В едно свое интервю известният международен анализатор и преподавател в няколко елитарните университети на САЩ Гилберг Докторов сподели впечатленията си от неотдавнашно посещение в Петербург. При това подчерта, че там е имал възможност да разговаря с доста хора не само от елита, а и от различен слой, обикновени, както се изрази, граждани. Вниманието му привлякло не това, че почти без изключение всички са заявявали подкрепата си за политиката на Путин. В частност на близки негови познати Докторов е вярвал, че са искрени, виждало се е, че едва ли те само от куртоазия са го твърдели. Впечатлило го е друго, че повечето са били изненадани от въпроса, който той им е задавал. Изненадани, защото никой в Русия, от никъде, и през цялото провлачило се военно време не им го е задавал. С въпроса, трябва да му се признае, Докторов е попаднал точно в десетката. А той е: „Одобрявате ли как се води войната?“ На основата на този, извън реда на приетото поставен, въпрос Докторов сам си е направил анкетата, която, както смята той, отразява адекватно общото положение. Малък, само малък процент от хората, които иначе са доволни от Путин и политиката му, приемат начина, по който в момента се развива така наречената „специална операция“. Хората в момента живеят с надеждата, че скоро нещата ще се променят и бързо ще се направи нужното да се приключи с тази война, естествено с победен за Русия край. Това, нека го речем, нетърпение се подклажда от доста неприятните атаки на украинците с техните дронове. Буквално преди ден загина дете не от атака на дрон, а от свален край Москва дрон, което по принцип си е едно и също. Това нетърпение буди недоволство, което в повечето случаи се преадресира не толкова към президента, колкото към хората от щаба и от обкръжението му. Все повече почват да се придържат руснаците към онова, което говорят Медведев, Толстой, Караганов и другите около тях.
Че се търси изход от създалата се ситуация в Москва, се подсказва и от няколкото бързи совалки, които се случиха през последните дни, като, например, почти нелегалната среща между Лукашенко и Путин във Валдай. „Нелегална“ защото тя беше наглухо затворена за всякакви медии. Решенията, които там са взели, вероятно няма скоро да бъдат обявени, което не означава, че няма също така скоро да бъдат реализирани. Путин, както твърди един интересен политически анализатор, Александър Меркулис, последно време започва бързо да се променя. Вече престана да говори за преговори, нито за срещи, а само за предстоящата война. Естествено думите му са придружени винаги с уточнението, че Западът се готви да нападне, а Русия е готова да се защити. А това не е само риторика посветена на предстоящата среща в Истамбул. Съзвучно допълнение по темата направи и външният министър на Китай, който с прости думи заяви, че няма да се позволи Русия да бъде победена.
От друг ъгъл погледнато, Москва наистина трябва да намери своето категорично решение и то да не бъде свързано и ограничено само в крилатата фраза „ще се бием докато победим“. Такова отправено към народа послание не е оригинално и нищо ново не казва на руснаците, защото руският народ винаги се е бил до победа. Проблемът е, че тази победа се иска да се случи по-бързо. Това създава без съмнение грижи на Путин и обкръжението му. Не може да не се обърне внимание и на това как в момента се развиват намеренията на Запада и на САЩ по отношение на украинския конфликт. Една опасна симбиоза се получи в последно време между позициите на САЩ, на Украйна и на Запада, която роди ни в клин, ни в ръкав предложението на Зеленски, че трябва най-после двамата президенти и той да се срещнат лично и да решат проблемите. Джефри Сакс по този повод отбеляза съвсем на място, че не трябва да се провокира Русия с подобни екстремни и нереални заявления. В създалата се вътрешнополитическа постановка и натиска по-бързо да се предприеме необходимото като нищо би могло да се случи непоправимото.
Горният въпрос също не се задава както в Западна Европа, така и в САЩ. Сложен е под категорично медийно табу. Сред многобройните приказки за това как, с какво и по какъв начин ще се продължи войната срещу Русия никой не се иска - ясно защо - да попита хората дали им харесва това, което сега става там в Украйна. Не останаха вече нито слепи, нито глухи, които да не чуват и да не виждат и да не схващат, че в момента няма украино-руски конфликт, а има война на НАТО с Русия на украинското поле. Още повече, че докато се разправяше с Лукашенко за въпросните станции, Зеленски, без да го е еня, официално се похвали за разположените в балтийските страни украински специални подразделения и съоръжения за управление на атаките с дронове от там срещу Русия. Едва ли има някой да повярва, че украинската войска е там само за да повдигне бойния дух на местните, мижави войскови единици. Всъщност, кой вече приема приказките на Зеленски на сериозно, въпреки че от тях винаги произтичат тъкмо сериозни последици.
Наскоро по медиите се шмугна една шашкаща новина - Мерц решил лично да пътува за Москва за среща с Путин. Това звучи толкова невероятно, че може за виц да го приемеш. Мълчанието след нея подсказа, че някой сигурно се е опитал да оригиналничи за сметка на европейските настроения. Или все пак някой хитрец пуска тези кьорфишеци, за да види реакцията, дали с тязи инициатива ще се случи нещо с клюмналия рейтинг на „вожда“ на, тръгналата да става отново, велика Германия. Даниеле Ганзер, един от водещите европейски политически изследователи го каза за Мерц с няколко думи. В момента всичко, което той прави, категорично подсказва, че е решил да жертва и света само и само да защити своето лидерско положение в Европейския съюз. От друга страна, тази явно фейк-новина е също някакъв вид нюансирано основание да се запитат германците, дали ги удовлетворява всичко това, което им се показва като европатлантческа политика в момента.
На сплотения брюкселски екип все пак трябва да им се даде дължимото. Тези дни те успяха да отстоят своята позиция по украинския конфликт така, че Тръмп при незнайно какви настроения да я приеме. Вежливият му говорител Рубио в неговия си стил заяви онова, което, за моментга разбира се, е официална доктрина на администрацията, и която в случая изцяло се препрокрива със западноевропейските най-нови схващания за начина, по който да се реши украинския конфликт. Според него е ясно, че единственият път са преговорите и мирното решаване на конфликта, но за тая цел – тук вече намирисва на Брюксел - трябва да се удари Русия достатъчно силно, за да бъде убедена, че трябва да седне на масата на преговорите. Което, за съжаление, означава, че отново махалото на Тръмп е отишло в другата крайност - от дамгосване на брюкселските лидери до изцяло приемане на тяхната позиция и то в навечерието на срещата на НАТО. В Брюксел няма от какво да са недоволни и, както се вижда, продължават елегантно да флиртуват с Тръмп, само и само той да задържи тая позиция. Още повече, че нещата му в Иран затъват все по-надълбоко и съобщенията за предстоящите преговори с тази страна на фона на продължаващите взаимни нападения са досущ като разговора на глухия и кьоравия.
От тези противоречиви информации на нашите послушни медии свят им се е завил и те, което виждаме и чуваме, са принудени просто да цитират позициите, без дори да се заекват с някакъв вид коментар. Съобщават си спокойно и безогледно, че, видите ли, Тръмп току що е съобщил, че иранците настояват незабавно за подновяване на преговорите и за целта е изпратил своите двама верни копиеносци към Швейцария. В същото време официалните лица на Иран от своя страна информират, че никакви намерения нямат да започват преговори.
Ние, хората от средата, между брюкселци, украинци, американци, руснаци, иранци и какви ли още, тупнали се на главите ни, отново трябва да си отговорим на въпроса, дали одобряваме този начин, по който се водят толкова опасните действия на двата фронта около нас. Дали въобще одобряваме начина, по който са ни курдисали нашия собствен живот. Няма обаче кой да ни зададе въпроса, защото отговорът плаши тези, които трябва да го зададат. Сега ще чакаме през следващите дни Истанбул какво ще реши и заради това, което ще се замъти там, може би са толкова категорични отказите от страна на Путин за никакви повече преговори със Зеленски. Вечната игра, която стръвно се играе особено през тези година и половина, откакто Тръмп пое нещата в свои ръце.
За нас в България въпросът, дали одобряваме как се води войната, е излишен. Няма някой, независимо на каква позиция, да е доволен от ставащото в момента. Едни се вайкат, че Путин все още не е заврян някъде зад Урал, другите може би с надежда чакат скоро да бъде приключено с аферата Зеленски. Във всички случаи трябва да сме абсолютно убедени, че и едните, и другите, недоволствайки, таят надеждата, че каквото и да стане, няма да стигне до България. Не ни е малко и това, което става в момента тук. На шега или наистина едва ли не вече ни обявиха за украинска колония, а плажовете ни са отровени от мазут. Всичкото това налива достатъчно катран в ежедневието ни и затова единственият стопроцентов отговор, който в момента нашият народ дава на такъв въпрос, е, че ний сме недоволни. По всичко личи, че отскоро, който трябва, чува.
