Броят на бездомните не е числото, с което държавите се гордеят. Следователно официалната статистика за страните често изглежда парадоксална. Индия, където милиони хора се гушат в покрайнините на големите градове в бедните квартали и временните бараки, показва цифра от 0,15% от бездомното население на страната. В процентно отношение това е същото като във Финландия и много по-малко, отколкото във Франция. Бразилия, известна със своите гета, може да се похвали с индекс на бездомност от 0,04%. Оказва се, че показателят ѝ в тази област е много по-добър от този на Швейцария (от 0,035% до 0,05%).
Във Великобритания броят на бездомните през 2016 г. е 0,46%. Но официалните данни далеч не отразяват реалната ситуация. И властите, и защитниците на правата на човека, и благотворителните организации признават бързото увеличаване на броя на бездомните хора от 2010 г. насам. С просто око се вижда, че по броя на просяците, прекарали нощта на улицата, Лондон вече е близък до този в Лос Анджелис и Сан Франциско.
В официалната статистика обаче влизат само тези хора, които използват безплатни приюти и общежития, предоставени от местните власти за сметка на бюджета. По закон градските власти са длъжни да осигуряват такова настаняване само за бременни жени и семейства с деца. На самотните хора, страдащи от алкохолизъм, наркомании или психични заболявания, може да им бъде отказана нощувка - и те не влизат в статистиката.
Никой не брои бездомните, спящи в коли, изоставени превозни средства, селски навеси, товарни контейнери. Бедните, принудени да спят на открито, се опитват по някакъв начин да декласифицират по различен начин. Но тук числата се различават твърде много. Според официалната статистика 4751 души спят на улицата в цялото Обединено кралство (данни към края на 2017 г.). Според благотворителната организация "Криза", която се занимава с проблемите на бездомните, тази цифра е подценявана поне пет пъти.
Проблемът с броенето на бездомните е не само желанието на властите да скрият реалната ситуация. Хората, живеещи на улицата, абсолютно не искат да влизат в зрителното поле на държавните служители. Факт е, че както в Англия, така и в Уелс старият „Закон за бродягите“, приет в разгара на „дивия капитализъм“, през 1824 г., когато десетки хиляди пролетарии, опустошени от индустриалната революция, са принудени да изпаднат в бедност на улиците, все още действа.
Депутатите на няколко пъти са повдигали въпроса за отмяна на този закон, но това не се случва. Англия остава една от малкото страни в света, където човек е изправен пред глоба до хиляда паунда, само защото няма къде да нощува.
Тази година броят на бездомните британци надхвърли 320 хиляди души. Човек би си помислил, че повечето от тях са нелегални мигранти без работа и без документи. В действителност обаче повечето бездомни хора са от бели семейства. В почти половината от тях поне един човек постоянно работи.
Вестниците редовно публикуват истории на тези хора, ярко напомнящи за най-трагичните страници на Дикенс. Вестник „Мирър“ разговаря със Стийв, който от година живее в палатка в центъра на Кардиф. Стийв не е нито зависим, нито маргинален, той е обикновен работник. Преди година той е паднал от покрива и е ранил гърба си на три места. Уволнен е от работа. Няма с какво да плаща за наемане на апартамент. Той моли за подслон приятелката си, но тя също го гони. Стийв се опитва да живее в приют, но се опитват да го ограбят там, а друг път мениджърът го бие. Мъжът решава, че дори през зимата ще му е по-удобно да оцелее в малка палатка в центъра на града, още повече, че минувачите тук му хвърлят дребни и му купуват чай, кафе и шоколад.
47-годишната Манди разказва пред репортери как е загубила бебето си. Когато забременяла, съпругът ѝ я гони от къщата защото го е мамила. Тя отива при бащата на детето си, но той не успява да плати наема навреме - и собственикът го гони. Двойката се обръща за помощ към Общинския съвет на Нортхемптън. Там са били държани на опашка в продължение на пет часа, след което са казали, че могат да осигурят на жената място в общежитие, само ако тя представи тест за бременност и сертификат от акушер.
