/Поглед.инфо/ През последните няколко седмици Европейският съюз се тресе все повече и повече. Изглежда, че икономическите проблеми, причинени от "пандемията", махнаха масълцето от брюкселска кифла към сутрешното кафе, което толкова липсваше на бившите страни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, когато разпуснаха СИВ на 22 юни 1991 г., за да преминат към западната икономика. През последните тридесет години социалистическата общност завърши пълен кръг от съблазняване от западната демокрация и разпадането на собствените икономики до неистовото търсене на място на пазара на стоки и услуги, който отдавна е разделен и усвоен. Днес в напрегнатите отношения между страните от ЕС все по-често се чува сухо пукане.
И не става дума само, че днес германците получават средно 2315 евро на месец, а българите - 544, Белгийците - 2 170, а унгарците - 750. Шведите - 2507, а румънците - 703 евро. Като цяло избягалите за масълце дори и след 30 години не достигат 1000 евро на месец, докато останалите получават от 2000 и повече. Друго нещо е още по-обидно. Обединена в името на демокрацията и свободния пазар, Европа беше безцеремонна на пазара на бившия социалистически лагер - тя го изяде. Но сега Брюксел се зае да управлява много по-фина материя – националната идентичност на бегълците от социализма. Основният рефлекс на всяка бюрокрация е нейното възпроизвеждане. Започвайки от 1952 г. с Европейската общност за въглища и стомана, тоест с чисто икономически функции, чиновниците в Брюксел, които не представляват нито държавите, нито избирателите, се стремят към власт над цяла Европа.
Брюксел претърпя поражение през 2004 г. със собствената си конституция, която разширяваше правомощията на Европейския парламент за решаване на проблемите със състоянието на гражданските свободи, граничния контрол и имиграцията, работата на съдебните и правоприлагащите структури на всички страни от ЕС. Въпреки това, три години по-късно Брюксел все пак присвои тези правомощия на себе си с Договора от Лисабон. Оттогава "коланът на Брюксел" стяга Европа все по-силно.
Полша се разбунтува по-рано от другите. Редовната среща на върха на ЕС, която започна на 20 октомври, постави Варшава пред бариера: кризата избухна, след като Полша върна приоритета на националното законодателство пред законодателството на ЕС. На 7 октомври Конституционният съд на Полша, след като разгледа искането на премиера Матеуш Моравецки, потвърди несъответствието на правилото за приоритета на европейското право над конституцията на републиката. В отговор Брюксел замрази 57 милиарда евро, обещани на Варшава да се справи с последиците от „пандемията“ като част от Националния план за възстановяване. Брюкселският пояс се затегна.
Преди срещата Манфред Вебер, ръководител на Европейската народна партия, водещата фракция в Европейския парламент, обяви възможното оттегляне на Полша от Европейския съюз. „Каквото и да се случи след това, поляците вероятно ще платят цената за балансирането от страна на правителството си на ръба на войната“, коментира “Проджект Синдикейт”
За Полша този избор е труден. От май 2004 г., когато се присъедини към ЕС, до средата на тази година Варшава получаваше 206 милиарда евро от Брюксел годишно и очаква още 170 милиарда през следващите седем години. Полша е най-големият бенефициент в ЕС, но въпреки това поляците хвърлиха предизвикателство към Европейския съюз. „Европейската комисия даде да се разбере, че Полша трябва да отстъпи, за да получи средства от ЕС“, казва “Проджект Синдикейт”. „Въпреки това президентът на Националната банка на Полша Адам Глапински казва: „Ще се справим добре без средствата на Европейския съюз.“
Полша не премина към еврото, за разлика от балтийските си съседи - Литва, Латвия и Естония, които загубиха независимост в паричната си политика, също загубиха инструментите за стимулиране на икономическия растеж чрез фискални методи.
Загуба на лостове за контрол върху собствената икономика, принудата да се откажат от националното законодателство, налагането на неморалност като нова „толерантна култура“ - не е ли твърде много? Този въпрос днес си го задават не само поляците днес.
Словенският премиер Янез Янша, който в момента председателства Съвета на ЕС, обвини Европейската комисия, че политически злоупотребява с върховенството на закона. Европейската комисия, смята той, не трябва да се меси в политически въпроси, но "всичко се промени с пристигането на Урсула фон дер Лайен". Ако това се беше случило преди 15 години, Урсула едва ли щеше да остане в Европейската комисия повече от седмица, казва Янша.
В Румъния, септемврийското проучване на “Инскоп” показа, че повече от две трети от гражданите на страната вярват, че правителството трябва да защитава интересите на тяхната държава, когато това противоречи на правото на ЕС, дори ако това може да доведе до напускане на ЕС. Днес повече от 64 процента от румънците са съгласни с такова решение.
За референдум за излизането на Чехия от Европейския съюз е чешката партия "Свобода и пряка демокрация", която е част от правителствената коалиция. Нейният лидер Томио Окамура (Полуяпонец) е готов да предложи законопроект, който може да доведе до референдум за излизане от ЕС
Литва поиска от Брюксел да промени миграционния закон на ЕС, за да предотврати влизането на нелегални мигранти в страната.
Дори Кралство Норвегия, което не е член на Европейския съюз, а е само част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) от 1994 г., мисли за преразглеждане на Договора за ЕИП, за да укрепи своя суверенитет. В Осло смятат, че страната трябва да напусне Шенгенското пространство и да "каже не" на прекомерното настойничество на бюрократите от Брюксел. Това е въпреки факта, че 80 процента от норвежкия износ отива за ЕС, а 60 процента от вноса е от там.
Никога преди не са се натрупвали толкова много претенции към брюкселската бюрокрация от страна на европейските държави.
Превод: В. Сергеев