/Поглед.инфо/ Следващата резолюция на Съвета на Европа, приравняваща „нацизма“ и „сталинизма“, Райха на Хитлер и Съветския съюз и обявяването му за равен виновник за Втората световна война, разбира се, не може да се счита за друго, освен за нагъл политически номер, при това номер на организация, която в значително степен дължи съществуването си на същия този “сталинизъм”, който сега се опитва да приравни с нацизма.

Защото, ако ги нямаше СССР и „сталинистите“, Съветът на Европа, ако той съществуваше, щеше да бъде изключително „Съвет на висшата раса“, подчиняващ тези, които той щеше да обяви за по-низши раси, недостойни да говорят от името на Европа и нейната „арийска същност“.

Въпросът, в крайна сметка, няма общо със Сталин и "сталинизма". Това е специален въпрос и в крайна сметка, свързан не с компетентността на различни политически структури, а с компетентността, от една страна, на историческата наука, а от друга - с компетентността на историческата памет на народите на СССР.

И в развитието на това отново има две страни на въпроса. Едната е, че е най-малкото некоректно едно политическо явление, признато в съдебен ред за престъпно (тоест нацизмът, с решенията на Нюрнбергския трибунал) да се приравнява с явление, което не е осъждано от нито един съд. Приравнявайки такива явления, ние автоматично прехвърляме съдебното решение от едното на другото, което по принцип е невъзможно от правна гледна точка. И освен това ние обявяваме определено явление за престъпно без съд - което също е невъзможно от всички принципи на съвременното право.

Освен това приравняването на нацизма и сталинизма по принцип е неправилно, тъй като, ако нацизмът е общопризнат като определена политическа идеология и политическа тенденция, то „сталинизмът“ не е общоприета категория и не се признава от значимите политически тенденции като обоснована.

Наред с други неща, например, ако терминът „нацизъм“ е бил признат и приет от самите нацисти, тогава последователите на Сталин не са приемали и не приемат това определение, като се отнасят към себе си като комунисти-ленинисти.

Тоест, общоприетият научен, политически и исторически термин е поставен наравно с ясно журналистически и идеологизиран пропаганден стереотип.

Това обаче е, ако говорим за различната степен на научна валидност на много сходното формулиране на въпроса и правилността на формулировката. Разбира се, що се отнася до решенията на такава неадекватна организация като Съвета, нито науката, нито коректността нямат по принцип отношение. Въпреки че равнище на добросъвестност и грамотност да демонстрират авторите на документа - както и на тези, които без да се замислят са гласували за него.

Важно е, макар и очевидно не за екстравагантните хора, събрани под тази егида, че такъв документ по принцип противоречи на решенията на Хелзинкската конференция, на постулатите, които използват и на разпоредбите на такъв документ като Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Който съдържа признаване на резултата от Втората световна война и неприкосновеността на границите, възникнали в резултат на нея. Следователно, отказ от опити за преразглеждане на резултатите от Втората световна война.

Но тази резолюция е насочена именно към преоценка на резултатите от Втората световна война, за да се гарантира, че СССР, признат от Хелзинкските актове за освободител на Европа, е представен на същото ниво като агресор и поробител. Работата дори не е там кое е правилното - тук въпросът е, че горепосочената резолюция, приравняваща “нацизма” със “сталинизма”, принципно противоречи на основанията за съществуване на съвременна Европа и извършва именно това, което е признато за недопустимо в основните ѝ документи.

Би било по-логично да се приеме резолюция за „равната отговорност на Германия, Полша и Унгария при разгръщането на Втората световна война“, както и да се приравни полският национализъм на Пилсудски с немския национализъм на Хитлер, както и с фашистките режими на Унгария, Румъния и България от онова време. Но по-широко - да поемат отговорност за избухването на Втората световна война всички онези страни, чиито лидери са подписали Мюнхенското споразумение: Германия, Италия, Великобритания и Франция. А също Унгария и Полша, които взимат пряко участие в разделението на Чехословакия.

Тогава СССР е практически единствената европейска страна, която официално обявява на Германия на 19 март 1938 г. своето непризнаване на окупацията на Чехословакия.

В допълнение към Чехословакия, станала жертва на германско-полско-унгарската агресия, Австрия, Албания (италианската агресия през пролетта на 1939 г.), Литва (полското анексиране на Вилно, и германското на Клайпеда) вече са жертви на хитлеровата агресия до август 1939 г.

В същото време и Чехословакия, и Полша отказват да приемат военна помощ от СССР.

