/Поглед.инфо/ Преди 30 години, на 1 ноември 1993 г., влезе в сила Договорът от Маастрихт. Така се роди Европейският съюз. През последните години тази международна структура се изправи пред много проблеми. Бъдещето й е все по-малко оптимистично. До какво стигна ЕС днес?
Европа се обединява
След Втората световна война възникват Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейската икономическа общност (ЕИО) и „Евратом“, които формират основата на Европейския съюз. Споразумението, подписано на 7 февруари 1992 г. в холандския град Маастрихт, де юре осигури икономическото и политическо единство на тези организации.
ЕС включва 12 страни основателки: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Великобритания. През 1995 г. към тях се присъединяват Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 г. - Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър; през 2007 г. - България и Румъния, през юли 2013 г. Хърватия става 28-ма членка. Сега в Европейския съюз има 27 държави - Великобритания го напусна през 2020 г.
Ратифицирането на договора не мина без трудности. В Дания и Франция трябваше да се проведат референдуми, а във Великобритания и Германия - специални парламентарни изслушвания. Приемането на обща конституция също се оказва проблематично. През 2004 г. Франция и Холандия отхвърлиха проекта, когато други страни го ратифицираха. В ЕС все още няма единен основен закон.
"Фактът, че броят на участващите страни се е увеличил повече от два пъти, свидетелства за привлекателността на Европейския съюз. Опашката за присъединяване, която вече включва почти всички останали европейски страни, с изключение на Норвегия, Швейцария и някои други държави, също говори за успех. Въпреки проблемите , ЕС се развиваше. След Маастрихт имаше няколко по-важни споразумения: договорите от Амстердам, Ница и Лисабон", казва Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право МГИМО.
Експертът отбелязва, че въвеждането на единна колективна валута - еврото - през 1999 г. е значителна стъпка напред. "Днес това е стабилна глобална разплащателна и резервна валута. Втора в света след долара", подчертава Топорнин. Важно събитие беше въвеждането на Шенгенската зона с безвизово пътуване и премахването на ограниченията върху потока на капитали, стоки и услуги. Днес това е голям пазар от почти 500 милиона души. БВП на ЕС е на второ място след САЩ.
Все повече и повече трудности
Създаването на ЕС не застрахова Европа от проблеми. Една от ключовите е миграционната криза. Притокът на милиони бежанци от Близкия изток и Северна Африка създава финансови затруднения, задълбочава социокултурните конфликти и води до множество скандали. Не всички политици са съгласни с миграционния подход на Брюксел. „Няма да позволя цяла Италия да се превърне в европейски бежански лагер“, каза премиерът Джорджа Мелони. Полша и Унгария от своя страна блокират решенията за обща миграционна политика на Европейския съюз.
Друг препъникамък е подкрепата за Украйна. Европа вече няма достатъчно пари за това. Необходимо е да се променят бюджетните приоритети, за да се комбинира помощта за Киев и решаването на други проблеми, каза германският канцлер Олаф Шолц на неотдавнашната среща на върха на ЕС в Брюксел. Унгарският премиер Виктор Орбан отхвърли поправките в бюджета на ЕС, които включват 50 милиарда евро помощ за Украйна: Будапеща изисква ясна обосновка за разпределението на средствата.
Освен това настъпи разцепление в ръководството на Европейския съюз между председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, поради желанието на последната да действа самостоятелно по въпросите на външната политика, съобщава „Блумбърг“. Фон дер Лайен ясно подкрепи Израел, когато Мишел и шефът на европейската дипломация Жозеп Борел призоваха Тел Авив да зачита международното право в Газа. Както писа „Политико“, председателят на Европейския парламент по-рано също разкритикува външнополитическите инициативи на председателя на Европейската комисия, след като беше възмутена от изявленията му за предстоящото присъединяване на Украйна към ЕС.
"Сега не е най-благоприятният момент за Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен, Жозеп Борел и Шарл Мишел не се отличават с ентусиазма и решимостта си да укрепят ЕС и да изградят благоприятни и изгодни отношения със света. „В това, което е записано в Договора от Маастрихт и това, което съществува днес, може да се види като малко общо“, казва Владимир Оленченко, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН.
Други лидери на Европейския съюз, отбелязва той, са били по-склонни да запазят и прилагат споразуменията. Вътрешната политика на Брюксел беше да се постигне максимална интеграция и благосъстояние. А външната е да се осигурят изгодни икономически връзки. Сега това не се случва.
"Развод" на английски
От основаването на Европейския съюз Великобритания се стреми да запази колкото е възможно повече независимост в значителни икономически и политически сфери. Лондон не се присъедини към Шенгенското споразумение и не въведе еврото. През 2011 г., на фона на икономическата криза, недоволството от членството в сдружението се засили. Британските евроскептици виждаха членството си в ЕС само като пречка за свободното развитие. През 2016 г. Брюксел се договори с британския премиер Дейвид Камерън за нови условия за членство в опит да увеличи шансовете за запазването му.
