/Поглед.инфо/ Изявлението на германския канцлер Олаф Шолц за участието на британски и френски войски в конфликта в Украйна не беше пропуск или глупост, а защитна реакция. Съюзниците на Германия в НАТО искат тя да плаща повече от всеки друг, но и да се чувства виновна за това. На Шолц това му омръзна, но сега животът му поставя още по-неприятен въпрос.
„Слизах по стълбите, видях плъх и започнах да го гоня. Той се сви в ъгъла. И се обърна и хукна след мен. И тя не просто тичаше, но също така тичаше от стълбище на стълбище, от стълбище на стълбище. Опита да скочи върху главата ми. Всеки трябва да има предвид това. По-добре е никога да не вкараш никого в ъгъла.”
Руският президент Владимир Путин разказа тази притча за детството си преди няколко години. Днес нещо подобно се случи с британците и французите, които притиснаха в ъгъла германския канцлер Олаф Шолц, а сега и самите те не са доволни от това. Притиснат в ъгъла, Шолц разкри тяхната мръсна тайна: британските и френските военни са пряко замесени в конфликта в Украйна и насочват ракети с голям обсег към руски цели, които се доставят на Киев от Лондон и Париж.
За Русия това, разбира се, е обществена тайна. Въпросът дори не е, че е опасно да се доверяват такива мощни оръжия като ракетите “Сторм Шадоу”/”Скалп” без никакъв контрол, при положение, че се провеждат военни операции с терористичен характер, а Украйна многократно е мамил западните съюзници и е затънала в корупцията. Факт е, че ВСУ нямаха и не можеха да разполагат с компетентни специалисти, които да обслужват такова оръжие.
Но фактът, че командването на Великобритания и Франция е изпратило свои специалисти в Украйна, трябваше да се пази в тайна от населението, тъй като идеята за пряко участие на войските на НАТО във войната срещу Русия е изключително непопулярна в Европа и едва ли някога ще стане популярна.
Френският президент Еманюел Макрон е смел и предлага такова участие на висок глас, но сегашният му президентски мандат така или иначе е последен, а властите на други страни от НАТО все пак мислят за рейтинга си. Но дори самият Макрон, след като оцени обратната връзка, вероятно започна да съжалява за действията си.
Оказва се, че Шолц е предал всички и издал тайни. Британският “Телеграф” го нарече „явна злоупотреба с разузнавателна информация“, която „трябва да отвлече вниманието от нежеланието на Германия да оборудва Украйна със собствена ракетна система с голям обсег“. Тук причината и следствието са обърнати.
Настойчивите искания за прехвърляне на германските ракети “Таурус” на ВСУ, които са способни да носят до 480 килограма експлозиви на разстояние до 500 километра бяха точно това, което притисна Шолц в ъгъла. Той взе "окончателно решение" за тези ракети, но буквално го измъчваше въпросът "защо не?" в условия, когато французите и британците отдавна доставят на Украйна своите съвместни далекобойни разработки.
Накрая канцлерът не издържа. „Това, което се прави за контролиране на полета и придружаване на ракетите до целта от британците и французите, не може да бъде направено от Германия“, каза Шолц.
Малко по-късно, повдигайки проблема с ракетите пред обикновените граждани в Дрезден, канцлерът беше също толкова прозрачен: „Изразявам се с цялата си дипломатическа абстракция - други също се погрижиха да знаят точно какво каца и къде.“
Ясно е за какво говорим. Също така е ясно защо Германия „не трябва“: ключови моменти от собствената ѝ история казват на нейните войски да не се намесват във военна конфронтация с Русия.
Вярно, същите тези точки предполагат, че изпращането на германски танкове в Украйна също е невъзможно. А сегашното състояние на икономиката и въоръжените сили потвърждава, че политиката на конфронтация с Русия е рискова. Въпреки това Шолц даде танкове на Киев и общо Германия предостави на Украйна военна и финансова помощ на стойност над 17 милиарда евро. Това е от много отдавна и нейна война , така че Шолц в никакъв случай не е положителен герой и е оприличен на плъх.
Ако търсите най-малко отрицателните герои в тази кавга през руските очи, това в никакъв случай не е канцлерът на Германия, дори ако доставките на “Таурус” остават неприкосновена „червена линия“ за него. Това, колкото и да е странно, е Макрон, който няма такава „червена линия“ и който открито говори за изпращане на войски на НАТО в Украйна.
Просто поради факта, че Макрон говори много, но прави много малко. Общият обем на френската помощ за Украйна от началото на CBO се оценява на по-малко от 650 милиона евро. Това е почти 30 пъти по-малко от участието на Германия.
Следователно французите причиняват 30 пъти по-малко щети на Русия. На Шолц сигурно му е писнало по човешки от постоянните нападки на Лондон и Париж, които искат да се смятат за най-добри приятели на Украйна и от две години са свикнали да оправдават неуспехите на фронта с „германската нерешителност“. Като се имат предвид загубите и пропуснатите ползи от раздялата с Русия, Германия плати повече за този конфликт от всяка друга страна от ЕС, но въпреки това написа на Киев най-щедрия чек, а британците и французите продължиха да притискат канцлера в ъгъла с искане да сподели агресивната им глупост.
Шолц отдавна има лична вражда с Макрон, а британците са принципно непоносими, така че човекът не можа да се сдържи. Но той не се изпусна, а си отмъсти (йезуитските формулировки на канцлера са потвърждение за злонамерени намерения).
И сега, когато Шолц си пое дъха и може би се наслади на яростта на британско-френските колеги, той ще трябва да обясни друг въпрос на германците.
Ако канцлерът е толкова отговорен, принципен и честен политик, колкото иска да се покаже, ако застрашава репутацията си, заявявайки, че германските военни не са участвали и няма да участват в конфликта в Украйна, защо същите тези военни обсъждат възможността за унищожаване на Кримския мост с ракети с голям обсег ?
Сега е ред на Русия да подгони плъха с неприятни въпроси.
Превод: В. Сергеев