Освен това до юни 1941 г. освен Югославия и Гърция никоя от европейските страни, чиито представители днес приеха тази резолюция, не се решават сериозно да се противопоставят на Германия. Австрия и Чехословакия се предават без бой. Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия практически не проявяват съпротива и почти доброволно предават властта на Хитлер. Осем месеца след избухването на войната Франция и Великобритания не започват военни операции срещу агресора, оставяйки войниците си да играят волейбол на бойните позиции. И когато Вермахтът, приключвайки с останалите, все пак ги напада, те не оказват никаква достойна съпротива. Франция капитулира, а британските експедиционни сили не са унищожени от Хитлер като подарък за Великобритания - и са срамно евакуирани от Дюнкерк.

Но ако Англия поне по някакъв начин продължава да смущава Хитлер с полупартизанските си операции, Франция така и не се изправя да воюва повече или по-малко сериозно, капитулира почти без съпротива, отстъпва половината от своята територия и установява на останалата свой собствен фашистки режим начело с Петен.

От останалите държави - в Испания, Португалия, Италия, Румъния, Унгария, Словакия, България - до август 1939 г. (след това- в Хърватия и Словения) действително съществуват фашистки режими, приятелски настроени към Хитлер.

Кой от тях днес има право да обвинява СССР за договора с Германия, ако всички те вече са на страната на последната?

Каква е алтернативата на СССР пред сключването на споразумението с Германия? Да влезе с войските си на територията на Полша без нейно съгласие и да влезе в битката с Вермахта там? И на каква основа, ако Полша не е поискала това и не е била съгласна да пропуска войските. Как СССР може да защитава Полша, ако тя не иска това?

Човек, разбира се, не може да сключи договора и спокойно да наблюдава какво ще се случи. По-специално как Хитлер окупира Източна Украйна, Източна Беларус, Естония, Латвия и Литва. В крайна сметка те ни обвиняват, че не сме направили това и не сме попречили на Германия да го направи.

Или все пак да влезе в Полша за битка с Германия без съгласието на първата ... Като се има предвид, че Франция и Англия също не помогнаха на Полша - кой би повярвал, че ще помогнат на СССР ... Тогава със сигурност Западът щеше да чака това: СССР и Германия да се бият помежду си, а Франция и Англия (Белгия, Холандия, Норвегия) да трупат силите си и да чакат да стане възможно да довършат изтощения победител. Нещо повече, в този случай СССР би се сражавал освен Германия, също с Унгария, Словакия, Румъния, Италия и евентуално Полша, която в този случай най-вероятно би обявили влизането на съветските войски на нейната територия като непровокирана агресия на СССР, а въвеждането на силите на Вермахта - приятелската помощ на неговия верен съюзник.

Между другото, през 1939 г., най-вероятно, СССР щеше да поеме удар и от Япония.

Онези, които днес приеха тази нахална и гнусна резолюция, тогава нямаше да трябва да преминат под властта на Германия без съпротива, а да се борят срещу нея - което те не искаха да направят. Но незнайно защо днес те смятат, че СССР е трябвало да направи това сам, един за всички.

Ако са такива непримирими борци с нацизма - къде бяха тогава, през 1939 година.

И едва когато никой не беше намерен, "проклетите сталинисти" се хвърлиха под нацистките танкове.

Все още никой не е чувал за „28-те петеновски гвардейци“, които са се хвърлили през май-юни 1940 г. под нацистките танкове, блокирайки пътя им към Париж. И никой не е чувал за парижката милиция, превърнала се в жива стена около своя Париж. Или за „двугодишната блокада на Копенхаген“. Както за шестмесечната битка за Варшава или Орлеан.

Всички се предадоха. Само страните, чиито хулигански представители днес приравняват онези, които са ги освободили, с онези, които са ги завладели - приемат последното за неизбежно - лежаха в германското ложе с удоволствие, казвайки: „ако насилието е неизбежно - отпуснете се и се забавлявайте“. А "проклетите сталинисти" лежаха с гранати под германските танкове. И те направиха това не само когато германските войски бяха на територията на страната им, а лежаха под танковете още милиони, за да не останат останалите в „топлото немско ложе“.

И когато този нахален, добре подхранван „европейски“ ... политически елит упреква „сталинизма“, изглежда, че не го харесва заради това, че „сталинизмът“ не му позволява да си полежи в сладките обятия на СС няколко десетилетия.

Превод: В.Сергеев