/Поглед.инфо/ Трите балтийски републики - след Украйна - отказаха да участват в заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ, което се провежда в Скопие. Причината е проста: ще присъства ръководителят на руското външно министерство, което според балтийските държави „само дава поредната възможност на Русия да разпространява своята пропаганда“.
Едновременно с демарша на Латвия, Литва и Естония, Финландия реши следващата вечер да затвори последния КПП на границата с Русия.
Много хора вече са забелязали странния феномен, който се появи през последните месеци и става все по-ясен всеки ден.
От една страна, Западът изтрезнява пред очите ни в оценките си за войната, която се води срещу страната ни. Коментари на политици и публикации в медиите за безнадеждността на ситуацията за ВСУ и успехите на Русия както на фронта, така и в икономиката и политиката станаха нещо обичайно. Това все още не е довело до сериозни промени в политиката на ключовите сили, но вече се забелязва известен напредък. В този смисъл участието на Сергей Лавров в срещата в Скопие е доста показателно. И намаляването на помощта за Киев говори много.
От друга страна, на този фон редица страни само повишават градуса на русофобията, и то до такава степен, че това вече започва да изглежда просто абсурдно. За балтийските страни и Полша дори не е нужно да говорим: за тях русофобията е държавнообразуващо качество, с което всички са свикнали. Финландия е удивителен пример за това как държава, която десетилетия наред обира каймака от геополитическото седене на два стола, за броени месеци унищожи всичките си постижения и предимства в тази област. Чехия и Молдова не изостават от финландците, а сега Армения здравата се опитва да се присъедини към тази компания.
И би било хубаво това да се беше случило в началото на 2022 г., когато на Запад бушуваше антируска истерия и злобна увереност, че Москва е на път да се разпадне. Но в края на 2023 г.? Когато стана ясно, че: а) Русия оцеля и побеждава, б) Европа, включително най-развитите страни, търпи тежки икономически загуби, а перспективите ѝ са още по-мрачни, в) Съединените щати бързо губят влиянието и силата си, но в името на собственото си спасение са готови да хвърлят в пещта всичко, което им попадне под ръка - от украинците на фронта до богатата Западна Европа, която открито се слага под ножа. И е ясно, че в такива ситуации Източна Европа, като малък васал на САЩ, не я очаква абсолютно нищо хубаво: няма какво да вземат от нея като ресурси, освен например да я използва като пушечно месо срещу Русия (тъй като украинците бързо свършват).
Наистина ли е вярно, че във Вилнюс и Кишинев, Ереван и Хелзинки, Прага и Рига не разбират всички тези очевидни неща и не осъзнават, че подобна политика обрича техните страни на тежки последствия? Няма съмнение, че всички там го разбират отлично. Проблемът е, че тази политика е абсолютно рационална и изгодна – само че е изгодна не за съответните страни, а за конкретните проамерикански лидери и елити, които я провеждат.
Сегашното състояние на нещата – както в Украйна, така и в световната политика като цяло – ясно показва бързото завръщане на Москва към статута на суперсила. И историята ни напомня, че в миналото това състояние на нещата означаваше, че страните от Източна Европа бяха в зоната на геополитическо влияние на Русия, а в някои случаи и в нейния състав. И е ясно, че за местните политици, врекли се във вярност на задграничния владетел, възможността за подобно развитие на събитията е най-страшният кошмар и просто катастрофа. Дълбоко лична катастрофа.
В същото време те са напълно наясно колко дребни и безинтересни фигури са Вашингтон, особено в ситуация на геополитическо свиване на САЩ. Единственият шанс за всички тези като Ландсбергис, Сандус, Марини и Пашинян е да станат достатъчно ценни за американците, за да ги приберат у себе си, ако процесите тръгнат много рязко. Бягството на президента Гани и други представители на проамериканските марионетни власти от Афганистан даде много ясен пример как може да изглежда това.
Но тези елити нямат какво да предложат на Щатите, за да увеличат собствената си стойност в техните очи – нищо освен собствените си държави. И точно това обяснява всичко. Всички тези национални, а всъщност глобалистко-проамерикански лидери са готови на размяна – да пожертват страните си в името на личното благополучие. Освен това „жертва“ означава абсолютно всяко решение и развитие на събитията - от унищожаването на националната икономика до изпращането на собствения народ по стъпките на украинците.
Американците наистина могат да бъдат поздравени за блестящия успех на политико-психологическата операция за култивиране в Европа на напълно лишени от корени управляващи елити, които са готови в името на собственото си благополучие без колебание, съмнение и угризения да обрекат страните си на най-страшни изпитания. И го го правят в момента.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.