/Поглед.инфо/ Посланикът на Украйна в Германия Андрей Мелник отново започна да дава житейски уроци германските власти и то в най-унизителна форма.
Този път в интервю за Bild той ги разкритикува за недостатъчния размер на финансовата и военна помощ на Киев, като нарече политиката на Олаф Шолц „бавна“. Според дипломата, на канцлера му липсва „въображение и смелост“.

В същото време в собствения си Twitter Мелник се възмути от отсъствието на президента на Германия и представители на управляващата коалиция на последния Бал на солидарност с Украйна.

Той за пореден път си навлече гнева на потребителите на социалните мрежи, но няма смисъл да се разклаща въздуха. Същността на въпроса изобщо не се променя: посланикът на Украйна се държи не само неподходящо за дипломат, но и направо обидно към страната, в която работи.

И трябва да сме наясно, че изявленията на Мелник абсолютно точно отразяват официалната позиция на Киев – какво струва неотдавнашният отказ на Украйна да приеме президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер поради „близки връзки с Русия“.

Още повече, че Мелник дълго време си позволяваше откровено скандални изказвания. Например, преди почти три години, през юни 2019 г., той обвини лидерите на две федерални области в „предателство на украинския народ“. Месец по-късно той обяви подкопаното доверие на Киев в Германия. Имаше и критики към Берлин, че не признава „Холодомора“ за геноцид, както и налагането на ФРГ на задължението да върне Крим на Украйна и много други.

Грозното поведение на посланика отдавна го превърна в непоклатима и игнорирана фигура в Берлин (отсъствието на високопоставени служители на гореспоменатия „бал“ е доста показателно). Просто се оказва, че като цяло Украйна се оказа права в пренебрежителното и презрително отношение към Германия и хапенето на ръката, която я храни.

Политиката на Федерална република Германия през последните месеци кара човек да замръзне от тъпо изумление и в опит да разбере как е възможно да се плъзне толкова бързо до сегашния позор. Въпросът е още по-актуален, след като говорим за лидера на Европа, който доскоро демонстрираше умна, стратегически коригирана политика, а не слаби суверенни амбиции. Всичко, което се изграждаше и развиваше в продължение на десетилетия, се оказа хвърлено на вятъра за няколко седмици.

Разбира се, необходимо е да се вземе предвид трудното положение на Германия, която по същество е окупирана страна след края на Втората световна война. През всичките тези десетилетия Съединените щати следват компетентна линия за задържане на германците в зоната си на влияние, главно чрез култивиране на проамерикански кадри и държане на редица ключови области под контрол, по-специално медиите.

В Германия обаче се развиват и други процеси. Подсилени национално ориентирани елити, свързани преди всичко с индустрията. Те последователно провеждаха политика на възстановяване на пълноценен суверенитет и освен това демонстрираха силни суверенни (ако не и реваншистки) амбиции.

Въпреки това, за разлика от миналото, този път германците разчитаха не на военна, а на икономическа мощ - и наистина постигнаха впечатляващ успех. Германия стана лидер и локомотив на обединена Европа, като в редица случаи постави други държави в полувасална зависимост от себе си.

Въпреки това, осъзнавайки собствените си уязвимости в отношенията със Щатите, Берлин продължи да седи на два стола. Това беше особено очевидно по въпросите, свързани с Русия. От една страна, Германия действаше като лидер на антируската политика в Европа, а от друга страна, това ни най-малко не й попречи да изгради „Северен поток 2“ и решително да отблъсне всякакви атаки срещу него.

Москва неизменно проявяваше разбиране към това състояние на нещата – просто защото Русия, като никой друг, знае сложността на задачата за възстановяване на суверенитета след държавна катастрофа и изпадане във фактическа васална зависимост от чужди сили.

Гъвкавостта, маневрирането и балансът са най-важните принципи, които трябва да се ръководят по този път. Неслучайно руските власти и лично Владимир Путин положиха дългогодишни усилия за изграждане на стратегическо партньорство с Германия и почти открито казваха, че един такъв съюз, веднъж създаден, ще се превърне в най-мощната геополитическа сила на планетата.

Всички тези усилия и планове отидоха напразно. Нещо повече, въпросът не е само в противопоставянето на проамериканската част от германските елити.

Струва си да се признае реалността: национално ориентираните германски елити също не бяха готови за съюз с Русия, въпреки очевидните ползи и за двете страни. Можете да обсъждате причините, но има подозрение, че самият реваншизъм е изиграл своята фатална роля - германците не ни простиха победата във Великата отечествена война.

За тях разпадането на СССР стана шанс да спечелят всичко – не във военен, а в политически и икономически смисъл. Перспективата за равноправно партньорство с нашата страна се оказа неприемлива за тях, тъй като те сериозно се надяваха най-накрая да изкормят Русия и да извадят всичко от нея безплатно.

Затова Германия в един-единствен, направо истеричен импулс, към който се присъедини и традиционно балансираният германски бизнес, поведе преди два месеца въвеждането на „адски санкции“. Очевидно те сериозно вярваха, че няколко седмици, най-много месец, ще бъдат достатъчни, за да разбият Русия.

Грешката се оказа фатална. Сега управляващите германски кръгове с удоволствие биха навили пружината, но вече никой не ги пита. Световните медии, включително водещите германски, директно пишат, че отхвърлянето от Европа на руския газ и други ресурси е почти неизбежно в близко бъдеще.

А това означава смъртта на германската индустрия, която е основният източник на просперитет за държавата и нейната геополитическа мощ.

Германия е интересен пример за страна, която, изглежда, има всичко (трудолюбиви хора, брилянтна наука, мощна индустрия, целеустременост на елитите и много, много повече), за да стане велика сила. Въпреки това, от време на време в историята, тя пропуска възможността, която се появява.

Точно пред очите ни германците пропуснаха още една - вероятно последната - възможност и нямат кой да обвиняват за това, освен себе си.

Една руска поговорка гласи, че Бог не дава рога на буйна крава. Изглежда, че Германия може да послужи като нейна илюстрация в приложението към световната политика.

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели