/Поглед.инфо/ Разрешаването на конфликтите в Закавказието навлезе в активна дипломатическа фаза. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви среща на специални представители на Турция и Армения за нормализиране на отношенията между страните в близко бъдеще.
В Брюксел се проведе и среща между министър-председателя на Армения Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Лидерите на двете страни разговаряха по време на срещата на високо равнище на Източното партньорство (това е името на срещата на държавните глави на Европейския съюз и страните, участващи в проекта - Армения, Азербайджан, Грузия, Украйна, Молдова).
Важно е да припомним: първоначалната основа за преговорния процес - двете страни са съгласни с това, беше ноемврийската среща в Сочи, на която с участието на руския президент Владимир Путин бяха очертани основните насоки на търсене на компромиси.
Два "коридора" - един подход?
В Брюксел "арбитър" между страните стана председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който лично разговаря с всеки един от лидерите още преди първата тристранна среща, която започна късно вечерта във вторник и приключи след полунощ. В четвъртък стана известно, че по инициатива на френската страна лидерите са се срещнали отново - този път в присъствието на френския президент Еманюел Макрон.
Според мен е важно да се отбележи, че освен тристранните срещи, лидерите на двете страни са обсъдили проблемите на взаимоотношенията насаме за около пет часа.
Какво успя да се постигне по време на такава интензивна комуникация? Редица експерти са склонни да разглеждат преговорите между Никол Пашинян и Илхам Алиев като важна стъпка към нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан. Нека се опитаме да разберем дали това наистина е така. Страните се договориха да уредят проблема с т. нар. Зангезурски коридор. Трябва обаче да се отбележи, че основата за тези споразумения вече беше положена с участието на Русия. В Брюксел, на първия етап от преговорите, не беше възможно да се постигне съгласие за съдбата на друга важна комуникационна връзка (Лачинския коридор), свързващ Армения с Нагорни Карабах. Баку категорично настоява за поставянето на собствени контролно-пропускателни пунктове в Лачинския коридор, което е напълно неприемливо за Ереван.
Въпреки това, след личнатасреща между Пашинян и Алиев, по време на преговорите все пак е било възможно да се постигне известен компромис. В съвместното изявление след тристранния диалог се казва: „Решено е да се пристъпи към възстановяване на железопътните линии при съответните мерки за граничен и митнически контрол на базата на принципа на реципрочност“. И още веднъж искам да отбележа, че практически същите формулировки бяха озвучени на 1 декември в Москва по време на редовно заседание на тристранната комисия, в която влизат вицепремиерите на Армения, Азербайджан и Русия.
Турският фактор
Значи ли това, че нищо ново не се е случило на срещата в Брюксел? Случи се... Вярно е, че тези събития трудно могат да се разглеждат като причина за оптимизъм, дори и сдържани.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се срещна само с един от лидерите - Илхам Алиев. И въпреки че пресслужбата на Алианса побърза да заяви, че тази среща не трябва да се разглежда като пристрастие, подобна „селективност“ на ръководителя на Северноатлантическия алианс не може да не предизвиква безпокойство. И за това има поне три сериозни мотива.
Първо, Азербайджан е доставчик на природен газ за четири членки на НАТО, което в контекста на борбата на интереси около руския газопровод “Северен поток-2” е един от факторите за енергийната сигурност на региона. И според г-н Алиев, както изрази на срещата с генералния секретар на НАТО, енергийната сигурност е пряко свързана с националната сигурност на страните членки на блока.
Вторият, според мен, не по-малко важен мотив е лобирането на интересите на азербайджанската страна от страна на Турция, която има свои далечни планове в този регион. Като член на НАТО Турция поддържа присъствието на силите на Алианса в противовес на руското участие. В тази връзка трябва да се очаква засилване на ролята на Турция в Южен Кавказ, което не може да не тревожи Русия.
И накрая, темата за руското влияние по този въпрос. Безпристрастният анализ не ни позволява да наречем резултатите от „брюкселската среща” голямо постижение на европейската дипломация. По принцип това е повторение на това, което вече беше обсъдено на руските платформи. Но в Москва не ревнуват за това. Освен това в телефонния си разговор с френския президент Еманюел Макрон Владимир Путин отбеляза, че „срещата на ръководителите на структурите на ЕС с Илхам Алиев и Никол Пашинян ще бъде полезна“ и „подкрепи целесъобразността от засилване на работата по линия на съпредседателите на Минската група на ОССЕ”, която включва Русия, САЩ и Франция.
"3 + 3" - нов формат?
За съжаление ЕС и НАТО трудно могат да бъдат „заподозрени“ в някаква доброжелателност. Всеки от тях се опитва да дръпне одеялото върху себе си. Има желание за създаване на алтернативна на Русия платформа за преговори, за да постигнат собствените си цели в региона.
Докато Русия мисли глобално и се опитва да разреши сложната плетеница от взаимоотношения, която се е развила в Закавказието в постсъветския период. Това са проблемите на Грузия с бившите ѝ автономии, това е транспортният коридор, който свързва Северен Кавказ със Закавказието и в частност с Армения. Този списък е дълъг.
И сега руската страна активно работи по подготовката на среща във формат "3 + 3" (Азербайджан, Армения, Грузия - Русия, Турция, Иран). Тбилиси обаче все още не е решило участието си в преговорите. Заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко смята, че е необходимо да се обсъди цялостната ситуация в региона в контекста на последните събития.
Трябва да се подчертае, че традиционно ролята на Русия в региона винаги е била стабилизираща. Преди два века Русия успява да защити Грузия и Армения от поглъщане от Турция и Персия. Русия идва в Кавказ по искане на тогавашното ръководство на тези полуфеодални страни. Днес сме на друг исторически етап и отново се опитваме да върнем мира и стабилността в този съседен регион.
Превод: В. Сергеев