/Поглед.инфо/ Новини за това какви точно проблеми изпитват страните от Европейския съюз в енергийния отрасъл, в последно време се появяват все повече.
Максимална активност за това, без съмнение, проявяват многобройните европейски и американски политици от различни нива. Техните изказвания, заявления и речи по различни начини се повтарят от западните средства за масова информация (СМИ), завъртайки се около един лайтмотив, който прилича на заклинание: "Русия и Путин са виновни за всичко. Ако не бяха те, всичко щеше да е просто прекрасно, но след началото на специалната военна операция (СВО) на Украйна Путин започна своята ужасна газова война против прекрасната и невиновна за нищо Европа".

Събитията около Украйна като димна завеса

Горният текст се повтаря толкова често, че дори в Русия започват да забравят истинските причина за енергийната криза, която вече прекрачи границите на Европа и става световна. Криза, каквато планетата още не е преживявала. За много хора най-тежките изпитания и спомени са свързани със световната нефтена криза от 1974 г., когато стойността на "черното злато" за броени месеци се увеличи четири пъти. Да, това беше нелеко време, но онази криза засегна само нефта и нефтопродуктите.

Сега ситуацията се оказва по-глобална. Ако се сравняват показателите година за година, то фючърсите за барел нефт са поскъпнали двойно, тон въглища от енергийните марки излиза за потребителите вече четири пъти по-скъпо, а природният газ, струващ през лятото на 2021 г. 250 долара за 100 кубически метра, сега струва около 1700 за същия обем.

Накратко казано – поскъпнали са всички видове енергийни ресурси. Това неизбежно води до скокообразен ръст на цените на крайните продукти, на елекроенергията. А тъй като енергетиката е базов отрасъл, фундамент на икономиката на всяка страна през 21 век, за по-нататъшните последствия няма да се чака дълго. Расте стойността на всичко и изведнъж, но с различни темпове – моторни горива, метали, торове за селското стопанство, хранителни продукти, комунални услуги и т.н. – списъкът се разширява всеки ден.

При това западните политици продължават да твърдят, че причината е само в украинските проблеми и ни уверяват в това с такова упорство, че неволно се прокрадва подозрението, че те сами не вярват в това. Не може сваленият над Донецк безпилотник да доведе до скок в цените на въглищата от енергийните марки в Нова Зеландия и на втечнения природен газ в Южна Корея, колкото и да се стараят да ни убедят в това ръководителите на ЕС и САЩ.

Либералните принципи са противопоказни на енергетиката

Истинската причина за случващото се е доста по-дълбока и доста по-фундаментална. Максимално стегнато ситуацията изглежда така. Опитът за разпространение на либералните принципи на икономиката към енергийния отрасъл, отказът от спазване на основополагащи принципи – енергийна осигуреност и безопасност, доказаха своята нежизнеспособност. Енергетиката е най-консервативната част на икономиката, реализацията на проектите за нейното развитие се планират за десетилетия напред, отказът от дългосрочни планове, от предсказуемост задължително ще доведе до криза, а кризата в енергетиката има огромен потенциал за това да обхване постепенно всички отрасли на икономиката.

Старт на дестабилизацията на енергийния отрасъл беше даден в 2009 г. През пролетта на тази година Европейската комисия (ЕК) публикува Директивата за ВЕИ – документ, който според правилата на ЕС не подлежи на обсъждане, а на неотклонно изпълнение. Независимо от това, че първо Съветския съюз, а след това и Русия при всички обстоятелства неотклонно изпълняваха всички условия на договорите с европейските компании за доставка на енергийни ресурси, европейските бюрократи обявиха, че съществува "зависимост на Европа от Русия" и провъзгласиха това като "крайно негативен фактор, който трябва да се отстрани".

Алтернатива на руските нефт, газ и въглища трябваше да станат слънчевите и вятърни електростанции, в категорията на възобновяемите ресурси престанаха да отнасят дори ВЕЦ. При това експертите се опитваха да убедят политиците, че масовото строителство на слънчеви и вятърни електростанции е недопустимо до момента на поява на икономически целесъобразни технологии за натрупване на електроенергия, че в противен случай икономиката и жизнения стандарт на европейците ще се окажат критично зависими от климата – от наличието или отсъствието на слънчево греене и вятър.

