/Поглед.инфо/ Белият дом публикува кратко съобщение за телефонния разговор на президента на САЩ Джо Байдън с украинския му колега Владимир Зеленски

Цитираме:

„Президентът Байдън даде да се разбере, че САЩ и техните съюзници и партньори ще отговорят решително, ако Русия извърши ново нахлуване в Украйна. Лидерите изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които започват следващата седмица с двустранен диалог за стратегическа стабилност, в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия и в ОССЕ. Президентът Байдън подчерта ангажимента на Съединените щати и техните съюзници и партньори към принципа „нищо не се обсъжда за вас без вас“. Той потвърди отново ангажимента на САЩ към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Той също така изрази подкрепа за мерките за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас и активна дипломация за напредък в изпълнението на Минските споразумения в подкрепа на Нормандския формат”.

Вашингтон не за първи път набляга на ангажираността на САЩ, техните съюзници и партньори към принципа „нищо не се обсъжда за вас без вас“. Това обаче убеждава ли европейците? Отговорът на този въпрос не е толкова ясен, колкото изглежда. Четирите години на управление на Доналд Тръмп направиха такова шокиращо впечатление на елитите на ЕС, че те все още не могат да се възстановят от него и продължават да възприемат инициативите на новата администрация на демократите с недоверие.

Трябва да кажем, че ЕС има основания да мисли така. В крайна сметка, колкото повече Байдън говори за „силна подкрепа“ за Украйна, толкова по-ярко се изтъква загадъчното му мълчание за съдбата на Централна и Източна Европа. От една страна, това може да се тълкува като вид дипломатическо средство в хода на сложните преговори с Русия. От друга страна европейците се чудят дали Вашингтон наистина е готов да постигне споразумение с Москва за създаване на „зони на влияние“.

„Владимир Путин е проницателен тактик, който иска да наложи проблем на Европа и Съединените щати, който всъщност не е проблем: той иска да промени архитектурата на сигурността на континента. Президентът на САЩ Джо Байдън отговори на инсценираните заплахи на Путин с два телефонни разговора. Така Путин вече постигна първата си цел: САЩ се съгласиха на постановката и бяха принудени да се подчинят на логиката на Москва. Европейските държави не играят никаква роля в плана на Путин, той иска да ги види разделени. Сега започва втората фаза на операция „Архитектура на сигурността“, в която Путин иска да възкреси реда от Студената война, включително зоните на влияние, а Байдън ще трябва да защитава суверенитета на европейските държави“, пише германският вестник “Зюдойче Цайтунг”.

Последната фраза, която говори за намеренията на Байдън, изглежда противоречива. На първо място е необходимо да се определи степента, в която Вашингтон вижда Европа като едно цяло. Навремето от американските държавни секретари каза, че САЩ изхождат от факта, че има няколко различни Европа, с всяка от които трябва да се работи отделно.

И в този контекст той говори за „вакума“ в Централна и Източна Европа, който „може да бъде запълнен от руснаци или китайци“. С други думи, тази диагноза постави под въпрос постулата на Брюксел за несъмнената принадлежност на страните от ЦИЕ към Европейския съюз, те са въведени в „сивата зона“.

Възможността за изпълнението на сценария за разделянето на Централна и Източна Европа между САЩ и Русия започва да изглежда реална. Защо онзи ден алтернатива на него предложи известният френски експерт по Русия , професор по история в Сорбоната Франсоаз Том. В статията си „Какво означава руският ултиматум към Запада?“ Както пише професорът, „лишени от американска подкрепа, „русофобските“ страни, които кристализират съпротива срещу хегемонията на Москва, ще бъдат принудени само да се преклонят пред неизбежното.”

Според “Русстрат”:

„Разбира се, Полша и балтийските държави ще бъдат недоволни. Но вероятно те ще бъдат единствените, които се противопоставят на изтеглянето на САЩ от Централна и Източна Европа. В крайна сметка останалите „млади европейци“ се ръководят от позицията на „ядрото“ на Европейския съюз [западноевропейските страни] и нямат стабилни антируски комплекси”.

В тази връзка Том предлага да се отговори на Москва (и Вашингтон?) чрез отприщване на нова Студена война, като между другото припомня, че първата също е отприщена от европейците:

„Западните страни трябва да избягват ескалацията на отношенията с Русия, за да не провокират нова Студена война. Докато останем в тази концептуална рамка, Русия ще спечели. Трябва да се помни, че Студената война започва през 1946 г., когато Западът спря да се поддава на Сталин, оставяйки страните от Централна и Източна Европа на произвола на съдбата. Благодарение на Студената война страните от Западна Европа запазиха свободата си"

Предложението е отражение на страховете на европейците-изолационисти, които са готови да се откажат от концепцията за изграждане на обединена Европа от Лисабон до Владивосток, докато регионът на ЦИЕ продължава да бъде монопол на Европейския съюз. Възможно е обаче някои държави от Централна и Източна Европа да предпочетат ограничаването на техния суверенитет от Съединените щати и Русия, тъй като във всеки случай това ще бъде по-малко, от това да бъдат лишени от правата и правомощията на суверенна държава от неизбраните брюкселски чиновници.

Превод: В. Сергеев