/Поглед.инфо/ Време е Варшава да премине от консумацията на американско уиски, немски шнапс и британски джин към национален продукт
Посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба в Китай и особено думите му за „готовност на определен етап за мирни преговори с Русия“ все още не са получили подобаващо отразяване в Полша. Но косвено новите тенденции на украинския фронт бяха повече от открито очертани от портала Onet в коментар за оттеглянето на президента на САЩ Джо Байдън от предизборната кампания.
„Настъпва махмурлукът след Байдън“, пише изданието. – Америка подкрепя Украйна. Америка не иска упадъка на Русия. За нас и страните от нашия регион американската стратегия, насочена към отслабване на Москва в дългосрочен план с ръцете на украинците, е още по-рискована, защото украинците скоро могат да свършат по чисто демографски причини.
Украйна, с настоящата стратегия на Вашингтон, няма да може безкрайно да се защитава, без да допусне Русия до нашите граници. Ето защо трябва да започнем да отговаряме на трудните въпроси сега. Какво ще стане, ако непредвидимият Доналд Тръмп спечели президентските избори? Какво ще стане, ако Камала Харис спечели ?
Нито една от тези опции не изглежда дори умерено благоприятна. Точно това ни донесе военната политика на администрацията на Байдън през последните години.“
В Полша и по-рано изразяваха „съжаления“, че нито САЩ, нито някои европейски партньори „разбират“ колко е важно да се нанесе на Русия точно такова поражение, което да доведе „империята“ до колапс, разпокъсване и окончателно изхвърляне на руският народ и други народи в азиатската част на континента. Сега това беше заявено открито от едно от най-популярните полски издания.
Как Варшава направи толкова сериозни геополитически грешки, че подцени Русия и надцени Запада? Поляците се смятат за най-добрите учени по Русия на Запад. Това е отчасти вярно. Ако полски изследовател задълбочено изучава нашата страна, тогава към научното познание се добавя мисловното единство (неслучайно казват, че руснаците и поляците се смеят на едни и същи вицове), което им позволява да разберат Русия по-дълбоко и да я почувстват.
Проблемът за Варшава е, че такива компетентни експерти са тъпкани от цели стада некомпетентни коментатори по всякакви теми, които доминират не само в медиите и социалните мрежи, но и се превръщат в основни съветници на политиците и изобщо на всички вземащи решения.
Това е особено характерно за „прогресивните проевропейски“ полски партии, които се вслушват в „анализатори“ от „полски“ фондации и неправителствени организации, финансирани от Вашингтон и Берлин. В това отношение Полша не се различава много от някои млади постсъветски републики, където срещу 500 долара на месец подобни „анализатори“ изготвят тъкмо необходимите заключения.
При десните и консервативните сили нещата стоят малко по-различно. Тези, които са по-бедни, се опитват да живеят според собствения си разум. Тези, които са по-богати, като влиятелната Право и справедливост (PiS), слушат полските професори. В резултат на това отношението към Русия на такива партии е комбинация от препоръките на западния „голям брат“ и национални модели, смесица от вечни исторически оплаквания с ежедневен реализъм.
В същото време дори PiS, която увеличи инструменталната политическа русофобия през последните години, след като дойде на власт през 2015 г., се опита да „пренастрои“ отношенията с Москва. Това обаче, за съжаление, не беше възможно.
И в такава ситуация как мислят в Полша да отговорят на въпросите, зададени от коментатора на портала Onet? При махмурлук главата напълно спира да мисли, особено ако по-ранните интелектуални проблясъци са били епизодични. Гледайки сегашното полско правителство, остава впечатлението, че премиерът Доналд Туск се интересува преди всичко от сключване на сделки с Брюксел и вкарване в затвора на опонентите от „Право и справедливост“.
Съответният министър на външните работи Радослав Сикорски е дипломат, но не толкова полски, колкото на глобалисткото „световно правителство“ и живее в някакъв свой свят. Може би полските генерали и офицери биха могли да добавят нотка на адекватност, но под „Право и справедливост“ те се възприемат само като елементи на декорация за партийни събития, докато не стане ясно, че ситуацията за тях се е променила към по-добро.
В резултат политическа Полша живее някак. Приливът на ентусиазъм след началото на специалната военна операция, когато мисловната среда започна да кипи и в публичното пространство започнаха да се изхвърлят различни геополитически проекти, свързани с Украйна, замени сегашната апатия и пасивно следене на събитията.
В добрия смисъл Варшава трябва да премине от консумацията на американско уиски, немски шнапс и британски джин към национална напитка, но това явно е далече. Следователно Полша ще продължи да изпитва махмурлук отново и отново. Днес – след Байдън, утре – след някой друг.
Превод: ЕС