Политиците отказваха да реагират на всякакви аргументи – слънчевите и вятърните електростанции получаваха директни държавни субсидии, данъчни преференции, изработваната от тях електроенергия получаваше преимущество на всички европейски енергийни борси. Повече вятър и повече слънце – по-малка необходимост да се внасят енергийни ресурси от Русия, повече независимост на Европа от плашещия източен съсед. С други думи, политиката се опита да управлява икономиката, надстройката пожела да управлява базата, опашката се зае да поклаща кучето, принципите за енергийна безопасност и осигуреност бяха отхвърлени.

 През есента на същата 2009 г. беше публикуван и текста на Третия енергиен пакет на ЕС. Принудително разделяне на крупните вертикално интегрирани енергийни компании по видове дейност (собствеността и управлението на газопреносните системи беше отделено от операциите със самия газ), отказ от дългосрочни договори, отказ от привързване на стойността на природния газ към стойността на нефтената кошница в полза на формиране на цените на спотовите пазари, допускане до енергийния пазар на всякакви компании, проявяващи интерес към този бизнес.

Струва си да се отдаде дължимото на европейските политици, ръководили страните на ЕС по това време – те проявиха чудеса от изврътливост, всячески се съпротивляваха на приложението на постановките в Третия енергиен пакет в националните законодателства. През 2012 г. ЕК подаде иск в Европейския съд срещу 18 членове на ЕС – невероятен случай, несъществувал нито до, нито после това. Съдът прие страната на ЕК и към 2015 г. всички страни на ЕС живееха по правилата и предписанията на Третия енергиен пакет. Още по-дълго се съпротивляваха на либералите-теоретици на кормилото на ЕС европейските компании – ще напомня, че през есента на 2021 г. унгарският концерн MOL подписа с "Газпром" 20-годишен договор, независимо от явното недоволство на ЕК.

Идеалната буря през 2021 г.

На новите тенденции се съпротивляваше и "Газпром", но едно след друго руската компания губеше съдебни дела по най-нелепи поводи от страна на европейските и дори украинските компании. Но това не можеше да продължава безкрайно и през лятото на миналата година започна идеалната буря. Продължителната зима опустоши подземните газохранилища в Европа повече от обичайното, през лятото настъпиха ненормални горещини, съпровождащи се от продължителни периоди на пълно безветрие, "изключило" стотици вятърни турбини. Това вече беше достатъчно за рязкото повишаване на търсенето на природен газ.

В същото това време "Газпром" реши, че и за него е дошло време да съблюдава не духа, а буквата на европейското газово законодателство. Спазвайки неотклонно всички свои задължения по всеки от съществуващите дългосрочни договори с европейските компании, "Газпром" се отказа от практиката за запълване на собствените подземни газохранилища в Европа, която практика се използваше също така и за това, щото да не се допуска безконтролен ръст на цените. През лятото на миналата година европейските политици вече се опитваха активно да търсят алтернативни доставчици, но не преуспяха в това нито тогава, нито сега.

Гръмогласно провъзгласен курс на стремителен енергиен преход, "зелена сделка", утежняване на условията за получаване на всякакви кредитни средства за компаниите, които добиват традиционни енергийни ресурси като един от стимулите за прословутата декарбонизация – така изглеждаше обстановката в западния свят до пандемията КОВИД-19 и известно време след това. А търсенето, разработката и извеждането на пълна мощност на въглеводородни месторождения не е прост и бърз процес.

Усилията на апологетите на "зелената революция" доведоха до значително съкращение на потока инвестиции в геоложкото проучване, разработката и преработката, продължило около четири години. Молбите, предложенията и дори наглите искания на европейските и американски политици за незабавно, още от утре сутринта, със скок увеличение на обемите за добив не срещнаха разбиране и нямаше как да срещнат такова – чудеса по света не се случват и либералните мечти се разбиха в суровата проза на реалната икономика.

Насложили се една на друга грешки в управлението, неблагоприятни климатични обстоятелства, твърдо поведение на "Газпром" и идеалната буря започна в третото тримесечие на миналата година. Така че никакви украински събития тук нямат никакво значение, ако не се брои това, че те станаха допълнителен ускорител за негативните процеси. Глобалната взаимна зависимост на различните региони на света и аналогичните на европейските проблеми затруднения в икономиката на САЩ са причината за това, че кризата, стартирайки в ЕС, уверено преодолява всякакви държавни граници.

Изключения има – например, Русия и страните, обединили се около нея в Евразийския икономически съюз. Те могат достатъчно спокойно да наблюдават случващото се, интересувайки се най-вече от едно: ще могат ли западните политици да признаят собствените си грешки и да се решат на тяхното пълно поправяне. Но засега те повече напомнят за болен, който преди смъртта обилно се поти и нищо повече.

Превод: Т.Тенев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели