/Поглед.инфо/ На 11 март Варшава беше домакин на презентация на сборника “Военнопленници 1920 г.”, издадена от Полския институт за национална памет (ПИНП) и представена от директора на му Ярослав Шарек. Издаването на новата книга беше представено като „разобличаване на лъжите и манипулациите на руската пропаганда“.
Колекцията е посветена на съдбата на войниците на Червената армия, които са заловени по време на полско-съветската война от 1919-1920 г. и които са станали пленници на полските концентрационни лагери. Все още се спори колко войници и командири на Червената армия стоят зад бодливата тел. Според някои оценки става дума за 150-160 хиляди души.
Полският плен се превръща в трагедия за съветските войници. Руските историци внимателно проучват темата, един от резултатите от тяхната работа е сборникът „Червеноармейци в полски плен през 1919-1922“. (2004). Тази книга от близо 1000 страници съдържа документи от руските и полски архиви, даващи пълна картина на престоя на войниците на Червената армия в полските лагери.
Картината е ужасна. Командването на полската армия пише много окръжни за поведението към военнопленниците, но окръжни редовно се нарушават и просто се игнорират. Условията на лагерния живот са такива, че лошото хранене, неподходящите за живот казарми, нехигиеничните условия и ниското ниво на медицинска помощ водят до епидемии. В някои лагери смъртността достига 60%. Затворниците са редовно подлагани на побой, тормоз, има чести случаи на разправа над затворниците. Десетки хиляди не се завръщат от полските лагери.
Невъзможно е да се отрекат тези факти. В новата работа на ПИНП обаче упорито се прокарва идеята, че войниците на Червената армия са загинали не поради непоносимите условия на задържане, болести и зверско отношение към тях, а защото възродена Полша е бедна държава. Един от авторите на колекцията Збигнев Карпус рязко подценява смъртността и заявява, че в лагерите са загинали „само“ 15-16 хиляди войници на Червената армия.
Тези данни са много различни от тези, цитирани от руски учени. Преди няколко години Генадий Матвеев, ръководител на Катедрата по история на южните и западните славяни в Московския държавен университет, говори за 25-28 хиляди загинали в лагерите. Други колеги стигат до извода, че смъртните случаи са около 60 хиляди. Разликите в мненията са големи, но е факт, че отчитането на смъртните случаи е извършена много зле. Освен това значителен брой документи са изчезнали. Това позволява на поляците да жонглират с цифри, за да поддържат темата актуална.
Друг автор в сборника на ПИНП, Валдемар Резмер, говори за поляците в съветски плен, сякаш това трябва да оправдае действията на полските стражи по отношение на Червената армия. Третият автор, Мацей Коркут стига до там да заяви, че Горбачов е виновен за всичко. Коркут твърди, че през 1990 г. по заповед на генералния секретар на Централния комитет на КПСС в съветско-полското минало е открит „спорен въпрос“, за да се използва като противовес на обвиненията на Съветския съюз за Екзекуциите в Катин. Видите ли, трябваше да стане „анти-Катин“. Коркут не се поколебава да напише: „През 1920 г. не е имало действия, които биха могли да се сравнят с престъплението в Катин“. С други думи, предлага се да се затвори проблемът с Катин, да се погребе версията за екзекуцията на поляците от нацистите и да се забрави за убийството на десетки хиляди войници на Червената армия в полския плен.
В сборника ПИНП се публикуват документи, с помощта на които съставителите се опитват да докажат, че затворниците са били добре хранени, държани в чисти и топли стаи и дори са им давали джобни. В този случай се правят безсрамни манипулации. Така се дава доклад от представителите на Червения кръст, посетили лагер, където са били интернирани хората на Петлюра, но условията на задържане там са били просто различни.
Това не е първият път, когато ПИНП правят това. По време на представянето на сборника “Военнопленници 1920” избухна скандал заради статия на американския уебсайт Live Science. Позовавайки се на ПИНП, американците разказаха как в началото на 1945 г. Червената армия жестоко избива католическите монахини. ПИНП „информира“, че монахините са станали „жертви на съветския терор“. Публикуването на тозифалшификат беше забелязан в Москва. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова го нарече "опасно безумие".
И през февруари ПИНП се оказа в епицентъра на поредния скандал. Томаш Гренюх, който преди това е бил член на неонацистката организация “Национално-радикален лагер”, беше назначен за временно изпълняващ длъжността директор на Вроцлавския клон на Института. Снимката на вдигащият ръка в нацистки поздрав Гренюх обиколи полските медии, попадна в израелските и италианските издания. Независимо от това, директорът на ПИНП Ярослав Шарек защити Гренюх, като каза, че отдавна се е отървал от заблудите си. Във Варшава обаче не искаха голям международен скандал и Гренюх беше освободен от поста си.
Вероятно това може да струва длъжността и на директора на ПИНП, но на 1 март Полша отбеляза деня на „проклетите войници“ - полските „горски братя“ от следвоенния период. Премиерът Матеуш Моравецки пристигна на старинното гробище в Повонзки (квартал Варшава), заедно с Ярослав Шарек. С такава официална подкрепа директорът на ПИНП няма защо да се притеснява за поста си. Сега той измисля планове за премахване на пепелта на Болеслав Берут, лидерът на социалистическа Полша, който е погребан през 1956 г., от Повазки. Отново война срещу мъртвите.
Що се отнася до сборника „Затворници от 1920 г.“, тя сега се рекламира от местните консервативни медии. А фактът, че в Интернет се разпространява опасно безумие на руски, че на руския читател ще бъде предложена и хартиена версия на полската пропаганда, не предизвиква нищо друго освен недоумение.
Превод: В. Сергеев