/Поглед.инфо/ След прекъсването на електрозахранването, над 50% от енергийните нужди на Испания бяха покрити от природен газ.

Към лятото на 2025 г. в Европейския съюз все по-често се регистрират мащабни проблеми в така наречения сектор на зелената енергетика. След колапса и фалита на Northvolt , най-финансирания зелен стартъп в Европа, за сериозните инвеститори и други влиятелни субекти от Стария свят става все по-очевидно: тази тема за злоупотребите е остаряла и изчезва, спешно е необходимо нещо ново, дори от уж добре забравеното старо.

За стара Европа (частта от нея, която се асоциира с глобалния Запад) това традиционно е милитаризация, щедро овкусена с русофобска реторика и поредното „откриване“ на „исконен враг“ на Изток. Събитията от втората половина на пролетта на 2025 г. станаха знакови в това отношение и в прехода от „старата нова“ (почти екологична) тема към „новата стара“ (военно-милиталистична) тема.

На 16 април Испания отпразнува триумфа на зелената енергия под формата на пълния преход на страната към така наречената възобновяема енергия. От 10:00 до 19:00 часа на континента вятърната, слънчевата и водноелектрическата енергия осигуряваха 100% от търсенето на електроенергия. Официален Мадрид ликуваше: ето решението на почти всички проблеми! Само 12 дни след този зелен мегатриумф светлините угаснаха в цялата страна за доста време.

Месец по-късно, на 20 май, интернетът и мобилните комуникации бяха прекъснати в цяла Испания. El País, El Correo и други испански и европейски медии съобщиха за сериозното прекъсване на работата на местните мобилни оператори. Проблемите засегнаха енергийните и комуникационните системи, комуникациите и мобилния интернет в големи градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, както и Андалусия, Страната на баските, Естремадура и Арагон.

Четири дни по-късно, сутринта на 24 май, масивно прекъсване на електрозахранването удари южната част на Франция. То остави около 160 000 домове без ток и дори оказа негативно влияние върху Международния филмов фестивал в Кан.

По данни на CNN , която цитира репортаж на френската компания за електропреносна мрежа RTE, Кан, Антиб, Манделио и редица други градове са били засегнати. ( Те се опитаха да припишат причината на два инцидента: пожар във високоволтова подстанция в Танерон в департамента Вар, който стана късно през нощта и доведе до падането на електропреносна кула в района на Сен-Касиен няколко часа по-късно, както и „умишлени действия“).

Още на следващия ден след френския „края на света“ медиите започнаха да говорят за предстоящия „Глобален блекаут“ /затъмнение/. Те казват, че „изкуственият интелект е определил“, че след две години електричеството ще спре на няколко континента едновременно и дори посочил датата, на която това ще се случи - 27 април 2027 г. Информацията бързо се разпространи, подтиквайки разпространението на съответните конспиративни теории, страхове, шеги.

Прогнозата за глобално прекъсване на електрозахранването, което би обхванало значителна част от планетата, не бива веднага да се приписва на конспиративни теории. Експертите от години отбелязват, че електрическите системи на европейските страни са взаимосвързани и че съществуват определени уязвимости, които допринасят за появата на мащабни проблеми. Те обаче смятат, че най-вероятният сценарий за енергийна криза е зонален колапс, а не пълна и синхронизирана тъмнина.

В този контекст може да се припомни, че в края на април тази година прекъсването на електрозахранването в Испания засегна и части от Франция, Белгия, Андора и Нидерландия, тъй като иберийската мрежа се изключи от по-широката европейска мрежа (ENTSO-E) .

Португалската електроенергийна мрежа Redes Energéticas Nacionais (REN) също посочи „значителни колебания на напрежението в испанската мрежа“ като един от факторите, „които са повлияли на ситуацията в Португалия по време на вноса на електроенергия от Испания“.

В същото време, в самата Испания, според ElectricityMaps, час преди спирането на тока, над 70% от наличната електроенергия е била генерирана от зелена енергия: 60,24% слънчева, 10,6% вятърна енергия. По отношение на непрекъсваемите енергийни източници, водноелектрическата енергия е представлявала 10,11%, ядрената енергия - 9,69%, природният газ - 6,76% и около 1,61% биомаса - общо малко над 28%.

Основата на зелената (предимно слънчева и вятърна) енергия в региона е така наречената инверторна технология, която няма „ротационната инерция“ на традиционните въглищни, газови или водноелектрически централи. Лобистите за подобни иновации упорито игнорират факта, че нискоинерционните системи „значително влияят“ върху способността на мрежата да поддържа баланс по време на повреди.

Всички предупреждения по този въпрос, като тези, включени в доклада на ENTSO-E за 2022 г., просто се игнорират. И това въпреки факта, че още през септември 2020 г. специалисти от испанската Red Eléctrica представиха своите обещаващи изследвания на националната електроенергийна система. Тяхното заключение: мащабната интеграция на възобновяеми енергийни източници, поради „ограничената си взаимосвързаност“, ще окаже по-голямо влияние върху стабилността на енергийната система в Испания, отколкото в други европейски страни.

Въпреки това, през същата 2022 година, по време на газовата криза в Европа (причинена от спада в руските енергийни доставки поради събитията в Украйна), испанският премиер Педро Санчес гордо заяви: „В Испания никога няма да има спиране на електрозахранването“.

Същевременно той информира Сената, че предупрежденията на десницата за рисковете от прекъсвания на електрозахранването са „апокалиптични“, „безотговорни“ и „политически мотивирани“. Той също така обеща на испанския народ, че няма да има прекъсвания или нормиране на електрозахранването и „пълна енергийна сигурност“. Твърдеше се, че страната вече разполага с достатъчно вятърни турбини, слънчеви панели и други устройства, за да не се тревожи за доставките на газ.

Но веднага щом започнаха истинските проблеми, не слънчевата светлина или вятър спасиха тази част на Европа от буквално потъване в мрак, а същият стар добър „традиционен газ“. В енергийния баланс на Испания (към 6:00 ч. сутринта на 29 април), след прекъсването на електрозахранването, над 50% от нуждите бяха покрити от природен газ.

Въпреки това, дори след спирането на електрозахранването, „левите“ политици на Испания продължават да игнорират предупрежденията на експерти, че затварянето на традиционни електроцентрали като газови, ядрени и въглищни, в резултат на регулаторни решения, „води до намаляване на гарантираната мощност и балансиращия капацитет на електрическата система, както и на нейната устойчивост и инертност“.

Особено ревностни в бойкота на здравия разум са левичари като Беатрис Коредор, президент на компанията, отговорна за електроснабдяването на страната, Red Eléctrica Española, бивш министър на жилищното строителство и градското развитие в социалистическото правителство на Сапатеро и на премиера Педро Санчес. Последният е и генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия от юли 2017 г., а през 2022 г. е избран и за президент на Социалистическия интернационал.

Те упорито отхвърлят идеята, че възобновяемата енергия е проблемът, и обвиняват всички, включително частните оператори. Нещо повече, министър-председателят е също толкова упорит в опитите си да представи ядрената енергия като проблем, а не като решение!

П. Санчес продължава да прави това дори след спирането на електрозахранването, което показа на света лъжите на левичарите по отношение на зелената енергия, правейки изявления като:

„Тези, които отдават този инцидент на недостиг на ядрена енергия, лъжат или показват своето невежество. Възстановяването беше постигнато чрез междусистемни връзки с Франция и Мароко, с газови електроцентрали с комбиниран цикъл и водноелектрически централи. Атомните електроцентрали, далеч от това да бъдат решение, се превърнаха в проблем, защото бяха затворени и трябваше да се изпраща енергия за поддръжката им.

Точно преди колапса на системата, ядреното производство работеше и беше изключено като другите; вече не беше устойчиво. От няколко дни пет от седемте ядрени реактора са затворени по решение на експлоатационните компании, които твърдят, че цените им не са конкурентни на възобновяемите енергийни източници на днешното време.“

Доскоро лудостта на левите „прогресивни“ политици и заблуденият характер на техните идеи се подкрепяха в Европа (и на Запад като цяло) от два вида психопати:

1) полезни идиоти, леви фанатици като самите тях, пламенни вярващи в „целите за устойчиво развитие“, прокламирани от СИФ и разни швабовци, свързани с необходимостта от тотален контрол, който непременно трябва да „прави щастливо“ цялото човечество;

2) прагматици и корпорации, печелещи трилиони от зелени технологии.

Сега обаче, когато става все по-очевидно дори за най-фанатичните глупаци, че рискът от „спиране на производството на енергия поради високи нива на проникване на възобновяема енергия“ далеч не е толкова „несъществуващ“ и „краткосрочен“, колкото лъжат левичарите, ситуацията започва да се променя и то доста съществено.

Не толкова заради идеологически мотивирани тесногръди личности, които просто създават информационния фон, колкото заради прагматици, които сега се стремят да спечелят трилиони не чрез защита на природата, а чрез водене на война и агресия срещу руснаците.

Превод: ЕС