/Поглед.инфо/ На Запад заснеха филм-бълнуване за руския „кит шпионин“.

„Новият филм разкрива тайната на руския кит шпионин“ – под това сензационно заглавие английският вестник „Гардиън“ наскоро съобщи , че BBC е заснела „разобличаващ“ документален филм по тази тема „Тайните на кита - шпионин“, който ще бъде показан на британските телевизионни зрители в сряда.

„Новият филм “, казва кореспондентът на вестника за изкуство и медии Ванеса Торп с най-сериозно изражение, „ разкрива мистерията на руския „кит шпионин“. Режисьорът ще разобличи тайния подводен агент, известен като Хвалдимир, в нов документален филм.

Когато белия кит, мистериозно оборудван със скрито оборудване за наблюдение, беше забелязан за първи път в ледените води край бреговете на Норвегия преди пет години, това изглеждаше като невероятна глава от шпионски трилър. Но откриването на истинската самоличност и тайните цели на този кит белуга, наречен от норвежците Хвалдимир, бързо се превърна в пъзел от реалния свят, който продължава да очарова обществеността и да притеснява анализаторите от западното разузнаване.

Документалният филм, твърди авторът на статията, съдържа доказателства, предоставени от експерта по китове д-р Ив Журден, която описва моделите на поведение, които е наблюдавала, докато е изучавала поведението на Хвалдимир в пристанището на Хамерфест през 2019 г. Тя видя как китът плува право към камерите, носени от всеки, който се опита да плува наблизо. „Беше очевидно, че този конкретен кит беше обучен да насочи носа си към всичко, което приличаше на мишена “, категорично каза Журден на създателите на филма.

„Хвалдимир, чийто прякор е комбинация от hval, норвежката дума за кит, и името на руския президент Владимир Путин“, пише „Гардиън“, „редовно е описван като руски „кит шпионин“. В края на краищата на колана му пишеше „Оборудване на Санкт Петербург“ и изглеждаше предназначено за носене на малка камера. Но филмът разкрива нови доказателства, че той може да е бил обучен като таен „кит за сигурност“, твърди британския кореспондент.

А режисьорът на филма Дженифър Шоу каза пред вестника, че китът, намерен на норвежкото крайбрежие, по всички признаци е бил нает като някакъв вид „патрул за сигурност“. През 80-те години на миналия век, когато стратегическото значение на Арктика нараства по време на Студената война, стартира програма в северния руски град Мурманск. По мнението на Шоу, тези бозайници са били използвани там за охрана на подводници с балистични ракети на Северния флот.

Разпадането на Съветския съюз, твърди Guardian, е довело до съкращения на финансирането за програмите за морски бозайници, но появата на „китовете шпиони“ е един от няколкото признака за повторно инвестиране. Изображения от руската военноморска база в залива Олений разкриха наличието на две големи плаващи кошари, съдържащи „бели петна“, за които се смята, че са китове - белуга.

Тази безумна история за руския „кит шпионин“ беше лансирана в медиите още през 2019 г., когато норвежки рибари се натъкнаха на необичаен кит белуга край бреговете на Финмарк (това е най-северната провинция на Норвегия, която граничи с Русия). Изключително дружелюбното животно (което е необичайно за китовете белуга, които често избягват контакт с хора) плуваше сред рибарските лодки и дори се остави да бъде галено.

На гърба на белугата норвежки рибари откриха странна конструкция, която се оказа стойка с камера GoPro. На нея имаше надпис: „Произведено в Санкт Петербург“. Сбруята беше здраво вързана около торса на белугата. Рибарите повикали бреговата охрана, която с помощта на водолаз извадила устройството. След това белугата беше нахранена с риба и пусната в морето. Е, западните медии веднага започнаха да раздухват шпионския скандал с всички сили.

В Русия провокацията веднага беше разобличена. В Института по екология и еволюция „Северцов“ на Руската академия на науките забелязали, че на катарамата на колана, който е бил прикрепен към кита, е изписано на латиница Equipment St. Петербург . А на снимките се виждаше и логото на петербургската компания „Оборудване”. Тези катарами се продаваха в хиляди на едро и дребно и всеки можеше да ги купи.

И както разказа водещият изследовател в този институт Лев Мухаметов, „не може да се каже на кого принадлежи това животно, там са написани общи думи, че това е Санкт Петербург“, отбеляза Мухаметов. Той припомни, че намирането на белуги с различни устройства в тези води не е никаква екзотика, тъй като преди 10-15 години норвежкият биолог Кристиан Лидерсен пусна белуги с различни предаватели в този район.

