/Поглед.инфо/ Европейските политици и експерти говорят много за възраждането на авторитаризма в Европа, като за пример посочват държави като Унгария и Полша. Но, може би, става дума за второто дишане на съвсем различна идеология - голизма и възраждането на идеала на националната държава. Наистина ли се наблюдава такава тенденция и какво означава това за отношенията между Европа, Русия и САЩ?

Генерал, президент и символ

Какво представлява голизмът и кой е неговият основател, генерал дьо Гол? Шарл де Гол е политик и военен лидер, който стана глава и символ на френската съпротива по време на Втората световна война. След освобождението на Франция от нацистите той става първият министър-председател на временното правителство. Поради противоречия около политическата структура на следвоенна Франция, де Гол, който беше привърженик на силна президентска власт, напусна поста и подаде оставка, за да се завърне триумфално десетилетие по-късно.

В разгара на политическата криза, причинена от войната в Алжир, икономическите проблеми и неуспешни опити за съставяне на правителство, генерал дьо Гол през 1958 г. отново става министър-председател с извънредни правомощия и започва конституционна реформа. Съгласно новата френска конституция, приета с референдум през септември 1958 г., правомощията на парламента бяха значително ограничени, докато президентските, напротив, бяха разширени. Оттук нататък именно той стана гарант за териториалната цялост и независимост на страната, „лидер на нацията“ и арбитър, олицетворяващ държавата, а по-малко от два месеца по-късно, през декември 1958 г., де Гол стана първият президент на Пета френска република.

Първи президент на Пета френска република Шарл де Гол и американски президент Джон Кенеди, 1961 г.

Преразгледана е не само политическата структура на страната, но и външната й политика. Де Гол е пламенен привърженик на националния суверенитет на Франция и целта на неговото управление е да възстанови „величието на Франция“ чрез независима външна политика. Основното за президента бяха френските национални интереси и идеалът на националната държава.

Вторият елемент на голизма е откровеният скептицизъм на Дьо Гол относно претенциите на САЩ за световна хегемония. Произходът на този скептицизъм може да бъде проследен от времената на Втората световна война, по време на които генералът като ръководител на френската съпротива е имал доста сложни отношения с американския президент Франклин Делано Рузвелт.

След като стана президент на Франция, де Гол започна политика на съпротива на намесата на САЩ в политическите и икономическите дела на Западна Европа. Изразът му е известен: „Можете да сте сигурни, че американците ще направят всички глупави неща, за които се сетят, плюс още няколко, които е невъзможно да си представим“. Президентът отказа да обмисли присъединяването на Великобритания към европейските интеграционни структури като Европейската икономическа общност и Европейската общност за въглища и стомана, като блокира нейните приложения през 1961 и 1967 г.

Той вярваше, че в тези асоциации Великобритания ще действа преди всичко като проводник на американските интереси. В същото време самият дьо Гол изрази виждания, които сега вече могат да се нарекат „евроскептицизъм“. Той беше на мнение, че Европа под контрола на наднационалните структури е Европа под командването на САЩ.

През 1966 г. де Гол оттегля Франция от военната структура на НАТО, което означава закриване на всички военни бази на НАТО в нея, както и изтегляне на американските войски от страната. Причината за тази стъпка беше нежеланието на президента да позволи на Франция да бъде въвлечена във възможна война между двете суперсили - СССР и САЩ, която може да започне от проблем, който няма нищо общо с интересите или сигурността на Европа. Всъщност пред очите на дьо Гол стоеше примерана кубинската ракетна криза от 1962 г., когато подобна война почти стана реалност.

Третият елемент на голизма е „специалната връзка“ с Русия. В конфронтацията си с НАТО генералът съвсем логично реши да привлече подкрепата на Съветския съюз. Въпреки личната си неприязън към комунизма, той разглежда СССР като „вечната Русия“, развитието на отношенията с която е сред националните интереси на Франция.

