/Поглед.инфо/ Могат ли добре възпитаните, спазващи закона и богобоязливи господа да си раздават юмруци ритници, докато се търкалят по асфалта точно пред бензиностанцията? Могат, ако са стояли цяла сутрин на опашка за бензин, само за да научат, че резервоарите са празни и не се очаква доставка. И това се случва във Великобритания, която търси нова роля за себе си след триумфа на местни сепаратисти, уредили изхода от Европа.

Грозна сцена, включваща 8-10 гневни мъже, беше описана в “Туитър” от британеца Дани Алтман. Изобщо блажената картина на моментално разваления морал, веднага щом островитяните се сблъскаха с недостиг на гориво на бензиностанциите, доведе автора до заключението: „Сега официално след Брекзит съм в Дивия Запад“.

Преувеличение, разбира се. Великобритания все още е далеч от триумфа на морала на американските каубои, стрелящи веднага. Прекъсванията в доставката на гориво са причинени само от оттеглянето на водачи на камиони с гориво към континента, които не са съгласни с влошаването на условията им на работа. Правителството издава на пожар тримесечни визи за влизане за 5000 шофьори на тежкотоварни камиони отвъд Ламанша. Визите обаче са временни и няма да помогнат за запълване на празнината. На Великобритания не ѝ достигат около 100 000 шофьори.

Проблемът е огромен. Както е обяснено от Андрю Опай, старши изпълнителен директор на Британския търговски консорциум, „шофьорите са лепилото, което държи нашите вериги за доставки скрепени“.

Проблеми от всички страни

Други сектори на британската икономика също са в лошо състояние. В кланиците липсват касапи, способни да колят трупове на животни, а сега няма кой да се справи със 120 хиляди прасета, приготвени за клане. Местни анализатори плашат съгражданите си, че тази година на масите няма да има дори коледно пуешко.

Хотелският бизнес се тревожи, след като загуби наетите си работници. Причината е инструкцията на правителството да не допуска тези, които са класифицирани като "нискоквалифицирани работници", в страната. Гигантите от хотелиерската индустрия твърдят, че бизнесът им не спада към нискоквалифицираната работна ръка и посочват като доказателство професиите готвач и сомелиер.

Източникът на недостига на пазара на труда във Великобритания е, че блокирането, предизвикано от пандемията, е подкопало здравето на сектора на ресторантьорството и хотелиерството. Като цяло около 1,3 милиона работници мигранти "напуснаха" и се върнаха у дома от Британските острови. През юли-август бяха регистрирани един милион свободни работни места.

В допълнение към спадането на пазара на труда се наблюдава недостиг на стоки от първа необходимост. Официалната формулировка звучи успокоително: „криза във веригата на доставки“. Няма достатъчно въглероден диоксид, който е недолюбван от природозащитниците, но необходим за охлаждане на месото, както и за производството на безалкохолни напитки и на най-важното - британския еликсир на спокойствието - бирата.

Общопрактикуващите лекари бият тревога, когато изпращат пациенти за кръвни изследвания - няма епруветки. Те се доставят главно от американска компания, тоест това са вносни стоки. Отвъдморската компания “Бектън Диксън” обяснява прекъсването на доставките: „Имаше транспортни проблеми, свързани с пристанищата, обемите товари, чартърните самолети, както и трудности при преминаване на британската граница“. Ето как става след Брекзит.

Най-чувствително за благосъстоянието на британската икономика и домакинства обаче бе безпрецедентното покачване на цената на електроенергията. През последните 12 месеца цената на мегаватчас се е увеличила почти 7 пъти. Шумът около спешно необходимия природен газ, подхранван от разчитането на електричество от слънчеви панели и вятърни турбини, доведе до пълна криза.

„Невидимата ръка на пазара“ не е в състояние да запълни празнината за една нощ в най -важния кръвен поток в икономиката - енергията. Подземните съоръжения за съхранение на газ на континента се изпразват. Катарският и американският втечнен природен газ се втурнаха към първокласните азиатски пазари, където бе отбелязан стабилен ръст. Свадата между Алжир и Мароко и текущият вътрешен газопровод на Либия лишава Европа от устойчиви северноафрикански въглеводороди от дънните тръбопроводи. Норвегия има естествени лимити за увеличаване на производството от старите, бавно изтощаващи се полета в Северно море.

