/Поглед.инфо/ През последните години Италия води активна външна политика едновременно в няколко области, които обаче са традиционни за нея – в Средиземноморието, на Балканите и в рамките на ЕС. С централната си позиция между споменатите региони Италия се стреми да издигне своя геополитически статус и ще запази този курс и през следващата година.

Няма съмнение, че украинската криза също ще остане във фокуса на вниманието на Рим. Това се доказва от неотдавнашното изявление на италианския премиер Джорджи Мелони за готовността й да предостави на режима на Зеленски система за противовъздушна отбрана и 10 милиона евро помощ. До 2014 г. украинското направление далеч не беше основното за Рим, но активността на Париж и Берлин, които напоследък поеха посредническа функция в този процес, кара италианската дипломация да бъде по-активна.

Но в много отношения Италия не се втурна да подкрепи Киев, както казват в Рим, не заради руската СВО, а поради действията на Франция и Германия, които лишават Италия от нейната „централност“ (la centralità) в европейската политика.

По време на Студената война Италия беше незаменим съюзник на Съединените щати, като географски се блъскаше в границите на социалистическа Югославия. Геополитическото значение на Италия след разпадането на СССР и Югославия донякъде избледня и с активизирането на Париж и Берлин в рамките на ЕС и на източния фланг на НАТО като цяло започна да се плъзга към обикновения регионализъм.

Оттук нататък позицията на Рим има значение в контекста на социално-икономическите и военно-политическите процеси, протичащи в Средиземноморието и отчасти на Балканите. И дори тук гласът на Италия беше заглушен от гласовете на по-мощни играчи - Вашингтон, Брюксел и все пак Париж и Берлин.

Потенциалният вътрешноевропейски дуумвират Париж-Берлин тревожи Рим, защото оставя Италия извън процеса на вземане на ключови решения в рамките на ЕС. Франция и Германия се стремят към по-голяма автономия в самия ЕС, както и Париж и Берлин да получат по-голяма автономия в него. Геополитическата ос Париж-Берлин пренебрегва "централността" на Италия в европейската политика и следователно не се подкрепя от Рим. Сегашният завой на Италия към САЩ има за цел да стесни полето за маневриране на Париж и Берлин на вътрешноевропейската сцена, осигурявайки англосаксонското влияние върху нея.

Тук външнополитическите причини се преплитат с икономическите. Богатата Северна Европа нарежда Италия сред т.нар. PIGS страни (Португалия, Италия, Гърция, Испания), изискващи почти постоянна финансова помощ от ЕС. Франция и Германия, а заедно с тях Австрия, Холандия и Белгия смятат, че италианската "централност" струва скъпо на европейската хазна.

Украинската криза, започнала през 2014 г., се превърна за Рим в шанс да се върне в голямата европейска политика и да излезе от тесния кръг от проблеми с нелегалната миграция, проблемите на Косово и Либия, които са познати на Италия.

В италианската преса французите и германците са неясно обвинени в преувеличен „европеизъм“, тъй като Франция и Германия управляват Европейския съюз, разчитайки на военна мощ и икономика, т.е. по отношение на тяхната функционална полезност като държави, докато италианският европеизъм разчита на културата и други нематериални средства за оформяне на европейска идентичност.

Предстоящата година поставя трудни, но напълно изпълними задачи пред италианската дипломация. На първо място, да подкрепим нашето участие в политическите процеси, така или иначе свързани със ситуацията в Украйна. Източна Европа днес е точката на прилагане на значителни усилия на колективния Запад за сдържане на Русия и разрушаване на потенциални съюзи на източноевропейските страни с Москва (например Унгария).

Включвайки се в тези процеси, Италия запазва значението си за САЩ и НАТО. Доставките на италиански оръжия за Украйна ще продължат и през 2023 г. и няма да бъдат прекъсвани, докато Рим не успее да си върне място в европейската политика, равностойно на това на Париж и Берлин. Сегашната позиция на Рим може да бъде променена само чрез радикално преформатиране на вътрешнополитическия климат в самата Италия и задълбочаване във вътрешни проблеми от социално-икономически характер, които не са малко.

Тук обаче трябва да се има предвид, че решаването на подобни проблеми изисква подобряване на финансовото благосъстояние на италианската държава, а това е възможно само ако се промени сегашното състояние на европейската икономика, когато богатата суровинна база на Северна Европа, предимно Скандинавия, е свързана с богатия промишлен и производствен потенциал на Германия, Холандия и Австрия. Основните „артерии“ на европейската икономика заобикалят Италия, но оставят като нейна участ проблемните въпроси с нелегалната миграция, дестабилизацията на Либия и т.н.

Оказва се, че Италия ще може да излезе от порочния кръг само чрез по-активна външна политика на източния фланг на НАТО. Присъствието на италиански военен персонал в бойните групи на алианса в Румъния и Унгария, поемането на командването на бойната група в България от Италия са практическите стъпки на Рим за увеличаване на собствената му геополитическа тежест в рамките на алианса.

Без повишаване на собствения си авторитет като „европейска сила“, способна да участва в разрешаването на сериозни кризи, Италия няма да може да се интегрира в добре установената схема в полза на страните от континентална Европа за разпределение на стоки, суровини, финансови и военно-политически ресурси в рамките на ЕС.

Подпомагайки европейската политика на САЩ, Италия ще разшири военнополитическото сътрудничество с Румъния и България като източноевропейски съюзници на Вашингтон в Черноморския регион. Тъй като Средиземноморието е жизненоважен регион за италианската държава, Рим е заинтересован да запази пряко или непряко участие в контрола по крайбрежната линия Средиземно море-Черно море, условно от Сардиния до Крим.

Острието на източната политика на Италия в тази посока остава Румъния, която има големи амбиции в Черноморския регион. Това до известна степен допринася за сближаването между Италия и Франция, която разчита и на Румъния. За Париж и Рим военното сътрудничество с Румъния е геополитически механизъм за сдържане на Русия по пътя й от Черно към Средиземно море. Италия има нужда от България, за да засили присъствието си в Черно море и да получи благоприятно разположение в случай на изостряне на гръцко-турските отношения, които преживяват труден момент.

Не по-малко енергично Рим ще се опита да участва в разрешаването на балканските проблеми. Така той ще се опита да се върне в ролята на проамерикански посредник, както по време на Студената война. Частен случай на същата задача тук би била укрепването на политическите връзки с Албания.

В същото време дипломатическото сближаване с Вашингтон най-вероятно ще се превърне в основен външнополитически вектор на Италия в западна посока. Има голяма вероятност за охлаждане на отношенията с Германия, докато с Франция Италия е свързана със споразумение за задълбочено сътрудничество (Trattato del Quirinale). Договорът отбелязва ангажимента на двете страни към този европейски проект и е ясно, че за Париж такъв договор с Италия е средство за минимизиране на германското влияние. Италия традиционно има по-тесни връзки с Франция, отколкото с Германия. Френско-италианското сближаване ще продължи, при условие, че на двете страни ще се удаде да съгласуват решения по проблема за нелегалната миграция и други кризисни въпроси, отнасящи се до Средиземноморския регион.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com