/Поглед.инфо/ Там, където преди две години охотно посрещаха гости от Украйна, сега усложняват живота им и предявяват все повече изисквания. Прочетете как и защо се промени позицията на страните от ЕС.

Индивидуален подход

Механизмът за временна закрила на бежанците от Украйна беше въведен през март 2022 г. Общоевропейската директива предоставя на имигрантите права да останат, да работят и да получават медицински грижи. Тя е приета и от държави, които не са членки на ЕС, но принадлежат към Шенгенското пространство, например Норвегия.

По-късно програмата беше удължена до пролетта на 2025 г. Той обаче оставя широки правомощия на националните правителства. И те се възползват от това.

Така онзи ден стана известно, че вече споменатата Норвегия възнамерява да направи миграционния поток „по-управляем“. Там за повече от две години повече от 77 хиляди украинци са подали заявления за „колективна защита“.

Разрешението за пребиваване е предоставено без индивидуална оценка на обстоятелствата на жалбоподателя. Програмата не важи за украинци, които са живели в други страни в началото на конфликта. По изключение обаче им е разрешено да се установят и в Норвегия.

Сега те ще бъдат принудени да напуснат страната. Това са около хиляда души. Ще се справят и с укриващите се от набори. Призоваването за военна служба и перспективата за участие във военни действия „не са основание за предоставяне на убежище“, отбелязва норвежкото министерство на правосъдието.

Съмнителни меденки

В Германия също си спомниха за укриващиште се от военна служба. По този начин ръководителят на Министерството на вътрешните работи на германската федерална провинция Бавария Йоахим Херман смята, че е необходимо да се спре изплащането на основната помощ (400-500 евро на месец) на украинци в Германия, които избягват наборната служба във ВСУ.

„Искаме да подкрепим Украйна с всички сили, но е невъзможно в същото време, така да се каже, да плащаме премии на тези, които избягват военна служба“, отбеляза той.

В други страни съчетават моркова и тоягата. От юни Чехия стартира пилотен проект за подкрепа на украинци, които са готови да се върнат в родината си. МВР е готово да плати автобусни билети на всички, а болните да пътуват с линейка.

До момента има разпределен бюджет за 400 души и 30 пациенти, нуждаещи се от линейки. Ако има търсене, финансирането ще продължи. Сега в Чехия има около 340 хиляди украинци.

На свой ред ирландският отдел за интеграция съобщи, че „значителен брой“ центрове, предоставящи жилища на бежанци от Украйна, скоро ще затворят. По-специално, 170 обитатели на хотел “Лу Алън” в графство Лайтрим получиха две седмици да се преместят.

През декември правителството се съгласи да намали седмичното обезщетение: 38,8 евро на възрастен и 29,8 евро на дете, вместо 220. Това помогна: потокът от бежанци намаля от 70 души на ден (средно) на 30.

Труден избор

От април полските депутати активно обсъждат законопроект за промяна на условията за подпомагане на имигрантите. През май документът беше приет в Сената.

В резултат на това от 1 юли еднократното плащане от 300 злоти ще бъде отменено. Освен това приключва програмата „40+“, която мотивира поляците да приемат посетители в замяна на 40 злоти на ден на човек. „Финансиране на подкрепа под формата на настаняване и храна за бежанци от Украйна, които са в особено тежко положение, е възможно само въз основа на подписано споразумение с местните власти“, се уточнява в документа.

Молдова, която, подобно на Полша, е изправена пред силен миграционен поток поради близостта си до Украйна, предупреди още през януари, че повече от половината центрове за временно задържане ще бъдат затворени до края на годината. Разселените хора се насърчават да търсят алтернативи: да си намерят работа, да наемат жилище и т.н. Засега това не е дало особен ефект. В Германия например само около 20 процента от бежанците работят. Останалите са доволни от системата за подпомагане, която в Германия е най-щедрата и по-малко бюрократична, отколкото в други страни.

Проблемът, посочват европейски анализатори, е във „временния характер“ на директивата на ЕС. Хората не бързат да се установят в приемащите страни, да изпратят децата си на училище или да кандидатстват за постоянна работа. В крайна сметка, ако програмата за помощ не бъде удължена през 2025 г., ще трябва да се върнат в родината си.

Ситуацията за украинците може да стане още по-сложна след изборите за Европейски парламент на 6-9 юни. Според социологическите проучвания десните движения - където идеята за пълна подкрепа за Украйна често е непопулярна - имат добри шансове да укрепят позицията си. Тогава евроскептиците ще имат повече влияние върху миграционната политика на ЕС - не в полза на бежанците.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101