В същото време “Газпром”, като единственият потенциален спасител на европейската химическа промишленост, топлоелектрически централи и домакинства, продължава да бъде дискриминиран, като същевременно се нарушават напълно „свещените“ принципи на свободния пазар.

Сянката на Тачър наднича зад облака

При горивна криза правителството на Борис Джонсън няма голям избор. Запалиха се електроцентралите на въглища. Европейският пазар на въглища обаче е в истерия, цените скочиха нагоре, офертите са оскъдни и не се очакват нови доставчици. Две компании от Обединеното кралство, “Авро Енерджи” и “Грийн Съплайъор” които обслужват повече от 800 000 клиенти, фалираха.

Когато премиерът Борис Джонсън беше попитан в едно интервю дали социално-икономическите проблеми, които се появиха, са резултат от излизането на Великобритания от Европейския съюз, той не отрече това. Вярно, той твърди, че всичко, видите ли, върви по план, че опашките на бензиностанциите и оттеглянето на чуждестранните работници са неизбежен процес на преструктуриране, което означава отърваване от пагубния икономически модел, основан на ниските заплати .

Третият човек в кабинета му, външният министър Лиз Тръс, обяснява идеологията на бездействието: „Не вярвам в икономика на командване и контрол“-казват, че всичко е изградено върху свободното предприемачество. Следователно няма никаква вина на първия министър, дори и за недостига на ресурси и работна ръка.

Логиката на двамата напомня за обяснението на Маргарет Тачър по времето, когато тя се зае да прекрои цялата социално-икономическа структура на Великобритания под лозунга „Най-силните оцеляват“. Желязната лейди тогава с безсрамна непосредственост обяви на своите съграждани: преди всичко да стане добре, ще бъде лошо.

Първата част от пророчеството не се сбъдна. Деиндустриализацията на бившата световна работилница, започнала в резултат на реформите на Тачър, закупуването на нейните индустриални активи от германците и дори индийците, набъбването на финансовия сектор с хипертрофията на спекулативен капитал и офшорни компании - всички заедно запратиха Великобритания по низходяща траектория. Брекзит само ускори падението.

Тайният смисъл на Брекзит?

Чест и достойнство им прави на жителите на Британските острови способността да се отнасят към превратностите на съдбата стоически, демонстрирайки чувство за хумор. Ето няколко изявления от лондончани: „Не всичко е лошо. Днес не можах да си купя хляб и мляко, но мога да живея на шоколадови пръчици ”. Или: „Да, не можах да си взема бензин. Но това е добре, така или иначе бях решил да ходя пеш до работа. " Въпреки това като цяло британците вече нямат време за шеги.

Как в този случай може да се обясни спокойствието на управляващите? Може би Борис Джонсън е предвидил „морето от неприятности“ на Хамлет, което би ударило Великобритания, но го е смятал за съпътстващи щети в промяната на статута, ролята и мястото на Великобритания в света?

За какво говорим? Според ексцентричния леворадикален блогър-пророк Умар Хак, „Великобритания в крайна сметка ще стане 51-и американски щат. Нейната Национална здравна система и Би-Би-Си ще станат собственост на американски хедж фондове, населението ѝ ще се храни с американска храна, а гражданите ѝ ще бъдат отровени от американската боклучава култура..

По-значим е друг извод на саркастичния блогър: „Днес Великобритания има само един шанс - да бъде американизирана. Това винаги е представлявало последния етап от Брекзит - да продадат Великобритания на американския капитал. "

Човек може да се съмнява, че управляващата класа на бившия владетел на моретата ще се съгласи да изчезне на заден план. Независимо от това, в условията, когато регионализацията спори с глобализацията, когато се оформя тенденция за създаване на затворени териториални съюзи, точно като младши партньор или дори под неформалното господство на Съединените щати Великобритания има шанс да остане лидер сред страните от „златния милиард“.

В този контекст, разкъсването на търговските и икономическите връзки с континентална Европа, внезапното отделяне, придобиват характера на многоетапна стратегия. Неговият краен резултат може да бъде формирането на институционализиран англосаксонски съюз, воден от „големите двама“ - САЩ и Великобритания.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели