Нилс Литторин, един от отцепниците, обясни, че днешната левица е станала част от елита и е „отхвърлила възгледите на работническата класа като чужди и проблематични“. Литторин предполага, че левицата като движение преминава през продължителна криза на идентичността и вместо това неговата група възнамерява да се придържа към първоначалните ценности, като, например, класовата борба.
„Те не разбират защо толкова много работници не смятат, че мултикултурализмът, ЛГБТ движението и Грета Тунберг са нещо фантастично, а вместо това смятат, че сме в Германия от 30-те години на миналия век и че работниците, които гласуват за десницата тук в Швеция, са заразени от някаква нацистка болест “, обясни той.
Според Литторин големите победи на десните партии сред работническата класа са знак на широко разпространено недоволство от либералната икономическа миграция, която води до "конкуренция по ниски заплати" и "гетоизация на общностите", положението, което "облагодетелства единствено големите фирми".
Според Литторин един от основните проблеми е „хаотичната“ имиграционна политика, довела до културни сблъсъци, сегрегация и изключване поради неконтролирания приток от части на света, характеризиращ се с култура на честта и кланов светоглед.
Литторин описва мултикултурализма, проблемите на ЛГБТ и климатичното движение като държавни идеологии, които са „вкарвани насила в гърлата на хората“. Според него явления като ЛГБТ, култът към 16-годишната климатична активистка Грета Тунберг и други се прокарват за сметка на истинските проблеми, като равенството на доходите.
„Гордостта, например, се свежда до справяне със сексуалната ориентация. Вярваме, че за човешкото достойнство е главно да имаш работа и да имаш пенсионно осигуряване, което означава да не си принуден да живееш на трохи, когато остарееш”, обяснява Литторин.
Според Литорин целта е да се влезе в Общинския съвет на Малмьо до 2022 г. Името на партията остава неопределено, но Литторин подчертава, че думата „комунист“ вече няма да присъства.
„Това е дума, изцапана с мръсотия, гадна дума днес, и то не напълно незаслужено. В комунистическите партии съществува този риск от елитаризъм, самонадеяност и убеждение, че определен авангард трябва да води работническа класа, която не познава собствените си интереси, вместо да пита хората какво искат. Комунизмът от 20 век умира със Съветския съюз, той никога не е актуализиран успешно за 21 век, а е заседнал в книги на 100 години. Но принципите, които Маркс формулира, те все още се прилагат за мен”, заключва Литторин.
По-рано тази седмица Маркус Алард, лидерът на лявата партия “Йоребро” изрази подобни мисли в статия, наречена „Социалистите не принадлежат на левицата“, обвинявайки мейнстрийм-левицата, че напълно изостави базата си, преминавайки от работническата класа към „паразитиращи слоеве в средната класа“.
Поради дългогодишните си социалистически традиции Швеция в момента има две активни комунистически партии, Комунистическата партия и Шведската комунистическа партия, и двете датират от 70-те години. Въпреки че формално остават лоялни към марксизма-ленинизма, двете не се разбират. Също така, Лявата партия, която за разлика от двете гореспоменати има парламентарно представителство, се нарича комунистическа партия в продължение на няколко десетилетия.
Превод: В.Сергеев