През 1964 г. между двете сили е сключено търговско споразумение, а след това е подписано споразумение за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. де Гол е на официално посещение в Съветския съюз, по време на което посещава много градове на страната, а също така сключва споразумение за разширяване на политическите, културните и икономическите връзки. Франция и СССР осъдиха американската агресия във Виетнам, създадоха политическа френско-руска комисия и дори подписаха споразумение за установяване на пряка комуникационна линия между Елисейския дворец и Кремъл.

Като цяло Шарл дьо Гол вярва в идеала за национална държава, опитва се да провежда независима външна политика, противопоставя се на хегемонията на САЩ и изгражда отношения с Русия. Не всичко, което той е замислил, е реализирано, но де Гол успява да остави след себе си наследство, което продължава да влияе на френската политика и в наше време. И неразделна част от това наследство е идеята за единна „Европа от Атлантическия океан до Урал“.

Обединена Европа и Русия

През ноември 1959 г. президентът дьо Гол изнася реч на тема „Европа от Атлантическия океан до Урал“. Той видя в бъдещото политическо обединение на европейските държави алтернатива на "англосаксонския" НАТО. Тук трябва да се изясни, че според разбирането на де Гол, Великобритания не е част от Европа. Но тя включваше Русия.

Критиката, която сега се стоварва върху външната политика на Русия, може да се сравни с критиката към голизма. Подобно на Шарл де Гол, настоящият руски президент Владимир Путин се стреми да възстанови националната мощ, противопоставя се на САЩ и НАТО, изразява скептицизъм по отношение на наднационалните структури на Европейския съюз и се стреми да развива отношения с европейските държави. Има и други прилики между двамата политици.

Както дьо Гол, така и Путин дойдоха на власт на фона на сериозна национална криза. И двамата идват от силите за сигурност, които консолидират силна президентска власт, променят конституцията на страната и ефективно създават авторитарен режим на лична власт.

Подобен е и източникът на самото желание на двамата президенти да върнат в своите държави националното могъщество. Тя се корени в паметта за националното унижение. За де Гол това се случи по време на поражението на Франция през юни 1940 г., а за Путин - по време на разпадането на СССР и последвалата икономическа, политическа и социална криза.

По тази причина идеите на де Гол намериха и намират подкрепа в Русия. През 2014 г. председателят на Държавната дума Сергей Наришкин припомни идеята на френския лидер за обединена Европа. Според руския политик тя е по-навременна от всякога и няма алтернативи. На свой ред президентът Путин спомена тази идея на среща с френския президент Еманюел Макрон през 2019 г.

Руският президент Владимир Путин и френският президент Еманюел Макрон, Брегансон, Франция, 19 август 2019 г.

Тук трябва да се спомене, че именно Макрон в известен смисъл е говорител на идеите на голизма сред съвременните европейски политици. Това може да бъде проследено по време на предизборната му кампания през 2017 г., когато бъдещият президент заяви, че напълно подкрепя подхода на дьо Гол-Митеран към външната политика, което означава приоритет на националния суверенитет, независимост и стратегическа автономия. След като стана президент, Еманюел Макрон продължава своята голистка критика към НАТО, твърдейки, че Алиансът „преживява мозъчна смърт“.

Продължение на идеите на де Гол може да се нарече и нарастващото недоволство от Макрон по въпроса за новата студена война между западните страни и Русия. През 2019 г. той подкрепи завръщането на Русия в Съвета на Европа, както и инициативата на президента на САЩ Доналд Тръмп да покани Путин на следващата среща на Г-7, на която Великобритания и Канада се противопоставиха.

Но главната идея на Макрон в основното русло на голизма може да се нарече неговото изявление за вярата му в „Европа от Лисабон до Владивосток“, което всъщност е пряко повторение на прочутото изявление на дьо Гол. Макрон каза това по време на вече споменатата среща с Путин през 2019 г.

Освен това той отбеляза, че отношенията между Русия и Франция играят решаваща роля и между нея и Европейския съюз трябва да се създаде нова архитектура на сигурността. Накрая, Макрон каза, че Русия е европейска държава.

Думите на френския лидер намериха известна подкрепа от руския президент, който отбеляза връзката им с идеята на де Гол. Той също така добави, че територията на Русия се простира по протежение на Тихия океан и цялото това огромно пространство принадлежи на европейската култура.

