/Поглед.инфо/ Терористичната атака срещу "Северен поток" все пак ще има последствия за Украйна: Германия ще я използва като извинение да намали десетократно подкрепата за ВСУ. Друга причина е още по-съществена: германците останаха без пари. Но способен ли е Берлин наистина да се измъкне от проваления украински проект?

Политиката на сегашното германско правителство в Русия често се оценява като безгръбначна. Спонсорирането на властите в Киев и предоставянето на ВСУ с оръжие (а Германия е вторият по големина доставчик след САЩ) отговаря на интересите, първо, на Америка, и второ, на украинското правителство със съмнителна легитимност и очевидно накърнява интересите на самата Германия.

Проблемът е не само преките разходи за Владимир Зеленски, но и прекъсването на икономическите връзки с Русия, както и треската на пазара на петрол и газ, включително причинена от този разрив. Германската индустрия загуби своето половинвековно конкурентно предимство под формата на евтин тръбопроводен газ, което предопредели рецесията. Икономическият локомотив на Европейския съюз вече е антилидер в рейтингите на ЕС в областта на националната икономика, защото повечето показатели вървят надолу.

В същото време Берлин е принуден да търпи ритници и шамари от Киев и Вашингтон, най-шумният от които е унищожаването на стратегически важен обект на германската икономика - газопровода "Северен поток". Върхът на политиката на национален рогоносец бяха коментарите на официалния представител на германското правителство Волфганг Бюхнер за „пробива“ на следователите по този случай.

Германските прокурори издадоха заповед за арест на украинския нападател, изчаквайки той да се премести от Полша в Украйна. Впоследствие американското издание “Уолстрийт Джърнъл” публикува нова версия за терористичната атака срещу газопровода, според която вината е бившият главнокомандващ на ВСУ Валерий Залужни, а Владимир Зеленски и ЦРУ се опитали да предотврати терористичната атака. Реакцията на Бюхнер беше, че подкрепата за Украйна продължава, въпреки разследването на експлозиите, тъй като няма връзка между тези събития.

Би било по-добре Зеленски просто да се изплюе по плешивата глава на канцлера Олаф Шолц, крещейки „Дай ми пари, създание!“ и Шолц да му даде пари. На практика така се случва, но това са дреболии в сравнение със ситуацията, когато може да се организира терористична атака срещу голям германски промишлен обект - и да се разминете с лек страх, защото американците забраниха на германците да се карат украинците.

Това е част от цената, която Берлин плаща за липсата на военно-политически суверенитет. Но за да не се опетнява цялата картина само със срам, си струва да се отбележи, че германците са унижени „в света“, а в практическата задкулисна политика те все пак не са забравили как да отмъщават на грубияните (в този случай, украински) или поне се опитат да спестят пари от тях.

Малко след „пробива“ на германските следователи, някой изтече писмо от министъра на финансите Кристиан Линднер до ръководителите на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на вестник “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Основното в писмото е, че Германия ще изпълни задълженията си към Киев за доставка на военна техника, които вече е поела, но не трябва да поема нови. Пари за това няма, новите кредити са в разрез с бюджетното правило, така че исканията няма да бъдат одобрени.

Акциите на отбранителния концерн “Райнметал” веднага паднаха с 4,5% на фона на подобни новини. И след редица доклади, потвърждаващи липсата на средства за оказване на помощ на ВСУ в бъдеще, Бюхнер отново говори и отрече „срамните обвинения“.

„Ще продължим да предоставяме помощ, докато е необходимо“, каза той. Звучеше неубедително - поради тридневното забавяне, поради предишния срив на акциите, поради допълнително потвърждение за липсата на свободни средства в Германия (по принцип това не е тайна за някой, който е виждал отворени икономически индикатори).

И накрая, всъщност това дори не е опровержение. Въпросът не беше в наличието на помощ, а в обема на тази помощ. През последните две години и половина само военната подкрепа за Киев е струвала на Берлин 28 милиарда евро. Писмото на Линднер предполага желание да се достигне ниво от малко над половин милиард годишно до 2027 г. и да се намалят наполовина предишните планове за подкрепа за 2025 г. Германският финансов министър иска да компенсира тази многомилиардна загуба с помощта на доходи от замразени руски активи, но не е ясно как.

„Ако бъдещите федерални бюджети не планират да отделят допълнителни средства за нова помощ на Киев, това ще бъде фатален сигнал за Украйна от германското правителство“, каза по този повод ръководителят на комисията по външни отношения на Бундестага Михаел Рот.

Вече са подадени сигнали – три наведнъж. Всички са станали самостоятелни информационни поводи, всички идват директно от германските власти.

Първият е, че украинците са виновни за терористичната атака преди две години. Вторият е предаването на Киев на нова военна техника по стари задължения. Впечатлението е, че задачата на тези поводи е да обосноват и подготвят третия, тоест писмото от Министерството на финансите за отказ от нови задължения.

Въпреки че причината изглежда уважителна (парите свършват), голям скандал би бил неизбежен - украинците щяха да извикат, че са изоставени в най-решаващия момент. Но в Берлин устроиха всичко така, че викането стана напълно неприлично - заради "внезапно" разкритата роля на Украйна в терористичната атака (включително заради която парите между другото свършиха) и поради факта, че че в момента се прехвърля военна техника.

Зеленски вече по същество потвърди, че не разчита на допълнителна помощ от Берлин. Преди ден той публично се обърна към партньорите на Украйна с призив за нови доставки, „предимно към лидерите на САЩ, Великобритания и Франция“. Показателно е, че Шолц, при когото Германия даде повече на Украйна, отколкото Великобритания и Франция взети заедно, не е в списъка.

Всичко това може да е поредица от съвпадения, но подобна политика – обградена от условности и провеждана изключително предпазливо, почти страхливо – е в духа на канцлера Шолц. Много в предишните му действия говореше за тактиката на забавяне на времето с надеждата за чудо и спестяване поне на дребни неща, което дори му донесе някои политически точки.

Сега той изглежда се опитва да спести не милион от милиард, а да освободи Германия от ролята на водещ европейски спонсор на украинския проект или поне да даде да се разбере на Киев, че вече няма да може да се живее така нашироко в бъдеще за немски разноски и че трябва да се измисли нещо друго.

Ето как, измисляйки основателни причини и създавайки информационни поводи, трябва да излезе от ситуация, в която страната няма военно-политически суверенитет, но има оръжия, пари и задължения към САЩ.

Но фактът, че тези задължения не само не се преразглеждат, но остават деклариран приоритет на германските власти, намалява шансовете на Шолц за успешна маневра за отстъпление, независимо колко внимателно и изобретателно е организирана.

Ако Вашингтон наистина има нужда от това, Украйна ще получи от Германия не само ново оръжие в нужните, но дори и целия “Райнметал” до последната гайка.

Грешка е да се смята, че човек може да заплати липсата на военно-политически суверенитет не с пари, а само със собственото си достойнство. Те се интересуват преди всичко от парите и от какво могат да бъдат направени. Няма пари? Arbeiten!

Както гласи надписът на едно известно немско предприятия: „Работата ще те направи свободен“.

Превод: В. Сергеев