Манди и любовникът ѝ отиват в болницата. Следващата среща с акушера е месец по-късно. Месец трябва да нощуват на улицата. Идва декември, през нощта става студено. Манди прави спонтанен аборт поради хипотермия точно преди Коледа.
Всички тези истории плашат точно какво се случва с нормалните работещи хора. В стари времена бездомните са от рисковите групи. Покривите над главата се дават предимно на алкохолици или наркомани. Днес основната причина за бездомността е баналното увеличение на наемите от собственика на къщата или апартамента.
Критиците често съветват бездомните да се преместят в градове, където наемите не са толкова високи. В тези депресивни райони обаче на практика няма работа и ако има, заплатата не покрива наема. През последните няколко години цените на наемите са се увеличили средно в страната с една четвърт, а заплатите са нараснали само с 3%. Тези „ножици“ и пораждат „кризата на бездомните“.
По-старото поколение британци не може да си представи такъв проблем. До 80-те години на миналия век в страната има развита система от социални жилища, където наемът е субсидиран от държавата хуманно. Въпреки това, по времето на Тачър, правителството лансира мода за приватизация на всичко и на всички. Под мотото „Право да купуват“, наемателите на социални жилища са насърчавани да ги приватизират с отстъпка. В резултат на това късметлиите, които успяват да купят социален апартамент на изгодна цена, днес го отдават под наем, ежегодно надувайки цените. А социалните жилища в страната са изключително малко. Днес на опашката за настаняване в такива къщи са 1,2 милиона британци.
Бюджетът продължава да субсидира общежития и къщи за гости с легло и закуска за бездомните. Можете не само да пренощувате в тях, но и да закусите безплатно. Някои от тях са наистина удобни. Гостите на много приюти обаче се оплакват от мръсотия, насекоми, плъхове.
Често семействата с деца са снабдени само с една малка стая с минимум мебели. Родителите няма къде да готвят, децата нямат къде да правят домашни работи, те трябва да спят на едно или две легла или направо на пода. Отделен стрес за нормалните работни семейства е необходимостта да живеят в същата къща с наркомани, алкохолици и психично болни хора.
Освен това в повечето общежития можете да прекарате само нощта - тоест да прекарате нощта от девет вечерта до девет сутринта. За хора, които работят нощни смени в заведения за бързо хранене, хотели или охрана, такива условия не са подходящи. Това е парадоксалната ситуация, когато човек на пълен работен ден е принуден да прекара нощта на улицата.
„Дейли Мейл“ разказва историята на 18-годишния Джош от Блекпул. Майка му го гони от къщата, той намира работа, като работи по доставка на храна. Смяната му обаче приключва в 23 часа и това не му позволява да прекара нощта в местен приют за бездомни. Джош спи в спален чувал и казва на вестника колко умело се е научил да крие всичките си неща от наркоманите, които ограбват бездомниците през нощта, отнемайки мобилните им телефони и дреболии.
През последните седем години броят на британците без постоянно жилище се е увеличил със 134%. Само през 2018 г. по улиците на английските градове са загинали 726 бездомници. Средната възраст на починалите е 47 години. Основните причини за смъртта са нелекувани хронични заболявания или студ.
Удивително е, че всичко това се случва в една от най-богатите страни в света, която уж е петата икономика в света. Англия е наречена умния злодей в сериала „Шерлок“, „блюдото на Петри на западния свят“. Всъщност страната изглежда си е поставила целта в химически чист вид да демонстрира до каква степен може да достигне социалната стратификация. Не е изненадващо, че Лондон стана столица на британските бездомници. Във финансовия център на света броят на бездомните хора, според най-меките оценки, надвишава 2% от общото население. А на открито в столицата спят поне девет хиляди души.
Нещастията на бездомните дори са станали обект за съвременното изкуство. Мултимилионерът Бенкси създаде видео проект, в който бродяга в студената декемврийска нощ спи на пейка, която се превръща в шейната на Дядо Коледа.
Политиците редовно обещават по някакъв начин да разрешат „кризата на бездомните“, но броят на хората без подслон над главата расте. Най-опасното време на годината за тях е зимата. Тази Коледа като бездомници ще я посрещнат над 130 хиляди английски деца.
Превод: В.Сергеев
