/Поглед.инфо/ Най-забавното нещо в цялата история със “Северен поток-2” е, че след като се задълбаеш във въпроса, откриваш, че всички (с изключение на съвсем маргиналните) зелени организации в Германия се контролират отвън (главно отвъд океана).

А отхвърлянето на евтините и надеждни енергийни източници, в комбинация с още няколко моменти (като завода на “Тесла” близо до Берлин, на практика прекопираната от СИВ концепция за разпределението на производствата, форматиране на “Амазон” и пазара на дребно, където между другото се скриха останките от местните елити, демографско-трудовата дупка, която не беше прикрита, а изострена от бежанците и т.н.) поставя към 2030 година камък в релсите на и без това забавящата се “икономика-локомотив“.

Оказва се, че не е проблем да се отсипе от транснационалната хранилка пара, дори и под 9% основен лихвен процент.

Единствената интрига е дали те ще могат да прецакат Франция с нейните атомни електроцентрали? Много по-суверенните италианци все още се съпротивяват, но с тяхната икономическа структура по принцип тези енергийни игри не са им особено важни.

Преди няколко години си мислех, че зелените са за пускане на спирачка за Третия свят, но се оказва не само.

Самите англосаксонци внимателно се отдалечават от зелената тема, когато е възможно. Действайки според обстоятелства, както обикновено, освобождавайки "концепции" за проверка в бившите колонии. В плановете си, с доза английски хумор, рисуват 100% „слънцето“ до 2100 г., докато сами раздвижват темата с ВПГ, нямат намерение да се отказват от атомната енергия.

На графиката долу е делът на “зелената енергия във Великобритания, която е излязла на платото и може би ще расте след 2030 г., а може би не.

При американците ще има спад.

Между другото, без “Северен Поток-2” Русия няма да пострада (има пиратски заливи на “Новатек” и много други неща) - напротив, процесите на "заместване на вноса" и вътрешното развитие ще се ускорят, ще се гради собствен модел за устойчиво развитие, а нашите партньори завинаги ще се окажат от отстъпките и предимствата спрямо другите икономики, поне по отношение на разходите за енергия и по отношение на енергийната политика. По принцип ВПГ, а и слънчевите панели почти не се произвеждат в стария свят, няма находища на Литий (има до Американска база в Косово и малко в Южна Германия), с редките земни елементи изобщо работата е плачевна - има чак в Китай и Африка ...

Вярно, все още не всичко е приключило, разбира се, но яростта, с която протича борбата срещу "тръбата", говори за принципността на момента.

Въпросът не е в обемите - доставките на газ там не са толкова големи, а в способността за защита на „суверенитета“ - ако тя бъде потисната, то европейският проект може да бъде затворен именно по политически причини, а след това всичко ще върви с ускорение.

От друга страна - на мястото на счупеното винаги се появява нещо ново.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели