/Поглед.инфо/ Китай се стреми да спечели лидерство в производството на микрочипове

Конфронтацията между водещите сили в много специфична област бързо се разраства на планетата, което заплашва да доведе до мащабен конфликт поради изключителното значение на тази област, свързана с производството на полупроводници / чипове - главната технология на 21-ви век.

Китай е в разгара на масово купуване на полупроводниково оборудване, тласкайки вноса си до рекордни нива до края на февруари. Вносът идва от САЩ и други ключови центрове за производство на оборудване като Япония, Холандия и Сингапур.

Според ноемврийския доклад на Конгреса на CNA , китайските компании активно купуват американско оборудване за производство на чипове, за да произвеждат усъвършенствани полупроводници, въпреки поредица от нови експортни ограничения, наложени от Вашингтон, целящи да нарушат развитието на полупроводниковата индустрия в КНР.

Пекин разбира, че Западът може да спре този внос по всяко време, особено ако Доналд Тръмп стане президент на САЩ, който вече декларира, че основната му стратегия ще бъде икономическото удушаване на Китай. Ето защо, според Financial Times и BIoomberg , Китай вече е на прага да произведе ново поколение чипове, въпреки опитите на САЩ да ограничат развитието на техните модерни технологии.

SMIC и Huawei планират да създадат нов 5nm процесор, подкрепяйки целта на Пекин за производство на модерни полупроводници. Производствената линия ще произвежда чипове Kirin, разработени от подразделението HiSilicon на Huawei за нови версии на нейните първокласни смартфони.

Развитието на собствената полупроводникова индустрия на Китай за 2023 г. също показа много впечатляващ напредък: 350 нови проекта, обхващащи разработването на полупроводници от 3-то поколение, автомобилни чипове, опаковки, сензори, радиочипове, силициеви пластини, полупроводниково оборудване, плюс мащабни инвестиции, насочени към развитие предприятието Hua Hong Semiconductor (Wuxi с инвестиция от 48 милиарда долара), Nexchip Semiconductor Corporation (производство на 12-инчови пластини с инвестиция от 2,9 милиарда долара), Anhui Yangtze Advanced Semiconductor (производство на полупроводници от 3-то поколение с инвестиция от над 2,8 милиарда долара) .

Американците бият тревога. През есента Д. Байдън подписа закон за отпускане на над 52,7 милиарда долара субсидии за производството на полупроводници в САЩ. Не само това, но администрацията на САЩ скоро ще обяви още милиарди долари субсидии за производителите на чипове, включително за Intel Corp., според съобщение от януари на BIoomberg. и Taiwan Semiconductor Manufacturing, като част от усилията за прехвърляне на производството, включително от Тайван (един от световните лидери в тази област в момента). Други получатели включват Micron Technology Inc, Texas Instruments Inc и GlobalFoundries Inc.

Всички тези безвъзмездни средства са част от Закона за чиповете, който има за цел да върне производството на чипове в Съединените щати и да се „противопостави на нарастващата китайска индустрия“. През февруари Bloomberg каза, че САЩ също така планират да създадат Център за полупроводникови технологии на стойност 5 милиарда долара, за да подкрепят иновациите в дизайна на чипове и хардуер и да „противодействат на усилията на Китай да завземе водещото място в индустрията“.

Полупроводниковата индустрия се превърна в една от най-глобално разпространените области на производство. По оценка на изследователите, в момента никоя страна в света не може да осигури производството на микрочип от началото до края единствено за сметка на собствените си ресурси и производствена база.

До известно време тази схема на международно разделение на труда устройваше всички. Освен това Вашингтон си затвори очите за развитието на Пекин на своя военно-промишлен комплекс чрез военно-гражданска интеграция. Изтичането на американски технологии в Китай от време на време тревожеше САЩ само в контекста на трансфера на тези технологии към Иран, който по това време беше под санкции от десетилетия.

Това продължи до средата на 2010 г., когато Китай за първи път публикува програмата „Произведено в Китай 2025“ за заместване на вноса на ключови технологии, а след това и „План за развитие на изкуствения интелект от следващо поколение“, който признава водещата роля на най-новите технологии, в т.ч. изкуствен интелект (AI, ИИ), за постигане на глобално господство и развитие на военни способности.

Именно тогава в американската политическа и експертна общност на преден план излезе темата за възможностите на технологичното развитие на Китай и заплахите за американските национални интереси.

Както отбелязва Forbes, откритата война между Съединените щати и Китай в областта на чиповете/полупроводниците набира скорост поне от есента на 2023 г., когато Китай започна разследване на Foxconn, най-големият доставчик на Apple и най-големия в света производител на iPhone (преди това основателят на Foxconn издигна своя кандидат за президент на Тайван, обещавайки, че „няма да се поддаде на заплахите на Китай“, ако властите на КНР се опитат да окажат натиск върху бизнеса).

