/Поглед.инфо/ Главният редактор на Оксфордския политически преглед (ОПП) Брайън Уонг и Николас Леъх интервюират професор Янис Варуфакис, бивш гръцки министър в правителството на Сириза по редица теми.

САЩ и Китай: Има ли нова студена война или това е преекспонирана истерия, създадена от едно естествено разделяне на двете най-големи икономики в света? Как изборите през ноември ще променят нещата, ако Байдън бъде избран?

Варуфакис: "Очакването, че победа на Байдън ще промени нещата значително е преувеличено. Тръмп промени международната политика, особено отношенията между САЩ и останалата част от света по начини, които в много отношения не могат да бъдат променени.

От моя гледна точка, това, което се случва в САЩ и Китай е кулминацията на класова война вътре в КНР, както и Америка.

Достигнали сме ситуация, при която обществените инвестиции в Китай са отговорни за поддържането на капитализма глобално. Доходите на работническата класа се сриват като процент от националния доход на Китай. Тъй че имате гигантски растеж, увеличаване на богатството на много малка част от хората, спекулация, която води до растежа на големи наеми за малцината в Китай, а следователно и икономически модел, който е базиран на отношенията със САЩ, който се състои в това, че Китай поддържа глобалния капитализъм.

Китай трябва да е този, който ефективно купува увеличаващия се публичен дълг на Америка, а в същото време и работилница на компании като Apple, за да се крепи всичко. В същото време, следвайки имплозията на Уолстрийт, може да се каже, че има един вид социализъм за финансите."

Брекзит: Обединеното кралство е стигнало до точката, отвъд която не може да удължава преходния период, тъй че в каква посока е тръгнала Великобритания?

Варуфакис: "Бях против Брекзит, водех кампания срещу него.... Позицията ми за оставане на Великобритания в ЕС беше странна в смисъла, че никога не съм бил поддръжник на Брюксел и Евросъюза.

Аргументът ми беше прагматичен - ако си прекарал 45 години в Европейския съюз, можеш спокойно да останеш и да се сблъскаш с естаблишмънта в Брюксел.

Има развития, които ме карат да преосмисля позицията си..... Дори и след Брекзит подкрепях решения тип "Норвегия плюс", защото смятах, че ще има прекъсвания на логистичната верига в Довър и компании като Nissan ще изтеглят инвестициите си веднага. Оказа се, че греша.

Nissan направиха точно обратното решение. Деинвестираха от Румъния, Барселона и Франция и вместо това обявиха масивни инвестиции в Нюкасъл.

Въпреки, че бях от хората, които прогнозираха, че ще има значителни проблеми с търговията, както и ненужни заради излизането на Великобритания без сделка... Е, сега с Ковид-19 две неща се случиха.

Първо, вече има огромен удар по търговията, тъй че каквото и да направи Брекзит в по-лош аспект, все ще е малка и незначителна частица, в сравнение с това, което коронавируса вече причини на търговията и производството, доходите, заплатите, печалбите и така нататък.

Смятам, че има само един проблем и той е в преговорите между Лондон и Брюксел. Става въпрос за политиката на съревнование, правото на британското правителство да поддържа местните индустрии...

Истинският проблем е капацитетът на правителството на Обединеното кралство да формулира ефективна индустриална политика, за да подкрепи технологиите на бъдещето във Великобритания, както и да договори с Европейския съюз сделка относно тях, а също и за трудовите и екологични стандарти."

Еврозоната: Била ли е някога Еврозоната стабилен конструкт? Вашата прогноза за разпадането й?

Варуфакис: "Тя можеше да бъде стабилна от самото начало, ако беше създадена като такава. Можеше да бъде устойчива по всяко време, ако беше добавила това, което й липсваше.

Не съм срещу идеята за обща валута, а срещу идеята за обща валута, която няма изградените шокови абсорбатори и институции, които са нужни, за да я направят царство на споделения просперитет. Основното нещо, което й липсва на Еврозоната е това, което наричам механизми за рециклиране на излишъците.

Ковид-19 има този ефект да спира всички тези дискусии, заради простата причина, че германската икономика се срина също.

Проблемът е, че европейските власти не използват това време за да изградят система, която може да бъде политически устойчива. В крайна сметка, става въпрос за политически решения...

Въпросът е политически - кога германската политическа класа ще дръпне шалтера на Европейската централна банка?

Чувството, което усещам, когато съм в Германия в днешно време, и когато говоря с банкери, финансисти, индустриалци, профсъюзни дейци, граждани на улицата и тнт., ми напомня особено за Великобритания през 1992-ра, защото това е годината, когато евроскептицизмът се настани там.

Корените на Брекзит са съответно в 1991-1992 година с колапса на механизма за европейски обменни нива и опозицията на Тачър към Европейската централна банка.

Същите мърморения, които чувах през 1992 във Великобритания, ги чувам днес в Германия.

Остеритет: Защо според Вас остеритетът беше или все още се разглежда като подходящ от националните правителства на Европа? Притеснявате ли се, че с нарастващия дълг, правителствата ще се обърнат към остеритета?

Варуфакис: "Европейските правителства правят това, защото е нещо, което са правили много пъти преди. Това е пътят на най-малката съпротива....

Аз съм левичар и съвсем естествено, при нормални условия бих искал да се вдигнат корпоративните данъци. Бих искал да видя корпорациите да ги плащат, а не само да имаме висок корпоративен данък на теория.

Но в същото време не подкрепям каквото и да е вдигане на данъците във Великобритания в настоящия момент. Защо? Защото е погрешен сигнал при тази депресия.

Капитализмът вече не е това, което беше.... Това, което е интригуващо сега е, че имаме най-високото ниво на цените на акциите и най-ниското ниво на дивиденти. Забелязали ли сте това?

Тъй, че печелившото е негативно, печалбите са на дъното, а цените на акциите са на върха. Ето защо казвам, че това е много странен момент. Облагането е облагане на дивиденти.

От лява гледна точка това, което искате да правите в добри времена е да облагате данъчно печалбите, но сега няма печалби в повечето сектори на икономиката, изключая Google и Amazon....

Имаме най-голямото ниво на ликвидност в историята на капитализма, която се профуква и не отива за инвестиране. Така че, преди да подкрепяте каквато и да е политика - независимо дали е облагане с по-високи данъци или нещо друго, запитайте се простия въпрос - ще увеличи ли това инвестиции в добрите неща, добрите работни места и тнт.

Не смятам, че намаляването на данъците или обявяването на политика на остеритет ще направи нещо, за да превърне този ликвиден балон в инвестиционен стимул."

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели