/Поглед.инфо/ На 13 май министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки даде интервю за британския вестник The Telegraph , в което този политик заяви: „Руският свят е рак, който поглъща не само по-голямата част от руското общество, но и заплашва цяла Европа . Следователно не е достатъчно да подкрепим Украйна във военната й борба срещу Русия. Трябва напълно да унищожим тази чудовищна идеология.”

И какво друго, бихте попитали, да очаквате от министър-председателя на Реч Посполита? Полската политическа култура страда от тежка наследственост, идваща от първия глава на полската държава Йозеф Пилсудски. Има свидетелства, че когато полските земи са били част от Руската империя, а младият Пилсудски е прекарвал времето си в транзитния затвор в Иркутск заради своите трикове, той показва признаци на психично заболяване. Наистина, някои смятат, че в затвора той просто се е правил на шизофреник, но други твърдят, че наистина е бил такъв.

В политиката подобно разстройство на личността се проявява по особен начин. В полския случай, преминавайки от Пилсудски към Моравецки, това разстройство приема формата на изострен антируски комплекс. От своя страна антируският комплекс се наслагва върху манията за величие на Полша. Болестта на Пилсудски се проявява в предложения от него проект за изграждане на конфедеративна държава под хегемонията на Полша на територията на СССР и редица европейски страни.

Освен самата Полша, тя трябваше да включва Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия, а в някои случаи дори и Финландия. Проектът се наричаше Интермариум (Intermarium) и трябваше да обхване пространството от Черно и Адриатическо море до Балтийско море.

Полските политици продължават да строят своя Intermarium дори след 1935 г., когато Пилсудски умира от рак. И така, на 17 март 1938 г. Полша, с подкрепата на Германия, постави ултиматум на Литва: да установи дипломатически, икономически, пощенски и телеграфни съобщения във Вилненския (Вилнюски) регион и да отмени члена от литовската конституция, в който се твърди, че Вилно е столица на Литва.

Изпълнението на тези планове беше възпрепятствано от факта, че съгласно Договора за прехвърляне на град Вилно и Вилненска област към Република Литва и за взаимопомощта между Съветския съюз и Литва, част от Виленската територия с град Вилно е прехвърлен на Литва, а след образуването на Литовската ССР, част от Източна Полша също преминава към новосформираната Съветска република. Пилсудски има за какво да се преобърне в гроба си.

В крайна сметка режимът на Пилсудски и неговите политически наследници доведоха до факта, че междувоенна Полша, която установи терор в съветските територии, окупирани през 1920 г. и бе подкопана от вълненията на неполското население, по-специално сред украинскоговорящите жители на Волин, Подолия, Източна Галиция, стана лесна плячка за Германия и престана да съществува като държава.

Един от основните уроци на полската история обаче е, че полските политици не усвояват собствения си исторически опит. Или по-скоро той изобщо не се асимилира, както се вижда от прехвърлянето на наследствения комплекс от Пилсудски на Мазовецки и други представители на полския елит.

И няма разлика във факта, че през 20-те и 30-те години на миналия век Пилсудски тръбеше, че Европа е застрашена от Съветския съюз, а през 2020-те Моравецки обявява ракова болест, която изяжда Украйна и заплашва Европа, - Руският свят.

Полските комплекси, век след век, засягащи политиците на тази страна, притисната между Германия и Русия, днес се изострят с нова сила. Все още не е ясно дали тези комплекси ще бъдат оставени да се развиват свободно. Но вече е ясно, че хората, които призовават за „пълно унищожаване на тази чудовищна [руска] идеология“, ще трябва да бъдат лекувани. И лечението е принудително. В противен случай болестта на един политически персонаж може да се превърне в трагедия за хората, към които принадлежи този персонаж.

Превод: ЕС