Въпреки това референдумът за Брекзит (от Великобритания + излизане) се проведе. Повече от половината британци бяха за напускане на съюза. В същото време нямаше единство и в страната: Шотландия и Северна Ирландия искаха да останат в ЕС. Заменилата Камерън Тереза Мей три пъти внесе проектоспоразумения за оттегляне в парламента, но никога не беше одобрена. Възникна правителствена криза.
Мей подаде оставка, Борис Джонсън стана новият премиер, решен да изтегли Великобритания от ЕС от 1 февруари 2020 г. при всякакви обстоятелства. През януари Камарата на общините прие консултативен закон, Лондон и Брюксел подписаха споразумение за Брекзит. В нощта на 31 януари британският флаг беше спуснат пред сградата на Европейския парламент.
Социално-икономическата ситуация във Великобритания се влоши и възникнаха различни правни и политически проблеми. Според социолозите през 2023 г. 56% от жителите на страната смятат напускането на съюза за грешка. Само една трета от анкетираните отказват да отстъпят и да подкрепят „развод“ с ЕС. Дебатът за провеждане на втори референдум продължава в британската преса и сред обществеността.
Съюзническа конфронтация
Според проучване на Европейския съвет по външни работи 40 на сто от жителите на ЕС смятат, че той рискува да се разпадне през следващите 10-20 години. През май 2023 г. британският „Дейли Мейл“ публикува списък с държави, които могат да се отделят: Италия, Гърция, Унгария, Швеция и Франция. Според проучванията на Евробарометър половината от гражданите на тези страни изразяват песимизъм за бъдещето на ЕС и около същия брой не вярват на Брюксел.
Съвременният Европейски съюз, според Виктор Орбан, е лоша пародия на СССР. Оплаквайки се от натиска на управляващите европейски органи, унгарският премиер многократно е заявявал, че страната му ще защитава собствената си гледна точка по външнополитически проблеми и вътрешна политика. „Ако Брюксел свири на гайда, танцуваме както си искаме, а ако не искаме, не танцуваме“, каза Орбан.
Сравнението със Съветския съюз не се хареса на френския президент Еманюел Макрон. В същото време самият той периодично влиза в конфликт с ръководството на ЕС. Пример за това беше реакцията на Брюксел на бруталното потушаване на френските вълнения.
Европейският комисар по правата на човека Дидие Рейндерс упрекна френското правителство, че насърчава полицейската бруталност. Това се смяташе за намеса във вътрешните работи. "Европейската комисия не трябва да се интересува от това как Франция управлява правоприлагането. Брюксел не трябва да се интересува как френската полиция се използва по време на безредици", каза френският външен министър Лоранс Буун.
В същото време Макрон не е съгласен със съществуващия ред на разширяване на ЕС. Според „Политико“ френският президент нарича европейските служители „студена машина“. Неговите политически съперници са по-критични към Европейския съюз. Лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо смята, че страната не трябва да следва примера на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Ние се борим срещу Европейския съюз като тоталитарна система“, каза друг френски политик, Марин Льо Пен. Според Института за изследване на общественото мнение „Елаб“ повече от 60% от французите очакват тя да спечели президентските избори през 2027 г. Льо Пен също възнамерява да отиде в Европейския парламент като единен фронт с Италианската лига, партия на консервативните евроскептици.
„Мнозина възприемат евроскептицизма като британски пример. Но той съществува само под формата на идеята за реформация. Евроскептиците се противопоставиха на наднационалността. Те разбират основната идея на Европейския съюз не като подчинение, а като координация на действията. Например, това беше бившият канцлер на Германия Ангела Меркел. Тя търсеше по-голяма мобилност и свобода за страните, които създават просперитета на ЕС – Германия и Франция“, казва Владимир Оленченко.
Зависимите страни - балтийските, България и Румъния, са заинтересовани преди всичко от запазването на Европейския съюз такъв, какъвто е сега, подчертава експертът. Имат нужда от наднационална и блокова дисциплина, защото живеят за сметка на ЕС. Германия, Франция и Италия могат да се осигурят сами и не всички са доволни от този ред там.
"В такава голяма асоциация няма как да няма проблеми“, убеден е Николай Топорнин. „Страните, които изостават в икономическото развитие, не могат да настигнат богатите. Има и специфични вътрешни трудности. Проблемите в миграционната политика се виждат с просто око, трудно се договарят общи подходи, възникват изблици на агресия. ЕС се опитва да реши тези проблеми, но няма кого да вземем за пример“, допълва той.
Европейският съюз не декларира, че държавността на страните-членки трябва да отпадне, но не всички в Европа са готови да споделят своя суверенитет, отбелязва политологът. Евроскептицизмът винаги е бил присъщ на европейските държави, но всъщност никоя от тях не иска да напусне ЕС. В същото време Брюксел се нуждае от нови реформи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.