От този момент нататък Макрон започва да бъде наричан основният „Путинферщеер“ („разбирач“ на Путин) в Европа. Този германски термин означава политици, които разбират и симпатизират на Путин, които са обвинени в насърчаване на интересите на Русия, предимно в Европа.

Ако обаче подходим към този въпрос, като вземем предвид казаното по-рано, се оказва, че Еманюел Макрон действа само в духа на френските политически традиции и защитава националните интереси на своята страна, както и на други лидери на европейските страни, като унгарския премиер Виктор Орбан, чешкия президент Милош Земан и полския президент Анджей Дуда, когото западната преса обикновено обвинява в авторитаризъм и евроскептицизъм. Но е възможно това да не е авторитаризъм, а само локални вариации на идеологията на голизма, чиято обща основа е консерватизмът в социалните проблеми и защитата на националния суверенитет.

Възможно е на мястото на Европа на наднационални структури със седалище в Брюксел да се върне Европа на националните държави. И такава Европа, както показва историята, неизбежно ще се интересува от по-добри отношения с Русия като противовес на мощния световен хегемон - САЩ.

Американското направлевие и надеждите за бъдещето

Възраждането на идеите и възгледите на де Гол в Европа предполага, че отношенията между САЩ и много европейски държави постепенно ще губят предишния си съюзнически характер и ще стават все по-сложни в бъдеще. И ръководството на САЩ трябва да приеме този факт, ако не иска да отчужди европейските си партньори.

В тази ситуация най-добрата стратегия е да се полвмат съветите на Чарлз Боулен, който беше посланик на САЩ във Франция при Шарл дьо Гол. Осъзнавайки, че едва ли е възможно да се подобрят тогавашните американо-френски отношения, той предложи просто да спре да се бори с френския лидер на нацията и да се занимава с ежедневните въпроси на сътрудничеството, когато те възникнат.

Това означава на първо място, че сегашното ръководство на САЩ трябва да подходи към отношенията с европейските си партньори от гледна точка на прагматизма. Ако външната политика на САЩ, подобно на Франция от епохата на дьо Гол, се основава на известен плурализъм, тоест разбиране и приемане на различни политически системи, които от своя страна са резултат от различни исторически, географски, културни, икономически и религиозни традиции, тогава тя може да се сдобие с по-голям. успех.

Дьо Гол знаеше, че сама по себе си мощта не може да реши всички проблеми. И това е още по-очевидно днес, когато външната политика на САЩ откровено не е достатъчна, за да разреши всички световни кризи. Освен това той отхвърли биполярността, в рамките на която целият свят беше разделен между блоковете на Съединените щати и Съветския съюз, тъй както много страни по света днес отхвърлят идеята за еднополюсен свят, воден от САЩ.

Европа на националните държави, заети с вътрешни проблеми и подобряващи отношенията с Русия, предоставя на САЩ уникалната възможност, /която те отдавна не са имали/, да се съсредоточат върху икономическите и расови проблеми в собствената си страна.

В преследване на световната хегемония в името на самата хегемония, Съединените щати оставиха настрана вътрешните си проблеми за дълго време и сега те „пробиват“ в американското общество с масови протести, вълнения и политическа криза. А раждането на нов, многополюсен свят предоставя на САЩ дългоочакваната възможност да намерят решения на тези проблеми.

Що се отнася до идеята на де Гол за обединена „Европа от Атлантическия океан до Урал“, за съжаление все още не е дошъл моментът за това. Все още има твърде много проблеми и противоречия между Русия и европейските страни. Най-поразителният и скорошен пример са плановете на Германия и Франция да наложат санкции срещу Русия заради отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални, за което е заподозрян Кремъл. Шарл де Гол обаче, преговаряйки със Съветския съюз, беше на мнение, че идеологиите идват и си отиват, но нациите и националните интереси са вечни. На среща с Еманюел Макрон през 2019 г. Владимир Путин отбеляза, че: „онова, което днес изглежда невъзможно, утре може да стане неизбежно“.

Превод: ЕС