/Поглед.инфо/ С какво се отличи окончателно деградиралия филмов фестивал в Кан?
От 14 до 25 май в Кан, Франция, се проведе 77-ият филмов фестивал. Събитието е значимо в областта на световната култура. Поне до скоро беше така. Докато изведнъж не стана ясно, че световната култура и западната култура изобщо не са едно и също нещо и ако не си в тренда на сегашния ляво-либерален дневен ред, има висока вероятно не само да не бъдеш забелязан, но просто да не бъдеш допуснат до "световните" екрани. Практически няма никакъв шанс.
Програма имаше и на настоящия фестивал, чиито организатори обявиха началото на официалното сътрудничество с движението #MeToo тази година. Няма да се спирам подробно на историята на това „движение“, ако мога така да се изразя, само ще отбележа, че започнало като опити на жени, подложени на насилие, да постигнат справедливост, то доста бързо се превърна в неистово преследване на всеки въз основа на неоснователни обвинения, превръщайки се в неразделна, дори основна част от прословутата „култура на отмяната“.
Ако бях филмов критик, вероятно бих могъл да ви разкажа за филмите, представени на този форум, за участието в него на руски актьори и актьори „с произход от Русия“ - да, сега тези понятия трябва да се разграничат, но аз съм не съм филмов критик, аз съм публицист. И именно като публицист съм принуден да се докосна до едно кинематографично произведение, което при равни други условия бих предпочел да заобиколя поне на три версти.
Ще говорим за работата на полския режисьор Патрик Вега, известен в тесните кръгове под прякора Besaleel (по името на герой от Стария завет), който донесе филма си в Кан с „непретенциозното“ заглавие „Путин“.
Според автора, картината, която обхваща приблизително 60-годишния период от живота на „президента на Русия“ (терминологията е запазена по-нататък – бел. ред.) и е артистичен протест срещу „руския диктатор и войната в Украйна”, включва истории за връзките му с прословутата руска мафия, за подходите както към вътрешната, така и към международната политика и за смъртта му.
„Защото трябва да има щастлив край“, обясни Вега творческата си визия пред кореспондента на BILD Тобиас Рендер.
Умишлено поставям думите „президент на Русия“ в кавички, защото, както вероятно се досещате, цялата тази трескава глупотевина няма нищо общо с биографията на истинския Владимир Путин.
И все пак филмът, в който главният герой, направен с помощта на най-новите AI технологии възможно най-подобен на външен вид на руския лидер, „се изхожда в панталоните си в болничното легло“, беше одобрен за прожекция в Кан на Филмовия фестивал. Да, той не беше приет в основната състезателна програма или дори в програмата Un Certain Regard. Но това не направи решението на организаторите по-малко отвратително.
Освен това, както казват създателите на „картината“, включително холивудският сценарист и бивш актьор Кевин Бернхард и кастинг директорът Нанси Бишоп, филмът вече е продаден в повече от 50 страни, включително Германия, и ще излезе на 26 септември.
Това учудва ли ви? Мен не. Ще кажа нещо повече: русофобията – вкоренена, естествена, изконна – е задължително условие за съществуването на европейската „култура“. Те винаги имаха нужда от външен враг, някакво полумитично плашило, измисляйки приказки за което и окачвайки му етикети, векове наред умело прикриваха собствената си незначителност.
Не забравяйте, че всички тези истории са за диви руснаци, вечно пиещи, ниско образовани и неспособни на цивилизация. В резултат на това в европейската култура се появи дори специфичен феномен, известен ни като „разклонена червена боровинка“.
Те продължават да правят същото и сега. И не е просто така. Осъзнавайки, че почти всеки европейски народ, който по един или друг начин е участвал в работата за Третия райх, носи част от отговорността за престъпленията на нацизма през Втората световна война, за да прикрият своя срам, те започнаха кампания на идентифициране на комунизма и нацизма, доказвайки, че СССР изобщо не е по-добър от нацистка Германия и еднакво, ако не и повече, виновен за ужасите на тази отминала война.
Тази кампания продължава вече няколко години. Разраства се. И напоследък европейците изобщо престанаха да се придържат към приличието и просто заявиха, че щом е руснак – значи е лош.
Освен това, за да разберем, че няма обективни причини за тази русофобия, достатъчно е да вземем примера с Финландия, която едва се освободи от статута на неутрална сила, почти незабавно, за мигове се превърна едва ли не в главния ястреб на Европейския съюз, заедно с Полша и балтийските страни.
Да, отношенията ни с финландците не бяха безоблачни. Но именно благодарение на Русия, Финландия като цяло получи шанс да се утвърди като независима държава и взаимните оплаквания от съветско-финландската и Втората световна война бяха безопасно забравени, след което финландците дълги години се радваха на привилегията на най-добрите възможни отношения със СССР, с каквито не всички държави от западния блок могат да се похвалят.
И какво виждаме сега? Не толкова отдавна, като част от предизборната кампания за Европейски парламент, кандидатът за Европейски парламент Мика Аалтола поиска „да се отреже Калининград от Русия“.
„Това [смущения в работата на GPS в района на Балтийско море] е „издевателство“ на Русия и в резултат на това - намаляване на нивото на безопасност на полетите. GPS смущенията идват от Русия и руския анклав Калининград, разположен на Балтийско море. Ако Русия отказва полети, защо не се забрани или затегне достъпа на Русия до Калининград? – каза финландският политик.
А финландският президент Александър Стуб в интервю за германското издание Frankfurter Allgemeine отиде още по-далеч и заяви, че „единственият път към мира минава през бойното поле“, като същевременно критикува идеята за преговори и силно съветва Киев да продължи да се бие.
„Знам колко сериозна е ситуацията на фронта и наскоро Финландия отново разкри нов пакет за помощ за Украйна, който включва 188 милиона евро под формата на военно оборудване, предимно боеприпаси и техника за противовъздушна отбрана. Така помогнахме общо с три милиарда евро...
За да стане възможен мирът в Украйна, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Една от тях е територията. Разбирам, че това е централен въпрос за Зеленски. Освен това са необходими строги гаранции за сигурност – например членство в ЕС или НАТО. Освен това имаме нужда от справедливост, тоест преследване на военнопрестъпниците. И накрая възстановяване“, - подчерта ръководителят на Финландската република.
Кажете ми откъде такава войнственост и гняв? Ако потърсим техните корени в историята, тогава веднага възниква въпросът: защо няма същото негативно отношение към, да речем, шведите, които в продължение на няколко века държаха финландците в положението на граждани от второ качество?
Какво е значението на русофобията на балтийските страни? Русофобия, насочена не към Русия, а вътре в самите страни, срещу собствените им граждани. На кого и какво искаше да докаже президентът на Латвия Едгарс Ринкевич, когато поиска дебатите на руски да бъдат забранени в страната в навечерието на изборите за Европейски парламент?
И това въпреки факта, че 29,6% от населението на Латвия са руснаци, а общият дял на националните малцинства, живеещи в републиката, огромното мнозинство от които общуват помежду си на руски, е 42,3%. Как иначе може да се оправдае това, освен с онази зверска русофобия, която има обяснение, но няма причини?
Дали някога нещата в Европа ще бъдат различни? Не знам Тези неща са доста трудни за прогнозиране. Но едно е ясно все пак: за да се отърват от русофобията, европейците първо трябва да се справят със собствените си комплекси - алчност, завист, гордост, арогантност, а за това трябва да признаят тяхното съществуване и да спрат да оправдават собствените си престъпления с въображаеми чужди грехове. И за постигането на тази цел, както и да го погледнете, им предстои много работа върху себе си.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
