/Поглед.инфо/ Европейската преса енергично коментира "секретния план" за доставка на газ за ЕС, предложен от представители на испанското правителство. Какъв е този план, какво общо има Русия с него - и защо представителите на Испания изведнъж се озоваха начело на газовите отношения между Русия и Европейския съюз?

Преди няколко дни двама испански вицепремиери написаха поздравително писмо до участниците на международната годишна среща на представителите на енергийните компании в Лондон, която представя най-интересните иновации в сектора и връчва награди на иновативните предприятия. Министърът на икономиката Надя Калвиньо и министърът на екологичния преход и демографските проблеми Тереза Риберо (които комбинират министерски постове с вицепремиерските) в обръщението си декларираха необходимостта всички държави от ЕС да „действат като единен фронт на газовия пазар“.

Към призива бяха добавени няколко линии на възмущение в духа на „производителите на газ се опитват да използват настоящата трудна ситуация в Европа за свои егоистични интереси, като искат незаконно да увеличат печалбите си и използват увеличаването на цените като политически инструмент“. Без толкова силно изявление едва ли някой изобщо би забелязал писмото.

Двете дами от Мадрид също предложиха план за преодоляване на проблема: Европейската комисия трябва да "създаде единен механизъм" за закупуване на природен газ, тоест идеята им е да повторят успешната кампания за централизирано снабдяване с ваксини, но с газ.

Всичко беше заявено, както виждаме, сухо, делово и дори скучно. И макар и с намек към държавата, която е основният доставчик на синьо гориво за ЕС и следователно „го използва като инструмент за политически натиск“ и „провокира покачване на цените“, поне без директни нападки срещу Русия. Европейската преса обаче реагира много бурно. Британският “Таймс” дори използва термините „газова война между ЕС и Русия“, „Европейският съюз е заложник на Москва“ и „таен план“.

Купуването не може да бъде заменено

Няма нищо принципно ново в идеята за събиране на голяма сума в общ котел, за да се купува газ с отстъпка. Можете да спестите още повече от цената, ако сключите дългосрочен договор, според който колебанията в обмена на стойността на продукта няма (или съвсем малко) да повлияят на сметките между страните, участващи в споразумението за доставка.

Испания, подчертава Мадрид, има такъв опит - наскоро тя подписа поредния договор с Алжир, който е основният доставчик на Пиренейското кралство със синьо гориво. Алжир доставя на Испания годишно до 13 милиарда кубически метра природен газ, като по този начин покрива нуждите ѝ от този вид гориво с 40-50%. Новото споразумение между двете държави ще бъде в сила до 2030 г.

До последния момент Испания получаваше газ от Алжир по два начина: по тръбопровод, тръгващ от страната на продавача през Мароко и навлизащ в Европа в региона на Гибралтар, както и по директния тръбопровод “Мадгаз” . Всяка от линиите може да изпомпва до 8 милиарда кубически метра годишно. Което не е достатъчно да замени Газпром като основен доставчик (през 2021 г. руският монополист може да изпомпва 183 милиарда кубически метра до държавите от Стария свят, тоест около една трета от техните нужди). Като се вземат предвид доставките на газ за Италия и Португалия, обемът на алжирския износ на газ към Европа е 20-22 милиарда кубически метра и е почти невъзможно да се увеличи.

Друг потенциален „заместник на Русия“ на този пазар е Норвегия, която произвежда 110-115 милиарда кубически метра годишно. Както можете да видите, дори скандинавците да изпратят всичко изпомпано от земята си към Европейския съюз, проблемът с „изтласкването на източния монополист“ няма да бъде решен.

Впрочем и двете газови страни, разбира се, не се притесняват от участието в борсовата търговия с газ, но нещо не се чуват обвинения в надценки и използването на природния газ като „инструмент на политически диктат“.

Защо Испания?

И все пак защо инициативата „да се отхвърли източният монополист и да се преориентира към други доставчици“ принадлежи на Испания, която по никакъв начин не зависи от руския газ, защото не го получава?

Държавите, които определят политиката на ЕС, сега са изправени пред сериозни проблеми. В Германия се проведоха парламентарни избори и има несигурност с новия канцлер (който според единодушното мнение на политолозите ще бъде много по-слаб от Ангела Меркел). Във Франция - объркване преди предстоящите президентски избори и особено след като Париж беше „прецакан“ при строителството на подводници за Австралия. С други думи, позициите на двете водещи страни от ЕС са сериозно отслабени.

Испания се опитва да се възползва от този шанс, като играе с два коз: проблем с газа и русофобията (нека не забравяме, че основният русофоб в ЕС е неговият комисар по външната политика Жозеп Борел - испанец). Ако така нареченият таен план, описан по-горе, бъде приложен, Испания има добри шансове да води както търсенето, така и закупуването на големи обеми газ със парите, събрани от Европейския съюз. И да получи добри комисионни за това.

И може би не само. Това показва продължаващото разследване на придобиването от правителството на страната на медицинско оборудване, необходимо за борба с пандемията и нейната превенция. Преди година испанските вестници активно писаха за закупуването на лични предпазни средства на цени 5-10 пъти по-високи от тези, при които беше възможно да се вземе всичко това директно от производителя. Сега вече започна да се установява „кой, защо и колко“ незаконно е прибрал в джоба, участвайки в тези операции.

Планът, предложен от испанските министри, е лишен от перспективи да доведе до желания резултат. Дори ако предполагаемите собственици на горивния ресурс го имаха в необходимото за Европа количество, нито Щатите, нито Катар, нито саудитците биха транспортирали своя втечнен природен газ до страните от ЕС. Дори само поради това, че Азия не само може да "изяде" всички доставки на тези страни, но и да плати за "храната" много по-скъпо от Европейския съюз.

Така че „тайното оръжие“ и „секретният план“ на ЕС не са нищо повече от пиар кампания от Мадрид. Която може само да донесе морално удовлетворение на авторите му, но няма да стопли Европа в студените зимни вечери.

Превод: В. Сергеев