По това време вече е станало известно, че недостигът на мощни чипове се е превърнал в критичен проблем за глобалната индустрия на изкуствения интелект. Тъй като търсенето на AI расте, световният пазар е изправен пред недостиг в производството на чипове, необходими за обучение на AI модели. През лятото на 2023 г. Microsoft и OpenAI потвърдиха проблема, съобщавайки за недостиг на GPU и че може да отнеме до 3 години за разрешаване на проблема.

Вашингтон смята, че на Земята трябва да има само един „суперинтелект“, базиран на ИИ – американският. Следователно новите експортни ограничения на САЩ, въведени през октомври, трябва да лишат Китай от конкурентни шансове поне до 2030 г. По този начин американците предприемат безпрецедентна и широкообхватна стъпка. Новите правила за контрол на износа , които обявиха , по мнението на изследователите вече не са „задушаване“, а „удар с щанга в главата“ на Пекин.

Тези правила забраняват продажбата на високопроизводителни чипове с изчислителна мощност над 300 терафлопа (трилиона операции в секунда) на китайски центрове за данни. За чипове с 150-300 терафлопа изчислителна мощност, продажбите също ще бъдат забранени, ако „плътността на изчислителната мощност“ на квадратен милиметър матрица надвишава 370 гигафлопа (милиарда операции в секунда). Чиповете, които попадат в този обхват на изчислителна мощност, но с по-ниска „плътност на изчислителната мощност“, ще бъдат в „сивата зона“, което изисква техните американски производители да уведомяват правителството за продажби в Китай.

За да оцените съкрушителната сила на този удар, си струва да погледнете тази диаграма от скорошния доклад за 2022-2023 г. „Оценка на развитието на AI изчислителната мощ в Китай“, показващ пазарните дялове на AI чипове в Китай. 89% са графични процесори (GPU), произведени от компании като NVIDIA, AMD и Intel, които станаха основни за обучението на големи AI модели.

Тъкмо те бяха ударени, намалявайки 89% от изчислителната мощност на системите за изкуствен интелект в Китай. Съединените щати са поели толкова големи рискове и разходи, за да могат, както им се струва, окончателно да погребат намеренията на Китай да стане суперсила №1 в главните технологии на 21 век. И тази безпрецедентна стъпка ясно следва от посочените по-долу решения, взети във Вашингтон.

1. На всяка цена да стане първият на земята обладател на глобалния „суперинтелект“, базиран на AI. Американските стратези предполагат, че това няма да се случи веднага, тъй като в Китай има запаси от GPU. Всички планове за ускоряване на издигането на Китай до нивото на Съединените щати обаче трябва да бъдат унищожени, тъй като Пекин няма да може да се възстанови от такъв удар поне до 2030 г. (когато се планира да създаде собствено производство на чипове с такава изчислителна мощност).

Сивият внос на високопроизводителни чипове също не би трябвало да помогне на Китай, тъй като там те не съществуват в такива обеми. (Например, преди въвеждането на американските ограничения, делът на доставките на GPU за царя на този пазар, NVIDIA, представляваше 25% от глобалните му доставки, но сега този пазар и десетки милиарди долари са загубени).

2. Битката за контрол над полупроводниковата индустрия ще определи бъдещето на планетата. В книгата „ Войната на чипове. Борбата за най-важната технология в света“ американският историк и икономист Крис Милър разказва завладяващата последователност от събития, довели до подобряването на конструкцията и скоростта на чиповете в САЩ и как по-бързите полупроводници им помогнаха да победят СССР (като направиха съветския арсенал от прецизни оръжия остарял ).

Пекин направи някои изводи от това и вече харчи повече пари за внос на чипове, отколкото за закупуване на петрол. Полупроводниците са най-голямата външна уязвимост на Китай, защото китайците са фундаментално зависими от чуждестранните производители. Но с повече от 35% от световното производство на чипове, произведени в Тайван, намиращ се в обсега на китайските ракети, Западът се опасява, че успешното решение на проблема за Китай може да е наблизо.

3. От гледна точка на формирането на глобален баланс на силите, микрочиповете са новият петрол – най-дефицитният ресурс, от който зависи съвременният свят и неговото технологично развитие. Днес военната, икономическата и геополитическата мощ са изградени върху основата на компютърни чипове/полупроводници.

Те захранват почти всичко - от ракети до микровълнови печки, от смартфони до борсата. Доскоро Съединените щати проектираха и създаваха най-бързите чипове и по този начин запазиха лидерството си като доминираща суперсила. Сега американското предимство отслабва, подкопано от конкуренти от Европа, Япония, Корея, Тайван, но преди всичко Китай.

Днес Пекин, който харчи повече пари годишно за внос на чипове, отколкото за внос на петрол, налива милиарди в своята инициатива за производство на чипове, за да настигне и изпревари Съединените щати, въпреки че нарастващата му мощ вече позволява на китайските лидери да мечтаят да си върнат Тайван дори и без да използват сила.

Превод: ЕС