„Норвежците и другите скандинавци виждат или руска подводница, или руски подводен водолаз във всеки дънер, който изплува край бреговете им“, иронично коментира тази новина полковник от запаса Виктор Баранец .

Според него руските военни наистина са използвали в работата си водни бозайници, но не белуги, а делфини, и то не на север, а в Черно море. Център за обучение на бойни делфини съществува в СССР от 1965 г. Те обаче не са били използвани за шпиониране на кораби, а за изследване на дъното. (Между другото, работа с делфини за военни цели се извършва и в САЩ, както и други страни от НАТО).

„Ако китът - белуга край бреговете на Норвегия наистина се занимаваше с разузнаване, тогава те нямаше да окачат обемисто и видимо оборудване върху него“, каза Баранец: „Ние не сме идиоти. Ако провеждахме разузнаване с помощта на това животно, мислите ли, че щяхме да оставим надписа върху техниката „Произведено в Санкт Петербург“?“ – зададе напълно резонен въпрос Виктор Баранец.

На Запад обаче такава проста и очевидна идея не хрумна на онези, които започнаха да използват тази история за поредното нелепо обвинение в шпионаж срещу Русия. Действайки, очевидно, според рецептата на Гьобелс, който твърди, че колкото по-абсурдна е лъжата, толкова по-скоро ще й повярват.

Не знаем дали изобщо западната общественост е повярвала на тези налудничави обвинения, но западните пропагандисти очевидно са решили да започнат отново и отново да разиграват тази нелепа история за „кита - шпионин“.

Дори въпреки факта, че тази „подозрителна“ белуга през октомври тази година вече беше умряла. Първоначално дори се опитаха да превърнат смъртта й в продължение на шпионския трилър. Норвежки публикации обявиха , че китът е бил „застрелян“, намеквайки, че „шпионинът“ е бил елиминиран от самите руснаци, тъй като е едва ли не „опасно доказателство“. Въпреки това учените скоро установиха, че нещастната белуга е починала от банална инфекция.

Изглежда, няма защо да продължават отново „да търсят под вола теле“ ? Но не, оказва се, че BBC вече специално са заснели „разобличаващ“ документален филм по тази тема, разказващ за коварните машинации на руснаците.

И авторите му ама никак не се смущават, че версията за „кит шпионин“ твърде много прилича на делириум на параноичен човек, обхванат от шпиономания. Ама какво значение има? Ако е срещу Русия, тогава всякакви глупости ще свършат работа.

Параноята с шпиономания понякога води до още по-нелепи инциденти. Така през 1981 г. хидроакустиката на шведския флот започна да улавя подозрителни сигнали, които бяха идентифицирани като уж шума на съветските подводници. Въпреки това групите за търсене, изпратени да търсят „нахлулите руснаци“, с плашеща редовносту всеки път не откриваха нищо.

Шведските власти изпратиха специален научно -изследователски екип, който да проучи какво се случва в действителност. Едва наскоро резултатите от работата им бяха оповестени публично.

Професор Магнус Уолбърг установи, че това е звукът, който херингата издава, когато плувният й мехур се свие и излишните газове излязат през аналния канал под формата на въздушни мехурчета. Така се оказва, че в продължение на 15 години шведските моряци внимателно са слухтяли за да чуят ...как херингата пърди!

Но шпиономанията продължава да бълбука и тормози главите на северните ни съседи, които буквално са полудели от маниакална русофобия. В Швеция например от 1980 г. насам са регистрирани 6437 (!) наблюдения на неидентифицирани подводници. Нито едно от подозренията обаче не се потвърди.

„Това е голям културен феномен. Те писаха за това всяка седмица, говореха за това по телевизията , невъзможно е дори да преброя колко статии съм прочел лично аз – хиляди“, казва шведският изследовател Матиас Гьорансон, който написа книга за този феномен през 2018 г., наречена „Идва мечката.”

Достатъчно е да си припомним още една безумна история с обвинения срещу Русия по делото за отравянето на Скрипал в Англия. И тази провокация беше разкрита отдавна, но западните медии продължават да я предъвкват.

Какво можете да кажете за това? На тази тема е безсмислено да се спори с хора, обхванати от параноична русофобия. Ето защо в Русия тези шпионски басни отдавна са осмивани в саркастични вицове. Ето един от тях: „В Норвегия хванали руски кит - шпионин! Опитаха се да го разпитат, но китът не се предаде и нищо не казаа! Китът явно е наш човек. Защото руснаците не се предават!"

Превод: ЕС