/Поглед.инфо/ Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че случващото се около Украйна "във всичките си качества" е световна война, защото "нейните последици засягат целия свят". Тази гледна точка не е много популярна нито в Русия, нито в противниковия Запад. Тя има очевидни "слабости". В основното обаче сръбският министър, колкото и да е странно, е прав.

На Запад продължава дискусията как да се държат на фона на руско-украинския конфликт. Някои политици смятат, че е необходимо да се стреля докрай, за да се „спрат руските амбиции на украинските граници“.

Други възразяват: ако продължавате така, тогава не можете да стигнете до победния край, защото Русия е „костелив орех“, а до ваша собствена, тоест до истинска трета световна война, най-вероятно ядрена.

Има обаче и трети. Онези, които са сигурни, че е „твърде късно да се пие Боржоми“, а сегашната конфронтация между Русия и Запада се нарича истинска трета световна война. Сред тях по-специално министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич.

На пръв поглед г-н министърът преувеличава. Конфронтацията в Украйна е обикновен локален конфликт някъде в периферията, а не нещо подобно на Втората световна война - с множество страни-участнички, милиони бойци на фронта и мащабни операции тип “Багратион”.

Въпреки това мнението на Дачич също има право на живот В много отношения наистина имаме работа с пълноценна световна война - трета по ред и първа в ядрената ера. Тя е глобална и по отношение на състава на участниците, и по отношение на техните цели, и по отношение на възможните последици за цялата система на международни отношения.

Има мнение, че една световна война трябва да включва почти всички страни по света или поне всички континенти, както през Втората световна война. Но не е така.

„За статут на световна война е достатъчно конфликтът да е между велики сили, включително ядрени. Общо в него участват около петдесет държави, повечето от които подкрепят Украйна по един или друг начин“, коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания на ВШИ.

Втората световна война, припомняме, се води именно между великите сили, а лъвският пай от останалите id въвлечени в нея като техни сателити. Подобна ситуация се развива и сега: великите сили са във война, а сателитите участват или пряко, помагайки на LIW, или косвено, подкрепяйки санкциите срещу Руската федерация. Има повече от петдесет такива косвени участници в конфронтацията.

Фактът, че в Украйна САЩ и НАТО водят опосредствена война срещу Русия, е уверен например президентът на Хърватия Зоран Миланович (т.е. президентът на държава, която е членка на ЕС и НАТО).

Но освен западните държави, участващи в конфликта, има и косвени поддръжници на Русия - тези, които ѝ помагат да заобикаля санкциите или от желание да спечели допълнителни пари, или поради разбирането, че Москва, която нарушава американската хегемония, също прокарва собствените им стремежи.

Изглежда, че това не променя факта, че конфликтът около Украйна засега се ограничава до Украйна, тоест остава конфликт на велики сили в периферията, какъвто беше случаят с Афганистан, Виетнам, Ангола и прочее. Това обаче също не е съвсем вярно.

От есента на тази година военните действия се водят не само в периферията (т.е. в пространството на трета страна, където значими играчи могат да „изпуснат парата“), но и на територията на една от суперсилите, което не се е случвал от Втората световна война.

Освен това става дума не само за пространството на бивша Украйна. „Неразделен елемент от тази световна война е конфронтацията между САЩ и Китай. Всъщност самите Съединени щати подчертават връзката между украинската криза и хибридната война с Русия – и конфронтацията между САЩ и Китай в тихоокеанския регион. Основната цел на Америка в този конфликт е да нанесе стратегическо поражение на двете велики сили – Русия и Китай“, казва Дмитрий Суслов.

Разбира се, такова поражение се подразбира от тях под различни форми. „Те се опитват да отслабят Русия толкова много, че тя да престане да бъде велика сила и дори важен военен играч. Някои в САЩ дори говорят за желателността на разпадането на Руската федерация. Те се опитват да нанесат икономическо и технологично поражение на Китай - да го върнат в технологично отношение към ХХ век ”, казва Суслов.

Различната форма обаче преследва една единствена цел, характерна за всяка от световните войни. Тази цел е да се предотврати глобална промяна в баланса на силите в полза на конкурент или конкуренти. Заради това започват и двете световни войни.

В резултат на новия конфликт ще се формира и нов баланс на силите, нови правила на световния ред, които (както винаги е било) ще зависят пряко от това кой ще спечели този конфликт.

„Или ще се формира пълноценен многополюсен свят, където Съединените щати ще бъдат принудени да играят ролята на един от играчите и да се откажат от претенциите си за глобално лидерство, или, в случай на поражение на Русия и Китай, Американската хегемония ще бъде временно възстановена“, продължава Суслов.

„Временно“, защото дори американците вече са наясно, че вече не са в състояние да носят тежестта на глобалното лидерство нито икономически (вижте само колко пари дадоха на Украйна), нито политически (много гласоподаватели са против харченето за ВСУ, настоявайки за инвестиране на американски пари в американската икономика), нито интелектуално.

Американските елити вече не могат да бъдат държани на опънато въже на сравнително евтино и доходоносно глобално лидерство, основано на мека сила. Те попадат в хегемония, пълна с всякакви разходи и проблеми.

Единствената "железобетонна" разлика между този световен конфликт и предишните е факторът ядрено оръжие. Страните не могат да преминат към пряка военна конфронтация просто защото тя веднага ще прерасне във взаимно изстрелване на ядрени ракети.

И тук най-важният момент става фактор, който е бил второстепенен в предишните световни войни – адекватността на елитите.

Ако по-рано беше възможно да се воюва „по пълна програма“, като се използват всички видове налични оръжия, сега страните са принудени да поставят „червени линии“ и да ги спазват. Принудени да поддържат стратегическо мислене, което им позволява да печелят без пълно участие в конфликта.

Но наличието на такова мислене сред редица западни политици, съдейки по действията им, е под голям въпрос.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com