От друга страна, криминалните банди и някои много богати граждани просперираха значително от ефектите на пандемията, поради което е много трудно от морална гледна точка да се очертае линия между тези елементи и общността.
Измамите от престъпници включват фалшиви уебсайтове, предлагащи предполагаемо лечение за вируса, както и лъжливи твърдения за трудови обезщетения и помощи.
Имаше много новинарски репортажи за подобни неща, но това са само тези, които са излезли на повърхността, защото творците им са били неефективни или пък са нямали късмет. Има безброй други измами, като злите хора правят много пари от това да лъжат невинните граждани.
Винаги е било така, но благотворителната организация Ейдж Юкей създаде спписък с голям брой конкретни синекурни и фалшиви работни позиции, чиято цел е да се лъжат старите и уязвимите. Когато човек ги прегледа не е трудно да се усъмни, че човешките същества действително са далеч от последната дума по моралното развитие, формирана от природата.
Което ни води до сър Джим Ратклиф, най-богатият британец и вулгарен тип, който бе почетен и направен рицар през 2018 година за "услуги в бизнеса и инвестициите".
Системата за почести на Великобритания е дискредитирана и лишена от полза. Официално една почест като рицарството или членство в Ордена на Британската империя (голям анахронизъм) има за цел да се даде на тези, които са направили "голям принос" към нацията на национално или местно ниво.
Всичко се влошава от времето на министър-председателството на Дейвид Лойд Джорд през 20-те на 20-ти век, когато една серия от сериозни измамници получили тези почести, обезценяват системата.
Един циркаджия на име Монди Грегъри продава почестите, като рицарството например е налично за еквивалента на половин милион долара по днешните пазарни цени.
Официалните разследвания изчистват имената на хората (винаги го правят) и системата продължава, но вече с много негодници, които са получили почести за неясно какви услуги.
На 25 септември стана ясно, че най-богатият човек във Великобритания е зарязал страната, която му даде почести за "услуги към бизнеса", както и че "Ратклиф, петрохимически магнат с богатство от 17,5 милиарда лири е...... сменил мястото, в което плаща данъци от Хемпшир на Монако - суверенната град-държава,к оито вече е дом на много от най-богатите хора в Обединеното кралство."
"Хората, които живеят поне 183 годишно в Монако не плащат данъци върху доходите или имотите си".
Имало е няколко периода, когато Великобритания е в голяма нужда от пари по причини свързани с националното й оцеляване, но този път ситуацията е направо отчаяна.
Файненшъл Таймс отбелязва, че Банк ъф Инглънд е "прогнозирала, че коронавирусната криза ще докара британската икономика до най-голямата й рецесия от 300 години насам....".
Очевидно е, че страната се нуждае от всяко пени, до което може да се докопа за да смекчи настоящия икономически тайфун и да се опита да се върне по линията на развитието и прогреса.
В този смисъл е съвсем правилното време, най-богатият човек във Великобритания да измисли схема, по която може да избегне плащането на милиарди, от които страната му се нуждае толкова спешно.
Обичайната непристойност на алчността на този човек би била изцяло негова си работа (в най-широк смисъл на думата), ако не беше фактът, че ако той все пак се съгласи да плаща данъци в страната, която го почете и направи богат, това не би му навредило ни най-малко.
Все още ще продължи да притежава суперлуксозната си яхта и бляскавите имения, разпръснати като конфети из цяла Англия (а сега и Монако). Все още ще продължи да има своите четири луксозни самолета, всеки от които струва над 50 милиона долара.
Неговият начин на живот е пропорционален на огромното му богатство и няма да се промени ни най-малко, ако той живее във Великобритания и си плаща данъците.
За съжаление, той е събирателен образ на моралното съзнание на най-богатите и влиятелни в страната, които са на върха на веригата - всичко е за мен, а за тях няма нищо.
Което ни води към британското правителство, оглавявано доста нестабилно от комиксовата фигура на Борис Джонсън, който има морала на улична котка, взела весели хапченца, и чието възшествие като лидер на Консервативната партия беше в резултат на кампания на много низко коварство.
Консервативната партия има мнозинство от 80 депутати в парламента, но скача от криза на криза, защото неадекватният мениджмънт и машинациите на неизбраните "специални съветници" (известни още като "Спадчетата"), както и други добре разположени политически назначения, които се плащат от данъкоплатците и държат власт без отговорност.
Антиките на бившия шеф на Борис Джонсън, Спад, отвратителен разбойник на име Къмингс са добре документирани и ни дават сравнително добра представа за етичното настроение на правителството.
Но има и други сигнали, които са също толкова притеснителни.
Бившият австралийски политик Тони Абът, беше назначен като международен търговски посланик на Обединеното кралство - пост, който съдържа значителна власт и значимост, предвид това, че той ще трябва да преговаря международните търговски споразумения от позицията на Обединеното кралство в пост-Брекзитната слабост.
Неговата компетентност да прави това е отворен въпрос, но основното съмнение относно избора му от британското правителство не е липсата му на технически умения, а тоталитарните му убеждения.
Не е за вярване в тези времена на световна чумна криза, че някой известен индивид би обявил, че медиите разпространяват "вирусна истерия", както и че хората трябва да получат правото сами да си решават.
Тони Абът има съжаления, че правителствата по света имат политики, чиято цел е да спасят "почти всеки живот на всяка цена", защото вместо да се опитват да спасяват животи, тези правителства трябва да се държат като "здравни икономисти, които са обучени да поставят неудобни въпроси за броя на смъртни случаи, с който може би ще ни се наложи да живеем".
Той дава цена на живота в паричен смисъл и обяви, че "ако средната възраст на тези, които са починали е 80, дори и със средно още десет години оставащ живот, това все още са си около 200,000 долара за качествен живо или значително много повече, отколкото правителствата обикновено са готови да платят за да разпространят животоспасяващи лекарства".
С други думи, Тони Абът и последователите му вярват, че възрастните хора не си струват много и не трябва да бъдат защитавани от вируса Ковид-19, а вместо това, за да се спестят пари, трябва да бъдат оставени да умрат.
Безсърдечната му позиция без съмнение се приветства от тези в британската йерархия, които смятат да въведат система, по която бежанците търсещи убежище в Обединеното кралство ще бъдат принудени да минат през процес на оценка в "офшорни" центрове на малки изолирани острови или неизползваеми корабчета и фериботи. Като в Австралия, която оперира с няколко подобни места, приличащи на американския затворнически лагер в Гуантанамо бей.
Нехуманността на подобно предложение може да убегне от съзнанието на реалните хора, но е напълно в съзвучие с убежденията на много, от тези които са на власт във Великобритания.
С коронавирусното извънредно положение, Обединеното кралство има най-големият брой смъртни случаи в Европа и е ударено най-тежко от всички големи световни икономики.
Обединеното кралство е по средата на много сложни преговори за Брекзит с Европейския съюз и ще пострада дори повече, когато изходът се финализира окончателно.
Както винаги, именно най-бедните и най-малко технически и научно квалифицирани ще пострадат най-много, но точно като старите хора, които не струват много, бедните и непривилегировани не фигурират на екраните на богатите и влиятелните.
Бедните не могат да отидат и в Монако.
Великобритания е на дъното, икономически и морално и се приближава до катастрофа.
Със сигурност има кой да бъде обвинен, но това от което истинските хора се нуждаят е помощ напътствие от едно сериозно и отговорно правителство. Уви, няма да го получат, а ние можем само да ги съжаляваме.
Превод: СМ
