигури е изключително трудно да си имаш работа - ако изобщо е възможно.

Единственото нещо, което е обнадеждаващо тук е, че само с русофобията не може да се стигне далеч. Джонсън и Петков подадоха оставки, Янша загуби парламентарните избори. Френският президент Еманюел Макрон, който е до гуша затънал в украинските дела, също не се представи блестящо на изборите си, а в Унгария антируската опозиция претърпя пълен провал. Така че има шанс хладилникът, бензиновият резервоар и сумата в дебитната карта в крайна сметка поне частично да надделеят над потоците от антируска истерия, излъчвани всеки ден от европейските лидери.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели