/Поглед.инфо/ Преди дни Министерството на културата на Украйна публикува списък с обекти, подлежащи в близко време на реставрация. Веднага се очертаха няколко странности, както и в географското разпределение на архитектурните паметници, така и в тяхната научна и туристическа стойност.

През март заместник-ръководителят на президентството на Украйна Кирил Тимошенко обяви, че в рамките на проекта “Големия строеж” започва да действа програмата “Голямата реставрация”. Предлага се да ѝ отделят около 2 милиарда гривни. В рамките на програмата трябва да се реставрират около 150 обекти. “Това е програма за възстановяване и реставрация на обектите на културно наследство - театри, замъци, музеи, крепости и прочее... Ние няма да възстановяваме обектите така, че да стоят празни - строим пътища към тях, водим нова управа, за да пристигат хората, да виждат и да разберат повече за собствената си страна”, заяви чиновникът.

Планът на украинското Министерство на културата показва, че обещаните два милиарда гривни ще бъдат видени от Украйна в много далечна перспектива. В обозримо бъдеще по програмата ще дадат общо 400 милиона гривни, но за реставрация ще отидат по-малко от половината.

За украинската “Голяма реставрация” е характерно, че сред 22-та обекти от “първи ред” няма нито един, разположен в югоизточната част на страната. Абсолютно преобладават обектите на културното наследство на Западна Украйна, Киев и околностите.

Освен киевските паметници в списъка влизат Галичкият замък в Ивано-Франковска област, Хотинската крепост в Черновецка област, Жолковският, Подгореция и Олеският замък в Лвовска област, мостът към замъка “Збараж” край Тернопол. Освен това ще ремонтират театъра “Занковецки” в Лвов.

Журналистите обърнаха внимание, че част от обектите в списъка отдавна лежат в руини и не представляват нито туристическа, нито просветителска ценност.

“Чорткив - е световно известно място, туристическа бомба, някъде между Стоунхендж и Пирамидите. Не сте чували за Чорткив? Добре де, не сте. Но сега вече знаете къде отива първият транш от отделените за “Голямата реставрация” пет милиарда. Защото експертите са се възхитили на Чорткив, изобщо не защото е родният град на депутата Евгений Кравчук, заместник-ръководител на хуманитарния комитет, по-рано оглавяван от настоящия културен министър Александър Ткаченко, чието ведомство съставя списъка с обектите за реставрация”, саркастично отбелязва украинският депутат Макс Бужанский.

На неравномерността на разпределението на средствата за реставрация по региони веднага обърнаха внимание и в редакцията на одеския вестник “Таймер”. “В този списък не попадна нито един паметник на историята или архитектурата, разположен в нашия регион”, констатираха в изданието.

Междувременно в Одеса редица паметници на културата спешно се нуждаят от реставрация. Сградата на двореца на Воронцов се руши. Ремонтните дейности в него, започнали през 2017 г., бяха прекратени за неопределено време две години по-късно. Оттогава сградата на бившата резиденция на генерал-губернатора на Новоросийска територия чака разрешения и пари от Министерството на културата, но не е получила нито едното, нито другото. Дворецът, построен през 1826-1828 г. от архитекта Франс Бофо, се счита за най-забележителната сграда в града от десетилетия.

Такива забележителности на Одеса и Одеска област като Градската филхармония, крепостта Акерман, Одеския музей на флота очакват средства. Киев обаче не вижда това.

В продължение на много години Николаев пише за тежкото положение на Военноморския офицерски дом, построен по заповед на главния командващ Черноморския флот и пристанища, военния управител на Николаев и Севастопол адмирал Алексей Грейг през 1824г. Сградата, която някога е била главният културен център на града, сега има ужасяващ вид.

Нито един от историческите и културни обекти в района на Днепропетровск не се оказа достоен за реставрация. Уникалната жилищна къща на Татаринова, редица други паметници на историята и архитектурата са на ръба на унищожението.

Къщата на Сурукчи и десетки други исторически и културни обекти се унищожават в Харков. Някои от тях, които са преминали в частни ръце, се възстановяват до неузнаваемост, останалите са в запустение. Например театър “Мисури”, построен през 1911г. Отначало е трябвало там да се помещава цирк, но сградата е превърната в опера. В тази сграда е провъзгласена Украинската ССР и е приета нейната конституция. След това в продължение на около 60 години в сградата работи Харковският театър за музикална комедия. Сега върху покрива на сградата никнат дървета ...

Същият е случаят в Херсон, Запорожието и други региони на Новоросия. Украинските власти подкрепят това, което остава в Западна Украйна от полските и австро-унгарските господари и оставят тихо да умре всичко, което напомня за приноса на руската култура. Не е случайно, че 100% от държавните средства за възстановяване са получени от едната половина на Украйна, а другата не е видяла и стотинка.

Превод: В. Сергеев