/Поглед.инфо/ Не някакви чужди завоеватели възнамеряват да уморят Париж от глад, а френски фермери. „Ние ще блокираме града, докато парижани не изпитат от първа ръка какво представлява недостигът на храна“, казват техни представители. Блокадата на Париж от селскостопански трактори започва в понеделник. Защо френското селячество организира истински бунт?
Преди няколко седмици започна рязка ескалация на конфронтацията между френските власти и земеделските работници. Една от причините е, че от миналата година влязоха в сила нови закони, наредби и препоръки за разпределяне на субсидиите за занимаващите се със земеделие.
За съжаление, колкото и красива да е Франция, тя си остава до голяма степен страна на бюрократи. Веднага след като влязоха в сила, новите разпоредби започнаха да придобиват заповеди, допълнения и да натрупват неизбежни противоречия. За да ги разрешат, бяха измислени нови заповеди, които първо трябваше да бъдат договорени - и така безкрайно.
Както “Льо Монд” пише много неясно, „селскостопанските работници са недоволни от изобилието от норми и разпоредби, произтичащи от тях - мнозина също се оплакват от сложната процедура за достъп до помощ от властите.“ И докато бюрократите издават нови и нови бумащини, изпотяващи се от административен мерак, фермерите остават без пари и без ясното разбиране кога ще свърши този цирк.
Друг повод за недоволство е, че правителството под натиска на „зелените“ активно налага на производителите добри на теория, но трудно приложими на практика мерки. От значително намаляване на употребата на пестициди и антибиотици до задължително изискване, считано от 2024 г., част от земята да бъде оставена под угар, тоест незасадена поне за една година.
Както Дамиен Брунел, ръководител на профсъюза ФГЦ, отбеляза: „Напразно някои хора смятат, че такава земя ще се превърне в цъфтящи полета, все още трябва да се занимавате с нея, да я изчистите от плевели и да я култивирате.“ Тоест хората не само губят част от земята, върху която биха могли да отглеждат нещо, но и ще трябва да отделят време и пари, без да получават абсолютно нищо в замяна.
Земеделските производители имат и други оплаквания - че правителството не защитава достатъчно продукцията им, в частност вината и сирената, на международните пазари.
Властите последователно намаляват субсидиите за дизелово гориво, което е изключително важно за функционирането на индустрията. И накрая, липсата на реакция на епидемията от епизоотична хеморагична болест. От есента засегна някои говеда във Франция. Някои животни умряха, фермерите трябваше да лекуват други за своя сметка, експортният пазар се затвори - и в същото време проблемите с продажбата на продукти в страната се влошиха.
В интерес на истината именно заради епизоотията – по-точно защото властите упорито не искаха да забележат последствията от нея – започна конфронтацията, която в крайна сметка взе толкова сериозен мащаб. Едва когато от буквално навсякъде в провинцията започнаха да пристигат съобщения за спонтанни протести на фермери, включително блокиране на пътища с трактори, както и запалени гуми и бали сено в близост до административни сгради, правителството реши да направи компромис.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
На 18 януари то обеща, че държавата ще възстанови 80% от плащанията за ветеринарни услуги и 80% от разходите за умрели животни, а пакети от документи за щети могат да бъдат представени „в началото на февруари“. Но се губи време - освен това отстъпка по една точка на този етап вече не означава много, защото другите проблеми остават.
И все по-често започна да изниква друг проблем – най-важният, с който никой не знае какво да прави. Въпросът е, че земеделските работници по принцип печелят твърде малко.
Вълненията, които разтърсват френското общество, до известна степен отразяват антагонизма между столицата и провинцията. Протестите на фермерите засегнаха предимно провинциалните градове – Бордо, Лион, Рен, Нант и др., а един от лозунгите и въпросите на спонтанното движение беше „Трябва ли да умрем, за да можете вие да се храните?“. Вече правят това разделение между „ние“ и „вие“. В тази схема „ние“ са тружениците, които работят неуморно, които също са длъжни да осигурят хиляда хартийки и безкрайно да ги пренаписват, да не се сбърка дори и една запетайка, а „вие“ – само консумират, без да имат всякакви задължения.
В същото време земеделците не могат да скрият факта, че конкурентите в чужбина не спят. Поне в Испания, където трудът в бранша е два пъти по-евтин (средно 7 евро на час, а не 15), както и фактът, че в някои страни от ЕС изискванията към селското стопанство не са толкова строги и категорични, колкото във Франция.
Сега изглежда, че след провинцията, френската столица ще трябва да понесе тежестта на продължаващата конфронтация. Раздразнението в обществото вече достигна точката, че синдикалистът Максим Бюзар предложи „да се блокира Париж и неговата малка корона“. Под последното разбираме пояс от предградия, които обграждат столицата в плътен пръстен. „Идеята е следващата седмица (от 29 януари) в столицата да не може да влезе нито един камион. Ако се наложи, ще блокираме града, докато парижаните изпитат от първа ръка какво представлява недостигът на храна. Но тогава ще разберат, че имат нужда от земеделие, за да живеят“, каза той.
Първоначално изглеждаше, че това предложение е твърде смело, за да бъде опитано. Въпреки това, на среща на селскостопанските синдикати в събота вечерта беше разработен план за действие и беше публикувано комюнике, в което се посочва, че „от 14 часа на 29 януари селскостопанските работници предприемат безсрочна обсада на столицата на нацията. ”
Използваната в текста дума „обсада“ (да, това е) неволно напомня времената, описани или от Дюма, или от Дрюон. Интересно е, разбира се, да се чете за тях, но въпросът е какво е да живееш в тях, дори и да е XXI век и „обсада“ да се нарича блокирането на пътища с трактори, които водят към столицата. . „Ще затворим стратегическите пътни артерии, които водят до Париж. Наясно сме, че движението ще бъде затруднено... Колко ще продължи това зависи от правителството. Ако е необходимо да се запази обсадата няколко дни, тя ще продължи няколко дни”, обеща ръководителят на синдиката “ЖА” Клеман Торпие.
В неделя новоизпеченият премиер Габриел Атал набързо отиде на посещение в една от фермите в провинцията, където в стила на Макрон произнесе много думи и обеща да насърчи всичко добро срещу всичко лошо, но в практически смисъл нищо конкретно. Междувременно в главния новинарски канал БФМ фермерът Северин Сарджант, който подкрепя блокадата на Париж, вече обеща на парижани „черна седмица“. „Тракторите ще напредват към столицата по всички главни магистрали, или бързо и непрекъснато, или на етапи... Парижани трябва да разберат, че ги очаква черна седмица“, обяви той.
Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен не разсъждава доколко тези думи са дързък блъф, чиято цел е да изтръгне нови отстъпки, а събра подчинените си и нареди да се вземат всички мерки за поддържане на реда и предотвратяване пълна блокада на столичния регион. На свой ред фермерите обещават да отидат докрай. При всички случаи обаче времето ще покаже каква точно ще е следващата седмица и какво ще донесе.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.