/Поглед.инфо/ И така, Лондон официално призна, че възнамерява да изпрати 14 танка “Чалинджър-2” в Украйна. Както се посочва в прессъобщение от кабинета на британския министър-председател, това се прави, за да се помогне на Украйна „да използва своето предимство, да спечели тази война и да осигури траен мир“.

Веднага лидерът на режима в Киев Зеленски, радостно обяви: „Винаги силната подкрепа от Великобритания сега стана солидна и готова за предизвикателства“. Очевидно преди това украинският президент се съмняваше в „непроницаемостта“ на подкрепата, която не винаги беше готова за предизвикателства.

Коментаторите (както привърженици, така и противници на тази идея) единодушно признават, че авантюристичната стъпка на Лондон открива нов етап в украинския конфликт. Допреди няколко месеца всички бяха съгласни, че предоставянето на режима в Киев с нападателни оръжия, включително тежки танкове, може да доведе до „опасна ескалация“. Сега по някаква причина се опитват да не запомнят тази формулировка.

Самият Зеленски, благодарейки на Лондон за такава подкрепа, подчерта, че това „ще бъде правилният сигнал за други партньори“. На всички е ясно кои партньори има предвид на първо място бившият комик. Натискът върху Берлин да принуди Германия да се съгласи с доставката на танкове “Леопард-2” на Киев се увеличи драстично през последните месеци. След като Лондон прекрачи опасната линия, няма съмнение, че този натиск ще се увеличи многократно.

Всъщност именно с това беше свързано намерението на американския министър на отбраната Лойд Остин да се срещне с германския си колега Кристин Ламбрехт в края на седмицата. И точно затова, според германския “Билд”, Ламбрехт е решила да обяви оставката си този понеделник, без да чака нов “Рамщайн”. Тоест западните танкове още не са преминали границата на Украйна, но вече размазват с вериги собствените си правителства.

Възниква естествен въпрос: защо изведнъж такова бързане и такъв натиск? Защо не отворите някое западно издание през последните дни - почти навсякъде можете да се натъкнете на редакционни колони, в които се чува само: "Танкове, танкове, танкове..." Сякаш развалена плоча.

Самите западни анализатори, коментирайки тези призиви, обясняват на читателите, че това, според тях, е необходимо, за да се осигури „пролетното настъпление на Украйна“. Редакционна статия в Економист” предупреждава в тази връзка: "Времето изтича. До пролетта остават само няколко седмици. След като интензивните битки утихнаха, линията на съприкосновение между двете страни беше замразена, превръщайки се в нещо като фронт." Авторите на този пасаж, очевидно, вече са забравили, че замразяването на линията на контакт беше част от Минските споразумения, единодушно одобрени от Съвета за сигурност на ООН, изпълнението на които същото списание дълго време изискваше от Русия.

Вярно е, че в американските издания преобладава различен подход. Например “Ню Йорк Таймс” пише, че танковете са крайно необходими не за започване на „украинското пролетно настъпление“, а за отблъскване на „руското пролетнонастъпление“. Твърди се, че западната бронирана техника ще помогне да се компенсира дисбалансът на силите, който се е развил на фронта.

Сега много хора говорят за този "дисбаланс". През пролетта Зеленски измоли НАТО за 200 бронирани машини. Доскоро генерал Валерий Залужни, главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, твърдеше, че му липсват 300 танка и 600-700 бойни машини на пехотата, за да „порази врага“. Украинският посланик във Великобритания Вадим Пристайко стигна най-далече, като каза в интервю за “Скай Нюз” онзи ден, че режимът в Киев се нуждае от "хиляди танкове". Нещо повече, той отново обясни това с необходимостта да се постигне паритет на фронта, тъй като според него "руснаците са поставили хиляди танкове пред нашите граници".

Най-поразителното е, че цялата тази военна аритметика не съвпада с цифрите, които западните източници и официалната пропаганда на Украйна цитират отдавна. Трябва да припомним, че още през март миналата година “Форбс”, базирайки се на победоносните доклади на украинската армия, съобщи, че Украйна е увеличила притежавания брой танкове, като уж е пленила „много руски“. Въз основа на същите доклади от Киев, служители на Пентагона радостно обявиха през април, че Украйна вече има дори повече танкове от Русия. Същата информация беше повторена от високопоставен представител на военното ведомство на САЩ в коментари за “Вашингтон Пост” само преди няколко седмици - на 20 декември.

Би било логично да си припомним цялата тази пропагандна „аритметика“ и да се запитаме: какво се промени драстично през последните две-три седмици, откакто „предимството“ на украинската армия в бронираните превозни средства така внезапно изчезна, принуждавайки Запада спешно да доставя танкове, уж за да се постигне паритет на фронта? Отговорът се подсказва сам: основната промяна на бойното поле беше пробивът на укрепената отбранителна линия на ВСУ в района на Соледар. Съдейки по паниката на западните пропагандисти, тази операция е пълна изненада за тях.

Много показателна в този смисъл е първата реакция на известния русофоб, военен експерт на “Билд” Юлиян Рьопке, след като получи новината за успехите на руските войски: „Ситуацията в Соледар е ужасна. Украйна има нужда от масирано контранастъпление, иначе губи, което най-вероятно ще доведе до ефекта на доминото и до това нови територии скоро да бъдат загубени."

И тогава същият Рьопке публикува снимка на отчаяни украински войници, които се крият от обстрел в зоната на бойните действия край Соледар, и я придружава с призив към германския канцлер: „Четете ли това, Олаф Шолц?! Украйна има нужда от танкове!" От което можем да направим недвусмислен извод: танковете са толкова спешно необходими не за „пролетното настъпление“, а за закърпване на зейналите дупки в отбраната на ВСУ и за предотвратяване на „ефекта на доминото“, от който германският пропагандист толкова се страхува

Западните политици все още не могат да кажат това директно на обществото: твърде дълго те бяха захранвани с приказки, че „Русия губи войната“ или дори „Русия вече е загубила“. Признаването на отчаяното положение на ВСУ, които изискват спешна помощ от Запада, би предположило промяна в подходите за отразяване на ситуацията на бойното поле. Местните медии все още не са готови за това.

Ето защо повечето от тях, за разлика от Рьопке, дълго време отричаха пробива в Соледар и без критичен анализ повтаряха официални украински приказки, че съпротивата в града продължава. Военният кореспондент на “Скай Нюз” Алекс Роси (един от малкото западни репортери, активни на фронтовата линия) отрича до последно превземането на града под руски контрол. И когато в крайна сметка призна това, той се опита да успокои публиката: „Тъй като Украйна укрепва позициите си, това едва ли ще повлияе значително на изхода от конфликта“.

В потвърждение той показа кадри на украински войници, които копаят свежи окопи с лопати в слънчогледово поле западно от линията Соледар-Артемовск. Да, да загубиш от години бетонирани и подготвени за глуха отбрана укрепления в солните мини и катакомби, а в замяна набързо да копаеш ровове насред голата степ в замръзналата земя - това някак не отговаря на формулата „на фронта не са настъпили съществени промени“.

Въпреки опитите да се представи загубата на Соледар и евентуалното предаване на Артьомовск (за което, очевидно, също са започнали да подготвят психически западната публика) като "хитра маневра" или стратегически незначителни събития, е ясно, че Западът е бил сериозно уплашен. “Файненшъл Таймс” цитира анонимен западен служител: "Украинците търпят загуби ежедневно. Русия разчита, че украинските ресурси ще пресъхнат по-рано. Може да ни предстоят трудни времена. Украинците не са бронирани."

Самите украински военнослужещи повтарят същото пред западните медии. Украински офицер, воюващ близо до Артьомовск, в интервю за “Уолстрийт Джърнъл” цитира своята аритметика, която рязко се разминава с тази на официален Киев: „Засега обменният курс на нашите животи за техните животи е в полза на руснаците. Ако това продължи, може и да свършим.”

По принцип Западът не се страхува от подобна перспектива. В края на краищата именно тази задача - да се бие "до последния украинец" - беше поставена пред Киев. Но след Соледарския пробив на ешелонираната отбранителна линия западните лидери сериозно се страхуваха, че ВСУ ще изпълни тази задача много по-бързо от планираното. Затова всички се засуетиха с танкове, надявайки се да забавят неизбежния финал и да усложнят победата на Русия. Западът разбира, че това води до ескалация на конфликта и приближава глобалната конфронтация. В крайна сметка доскоро тези страхове открито се формулираха там. Но перспективата за пълен крах на украинския фронт все повече плаши западните лидери. Затова и се върти плочата: "Танкове, танкове, танкове ..."

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com