/Поглед.инфо/ Нещо не се получава с женското царство в Германия – а само преди три месеца изглеждаше, че всичко върви към това, тоест Ангела Меркел ще бъде заменена от нова фрау канцлер през есента.

Партията на зелените, която номинира 40-годишната Аналена Бербок за кандидат за канцлерския пост, започна бързо да набира популярност - и в един момент нейните рейтинги дори надминаха рейтинга на управляващия в момента ХДС-ХСС и се приближиха до 30% граница. Изглеждаше все по-вероятно след изборите през септември „зелените“ не само да влязат в новата управляваща коалиция, но и да се превърнат в основната сила там, като заемат и канцлерския стол.

Но възходът на Аналена Бербок беше почти толкова бърз, колкото и нейното падение - и все още не е ясно дали е спряло. Бербок беше популяризирана и рекламирана толкова силно от германските медии, започна да се появява навсякъде и за всичко дотолкова, че хората започнаха да се разочароват от нея.

Разбира се, разкритите несъответствия в нейната биография (като организации, в които тя всъщност никога не е членувала/принадлежала) и партийните плащания, които не са посочени в декларацията й, и плагиатството, допуснато в нейната книга, също помогнаха. Греховете й не са особено тежки, но в съвкупност те са причинили неприятен ефект за „зелените“: сега рейтингът им вече е около 17-20 процента и може дори да се плъзне още надолу. И най-неприятното за "зелените" - позициите на партиите от управляващата коалиция започнаха да се възстановяват.

Да, ХДС-ХСС вече няма 35-те или повече процента на Меркел, но и 28 процента подкрепа в момента не е лошо. И СДПГ, който падна почти до едноцифрени числа, неочаквано успя да си върне част от загубените симпатии - и сега има почти толкова, колкото и „зелените“.

Това не означава, че настоящата коалиция ще остане и след изборите през септември; нейният срив е почти предопределен, както напускането на Меркел. Но възкресението на социалдемократите и нарастващата симпатия към наследника на Меркел Армин Лашет показват, че във всеки случай старите партии все пак ще сформират нова коалиция - независимо дали с ляво или дясно пристрастие. Разбира се, „зелените“ ще бъдат призовани в коалицията, но те вече далеч няма да играят главните роли (а ако настоящите тенденции продължат, тогава дори няма да играят и второстепенни роли). И това е фундаментално важно - включително и за Русия.

Защото сега Зелените играят открито проатлантическа игра - което е нелепо за партия, която се появи преди повече от четиридесет години, раждайки се включително от антивоенното и антинатовското движение. Не, „зелените“ не станаха милитаристи - но партията е толкова плътно вградена в глобалистични проекти и структури (т.е. в англосаксонската матрица), че всъщност играе срещу установяването на руско-германските отношения.

Това се проявява най-ясно в историята на „Северен поток 2“. Аналене Бербок призовава за отказване от почти завършен проект, при това всички нейни аргументи, включително екологичните, са откровено спекулативни.

Тръбопроводът заплашва сигурността на Украйна, казва Бербок - даже, казват те, Путин е потвърдил това (ясно е, че това е измислица). И не отговаря на външнополитическите интереси на ЕС и неговите „източни съседи“ - тоест на същата тази Украйна.

Добре де, ала какво е в съответствие с външнополитическите интереси на Европа? Да купува по-скъпичко американския втечнен газ? Да подкрепя безумните планове за атлантизация на Украйна?

Освен това Бербок вярва, че СП-2 „пречи на европейския енергиен суверенитет“ - но как може да се осигури енергийният суверенитет на ЕС, ако се изоставят всички източници на енергия - от атомните електроцентрали до природния газ? Зелената енергия е не само много скъпа (т.е. реално намалява конкурентоспособността на Европейския съюз), но при всички случаи не е в състояние да замести конвенционалната енергия.

Това се разбира добре от по-голямата част от германците - въпреки всички пропагандни усилия на глобалистите, които убеждават всички, че няма алтернатива на „зеленото бъдеще“.

Спадът в рейтингите се възприема болезнено от „зелените“ - те вече говорят за тормоз и преследване на Бербок, за това, че тя се третира именно като жена ... Тоест, те също се опитват да играят на вълната на феминизма - което обаче след 16 г. години на управление на Меркел, изглежда наистина евтино.

Добре отговори на подобни празни твърдения Председателят на Бундестага Волфганг Шойбле. Той припомни старата поговорка, че „ако не можеш да понасяш жегата, няма какво да правиш в кухнята“. Всъщност предизборната кампания се оказа твърде трудна за Аналена Бербок, но това се случи, защото на германската политическа арена „зелените“ отдавна съществуват практически в почти оранжерийни условия.

Да, в края на века те бяха част от управляващата коалиция на общогерманско ниво (в правителството на Герхард Шрьодер), а една от германските провинции, Баден-Вюртемберг, беше оглавявана от „зеления“ Уинфрид Кречман около десет години.

Доскоро обаче никой не ги възприемаше като сила, способна да играе важна или дори водеща роля на федерално ниво. И сега, на фона на кризата на „народните партии“ (тоест ХДС-ХСС и СДПГ), когато „зелените“ изведнъж започнаха да претендират за първите роли, тях акуратно ги „посмачкаха“.

Именно акуратно - на фона на това, което са правили и правят с друг претендент за първите роли, „Алтернатива за Германия“. Неспособна просто да забрани тази парламентарно представена партия (чиито рейтинги достигнаха 20 процента), тя просто се демонизира, игнорира и изолира (всъщност като се забранява на другите партии да си сътрудничат с „Алтернатива“-та на всяко ниво), обвинявана в клеветнически връзки с чужбина (разбира се, с Русия), поставени под надзора на специалните служби.

Нищо подобно не застрашава „зелените“ дори приблизително, защото „Алтернатива за Германия“ е истинска контраелитна партия, която категорично не устройва управляващия истеблишмънт.

А „зелените“ са само един от системните играчи, макар и под твърде забележимо чуждо влияние. Но това е влиянието на тези, които германският елит дори не може си позволи да назове - атлантическите, глобалистки структури. Затова „зелените“ просто акуратно са леко преместени до мястото, за което вече са дораснали – тоест като младши партньор на сериозните хора.

Които ще управляват Германия дори след напускането на Меркел - като например същият този Волфганг Шойбле, 78-годишен политически тежкоатлет, който имаше прекрасни шансове да стане канцлер още дори до появата на Меркел.

Ангела пресече пътя му, но той запази едновременно и влиянието и амбициите си. И не се готви никъде да отива - сега "номер две" в страната (а поста на шеф на Бундестага дори е по-висок от поста на канцлера според германската конституция) отново се кандидатира за парламента. Да продължиш да ръководиш ФРГ – това е сериозен въпрос, който не е за "зелената" Аналена.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели